Решение № 2444 от 19.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2444 гр. Бургас, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232120106350 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, адрес за кореспонденция ***, чрез адв. М. А., срещу Г. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на 419,28 лева, от което главница в размер на 399,19 лева, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за период по фактури от м. септември 2021 г.. до м. февруари 2023 г. и дялово разпределение, отнасящи се за обект на потребление, находящ се в ***, и сумата от 20,09 лв. - мораторна лихва за периода от 01.11.2021г. до 21.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. ***г. по описа на Бургаски районен съд срещу ответника Г. Д. Д. и Т. Д. Д. – Л. в условията на разделност, по ½ за всеки от длъжниците.

В исковата молба ищецът посочва, че между страните съществува облигационно отношение в процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е закупувал топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла на чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ, тъй като е собственик по наследство от баща си на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот. Твърди се, че дружеството е изправна страна в правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са издадени съответните фактури, съгласно данните на топлинния счетоводител „***“ ЕООД. Сочи се, че сумите касаят сградна инсталация и дялово разпределение, битово-горещо водоснабдяване и отопление.

Направено е искане за конституиране на „***“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца. Ангажирани са писмени доказателства.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника е постъпило възражение, което съдът приема за отговор на депозираната искова молба. В него се оспорва дължимостта на претендираните суми и се излага, че имотът е необитаем и не следва да се начисляват суми за топлоенергия.

С определение № 2580/25.04.2024 г. по искане на ищеца като трето лице - помагач на негова страна е конституирано дружеството, което е извършвало отчитането и разпределението на топлинната енергия "***" ЕООД. Третото лице – помагач не изразява становище по иска. Не се представлява в съдебно заседание и не ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е с правно основание чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 153 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

За претендираните вземания е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/*** г. по ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас. Заповедта е обезсилена в частта, в която е разпоредено Т. Д. Д. – Л. да заплати на заявителя ½ от 798, 38 лв. за топлинна енергия от м. септември 2021 г. до м. февруари 2023 г. и 40, 17 лв. за мораторна лихва от 01.11.2021 г. до 21.04.2023 г.

Настоящият установителен иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, по дадени от заповедния съд указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за половината от вземанията по заповедта и спрямо Г. Д. Д.. Последното обуславя допустимостта на настоящия иск.

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства – справки от Службата по вписванията, справка от АГКК и удостоверение за наследници, съдът приема за установено, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния недвижим, находящ се на адрес: ***. Правото на собственост в размер на ½ ид.ч. Д. (заедно със сестра си Т. Д. Д.-Л.) е придобил по силата на наследяване от баща си – Д. Д. Д., поради което за исковия период от м. септември 2021 г.. до м. февруари 2023 г. ответникът е легитимиран като съсобственик на процесния топлоснабден имот при равни квоти от по ½ идеална част заедно със сестра си, която е погасила задължението си доброволно в рамките на заповедното производство

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са представени приложимите за процесния период Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Бургас“ ЕАД на потребители в гр.

Бургас, приети с решение по протокол № 01-10-2009/05.10.2009 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация Бургас“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-007 от 07.12.2009 г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани в два всекидневника. На основание чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия с определено съдържание, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е 2 необходимо изрично писмено приемане от клиентите, освен при постигнато между страните допълнително писмено споразумение. По делото не се установява, а и не се твърди между страните да е постигнато допълнително писмено споразумение, предвиждащо специални условия съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. На основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Разпоредбите на чл. 61 НТ и чл. чл. 22, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение ОУ предвиждат, че дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва възмездно срещу заплащане от потребителите. Представен е по делото договор от 07.07.2022 г. между „Топлофикация Бургас” ЕАД и упълномощен представител на етажната собственост, от която е част процесният топлоснабден имот, сключен въз основа на взето от Общото събрание на етажната собственост решение от 19.05.2022 г.

– т. 2 (л. 61-67 вкл.), за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия за горещо водоснабдяване и отопление между потребителите на топлинна енергия в ЕС.

Предвидено е, че договорът се сключва за срок от 2 години, като времетраенето му се удължава със същия срок в случай, че месец преди изтичането му някоя от страните не заяви писмено желание за прекратяването му, каквито обстоятелства не се установява, а и не се твърди да са налице по делото. В договора е определена годишната цена за техническата услуга за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия, като всеки потребител ежемесечно заплаща по 1/12 част от таксата. Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена.

