Решение № 27 от 10.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Ловеч, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20234300600084 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази :

С протоколно определение № 127/01.02.2023 г., постановено по НЧХД № 941/2022 г. , Ловешкият районен съд, трети наказателен състав частично е прекрати л наказателното производство по делото по отношение на повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл.130, ал.2 от НК на 14.04.2022 г. и на 13.05.2022 година.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от тъжителката П. Р. Б. чрез повереника й – адв. С.

Г. от ЛАК. В жалбата се развиват доводи, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване производството по същото.

Срещу горецитираната жалба са подадени писмени възражения от подсъдимия Х. С. Ц. чрез защитника му – адв. М. И. от ЛАК, в които се застъпва становището, че обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, като се иска същото да бъде потвърдено от въззивния съд.

В съдебно заседание въззивничката П. Р. Б. , редовно призована, се 1 явява лично и с повереника си адв. Г.. Заявява, че поддържа казаното от своя процесуален представител и моли съда да уважи жалбата.

Повереникът заявява, че подържа изцяло жалбата по съображенията изложени в нея и предлагат на съда да я уважи.

Въззиваемият Х. С. Ц., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. И.. Заявява, че поддържа казаното от своя защитник и моли съда да остави жалбата без уважение.

Защитникът застъпва становище, че жалбата се явява неоснованелна като предлага на настоящата инстанция да я остави без уважение, излага аргументи в тази връзка.

Въззивният съд, като съобрази изложеното с жалбата, с писменото възражение, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства о т РС – Ловеч, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

С разпореждане от 15.11.2022 г. на Председателя на Районен съд Ловеч на основание чл.247, ал.1, т.2 от НПК е било образувано наказателно производство от частен характер срещу лицето Х. С. Ц. от с.Л., обл.Ловешка по тъжба от П. Р. Б. от с.Л., обл.Ловешка за престъпления по чл.130 ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.146, ал.1 от НК.

В горецитираната тъжба е б и л о предявено в частност обвинение против подсъдимия Х. С. Ц. за престъпление по чл.130, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че на 14.04.2022 г. около 11:30 часа и на 13.05.2022 г. около 17:00 часа, в с. Л., Община Ловеч, на ул. „***“, при условията на продължавано престъпление е причинил на тъжителката разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК - удар с ръка по дясното рамо и удар с юмрук в лявата част на лицето, с които й е причинил болки и страдания без разстройство на здравето.

В проведеното на 01.02.2023 г. съдебно заседание в отговор на направено от защитата на подсъдимия възражение, че не е бил спазен шестмесечния срок от датата на узнаването от страна на пострадалата за извършване на престъплението, пърнвостепенният съд е постановил протоколно определение № 127/01.02.2023 г., с което частично е прекратил наказателното производство по делото по отношение на повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл.130, ал.2 от НК на 14.04.2022 г. и на 13.05.2022 година.

2

За да се произнесе в горния смисъл, решаващият съдът е приел, че двете деяния са извършени, както следва : първото на 14.04.2022 г. , а второто на 13.05.2022 година. В тази връзка е заключил, че срокът за подаване на тъжбата за първото обвинение е изтекъл на 15.10.2022 г., а за второто на 13.11.2022 г. , като е счел, че тъжителката е узнала за извършване на престъпленията в деня на извършването им. Приел е, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.81, ал.3, прдл.1-во от НПК, като тъжителката не е спазила преклузивния шестмесечен срок. Не са били уважени възраженията на повереника, че в настоящия казус визираният преклузивен шестмесечен срок започва да тече считано от получаване от страна на доверителката му на прокурорските постановления за отказ да се образува наказателно производство от общ характер. В тази връзка ЛРС е приел, че същите нямат характер на постановления за спиране на наказателното производство по смисъла на чл.25, ал.1, т.6 от НПК.

Настоящият състав намира обжалвания съдебен акт за необоснован и неказаносъобразен.

Видно от събраните по делото доказателства досежно обвинението касаещо първото описано в тъжбата престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за което се твърди, че е извършено на 14.04.2022 г., жалбата за това е била изпратена на РУ на МВР – Ловеч, като впоследствие материалите са били препратени на РП – Ловеч. Във връзка с процесната жалба е налице произнасяне от РП – Ловеч с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.06.2022 г. по Преписка вх. № 2647/2022 г. (л.7 от НЧХД).

По отношение на второто описано в тъжбата престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за което се твърди, че е извършено на 13.05.2022 г., също е налице произнасяне от РП – Ловеч с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 28.06.2022 г. по Преписка вх. № 2576/2022 г. (л.89 от НЧХД).

Действително, горецитираните постановления са за отказ да бъде образувано досъдебно производство, като формално погледнато същите нямат характер на постановления за спиране на наказателното производство по смисъла на чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Настоящата инстанция обаче счита, че буквалното и стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.81, ал.3, предл.2 ро НПК в конкретния случай е необосновано. Ефектът на постановлението за 3 отказ да се образува досъдебно производство, поради това, че деянието се явява престъпление от частен характер и на постановлението за спиране на досъдебното производтво поради това, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, е еднакъв - да бъде уведомен пострадалият от компетентен да извършва разследване на престъпления орган, какъвто е прокуратура, че същият следва да потърси правата си по съответния друг ред.

Обратното тълкуване на закона б и ограничи л о правата на гражданите, пострадали от престъпления и б и довело до невъзможност за реализирането им.

За да се произнесе с процесните постановления, прокуратурата е била сезирана с жалби от страна на тъжителката. Последната е адресирала тези жалби до компетентен орган с искане този огран да установи има ли извършено престъпление от страна на подсъдимия. В случая и при двете образувани преписки органите на прокуратурата са установили : по първата, че няма достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че има извършено престъпление от общ характер, а при втората, че се съдържат данни за престъпление по чл.130, ал.1 НК - лека телесна повреда, изразила се в причиняване на разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, което е от групата на престъпленията от частен характер, за които законът предвижда различен ред, който не включва намеса на прокуратурата, освен в изрично посочени в закона случаи.

Принципно и с двете постановления прокуратурата се е произнесла в еднакъв смисъл - налице е престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, като и с двете постановления тъжителката е уведомена за едно и също нещо, което я е мотивирало да потърпи правата си по указания в тях ред. Вярно е, че в конкретния случай се касае за прокурорски акт за отказ да се образува наказателно производство от общ характер на обсъжданото основание, а не за постановление за спиране на наказателното производство по смисъла на чл.25, ал.1, т.6 от НПК, но със самото сезиране на РП – Ловеч за извършените спрямо него престъпни посегателства, и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, частният тъжител го е запазил. Това е така, защото жалбите, съдържащи описание на инкриминираното престъпление, макар и адресирана до прокуратурата, а не до съда, са постъпила в срок в 4 орган на съдебната власт. Макар последният да не е компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът съгласно чл.184 от НПК следва се счита спазен, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС. В тази връзка са : Решение № 1/09.02.2010 г. по н.д. № 673/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС;

Решение № 315/23.06.2010 г. по н.д. № 257/2010 г. на ІІІ н.о. на ВКС;

Решение № 216/12.02.2020 г. по н.д. № 929/2019 г. на ІІІ н.о. на ВКС.

Съобразявайки датите на горецитираните прокурорски актове, от които тъжителката е узнала, че следва да защити интересите си по реда на чл.

80 и сл. НПК, при което срокът за това би бил преклудиран съответно на 21.11. и на 28.11.2022 г., както и датата на процесната тъжба – 15.11.2022 г., настоящият състав приема, че същата е подедена в законовия срок.

При горните съображения настоящата инстанция приема, че въззивната жалба срещу протоколно определение № 127/01.02.2023 г., постановено по НЧХД № 941/2022 г. от Ловешкия районен съд е основателна и следва да се уважи, със законовите последици следващи от това.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

О ТМЕНЯ протоколно определение № 127/01.02.2023 г., постановено по НЧХД № 941/2022 г. от Ловешкия районен съд, трети наказателен състав.

ВРЪЩА делото на Ловешкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5