Относно потреблението на топлинна енергия и предоставянето на услуга за отчет на дялово разпределение по делото са представени писмени доказателства и е прието заключение на вещото лице Е. по допуснатата съдено-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено.

От тях се установява, че за исковия период абонатната станция, обслужваща процесния топлоснабден имот, е работела на отопление и на битово горещо водоснабдяване. Топлинният счетоводител за периода септември 2021 г. до юли 2022 г. бил „***“ ЕООД, който е отчитал ежемесечно водомерите за топла вода в отделните имоти в сградата – ЕС. Вещото лице е посочило, че за същия период не е осигуряван достъп за отчет, което се установява и от приложените към СТЕ протоколи за неосигурен достъп, подписани от отчетника и един свидетел (л. 135-137 вкл.), но тъй като жилището не е било обитавано редовно по данни на представители на ЕС, не са правени служебни начисления за топла вода и за отопление от радиатори. Единствено е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и за щранг-лира. Сградната инсталация е изчислена за цялата абонатна станция и е разпределена на отделните потребители по обема на съответното жилище по проект. За процесното жилище обемът бил 128 м3. Експертът е установил още, че за периода от м. август 2022 г. до м. февруари 2023 г. топлинен счетоводител е бил „Топлофикация Бургас“, като топлинната енергия за отопление от радиатори е била разпределена по обема на отопляемото помещение. За процесния имот отопляемият обем бил 105 м3. Тъй като за периода от август до февруари 2023 г. също не е осигуряван достъп за отчет (факт, 3 който не се оспорва и от самия ответник) са начислени служебни за БГВ на брой лица (съгласно чл. 69 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 2007 г.) и за отопляем обем 105 м3. Сградна инсталация е определена по изчислителен път и разпределена на отделните потребители по обема на съответното жилище за обем е 128 м3.

Вещото лице е представило таблица с дължими суми по месеци по пера само за ответника Г. Д. Д. - за 1/2 от цялото потребено количество топлинна енергия за имота, като в графа „Частично платени“ са върнати служебно начислените суми от „***“ за БГВ и за отопление от радиатори. В графа „Корекция“ е отразено изравняване след преминаването от топлинен счетоводител „***“ към „Топлофикация Бургас“.

Изчислено е, че сумата за отчет и дялово разпределение при „***“ е по 2,87 лв. на месец за отчет на три радиатора и един водомер за топла вода, а при „Топлофикация Бургас“ е по 0,60 лева за отчет на един водомер за топла вода. Дължимите суми са за изразходена топлинна енергия за БГВ (95, 45 лв.), за отопление от отоплителни тела (172, 48 лв.), за сградна инсталация (142, 03 лв.) и такса за отчет и дялово разпределение (16, 45 лв.) След приспадане на корекциите от 27 лв. експертът изчислява дължимата сума на 419,28 лв. Изтъкнато е изрично, че абонатната станция е била действаща през целия процесен период, като са представени по делото отчетите на топломера в абонатната станция и свидетелствата за метрологичен контрол. Вещото лице е намерило за спазени действащите нормативни разпоредби и правила, както и утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия при индивидуалното разпределените на топлинната енергия за всички абонати, присъединени към абонатната станция. Топлинният счетоводител „***“ ЕООД е приложил правилно методиката за дялово разпределение и е спазил всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградата-етажна собственост. След процесния период (28.09.2023 г.) в имота на ответника бил отчетен водомерът за топла вода и служебно начислените количества над реалната консумация са сторнирани, което се установява и от приложената по делото писмена справка.

Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през процесния период по делото са представени протоколи, които установят, че до имота на ответника за отоплителните сезони, включени в периода не е осигурен достъп за отчет на уредите (л. 135-137). Следва да се посочи, че поради неосигурен достъп ищецът е начислил служебно топлинна енергия за отопление на имота и за подгряване на вода, доколкото не са били отчетени показанията на уредите в собствения на ответника имот. По отношение на начислената ТЕ за сградна инсталация, която сума освен това ответникът изрично заявява, че не оспорва в ОСЗ от 21.10.2024 г., следва да се посочи, че това е направено по изчислителен път и не е обусловено от осигуряването или неосигуряването на достъп до намиращи се в имота на ответника уреди.