Решение № 260026 от 25.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 260026 гр.Пловдив, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

СИМЕОН ЗАХАРИЕВ при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 923 по описа за 2019 година намери за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК.

Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица Инвест“, ЕИК *********, съдебен адрес:*** - адв. Н. Р., твърди че по ч.гр.д. № 8902/2019 г. на ПРС, 17-ти гр.с-в, по реда на чл. 417 от ГПК, в нейна полза е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4663 и изпълнителен лист № 4876/31.05.2019 г. срещу четирима солидарни длъжници, между които и ответника Ж.М.Ж.. Тъй като същият е подал възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, Кооперацията предявява иск против него за установяване на вземането си.

Твърди, че същото произтича от запис на заповед, платим без протест и на предявяване, издаден и предявен на 28.05.2019 г. от Й.П., за сумата 42 300 евро, по който поръчител е ответника Ж. М. Ж. и по който не е извършено плащане в полза на ищеца. Твърди, че по записа на заповед е налице каузално правоотношение - сключен между страните договор за заем № 3751/19.11.2014 г., по който процесния запис на заповед е издаден като обезпечение. Според ищеца, ответникът е приподписал както договора за заем, така и е сключил договор за поръчителство, с който се е задължил да отговаря солидарно със заемополучателя Й.П. за целия размер на дълга по договора за заем. Ищецът твърди, че заемополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си по договора, заемът не е обслужван редовно, като считано от 20.01.2015 г. до 20.08.2018 г. всички вноски на договорна лихва за били просрочени. На основание изложеното била начислена и договорна неустойка.

Ищецът претендира да се установи спрямо ответника, на основание чл. 422 от ГПК, че дължи сумата 40031.66 евро по цитираната заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, представляваща част от сумата 42 300 евро по запис на заповед от 28.05.2019 г., предявен за плащане на същата дата, който запис на заповед обезпечава следните задължения по договор за заем № 3751/19.11.2014 г.: главница в размер на 69 922.85 лв.; неплатена договорна лихва в общ размер от 7187 лв. за периода 03.09.2018 - 28.05.2019 г.; начислени неустойки в размер на 824.60 лв.; 360 лв. адвокатски хонорар за написване на покана за предсрочна изискуемост на посочения заем, както и да се потвърдят присъдените разноски в заповедното производство, като се осъди ответника да заплати разноските в исковото производство.

Ответникът Ж. М. Ж., съдебен адрес: ***-****- адв. Х.М. и адв.

И.С., оспорва исковата претенция. Признава, че е подписал договор за поръчителство от 19.11.2014 г.; че е запознат с условията на сключения договор за заем, който е подписал; че за обезпечаване на договора за заем е авалирал издадения запис на заповед; че е получил покана на 28.05.2019 г., с която е обявена предсрочна изискуемост на задължението по договора; че е подал възражение срещу издадената заповед по ч.гр.д. 8902/2019 г.

Оспорва обстоятелството, че има качеството поръчител, тъй като не е подписал Споразумение от 04.06.2018 г. към договор за заем № 3751; Анекс от 03.09.2018 г. и погасителния план към него, с които са направени съществени изменения по договора за заем. Твърди, че ищецът не е предявил иск против него в 6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД. Твърди също нищожност на клаузата на чл.З, ал.1 от договора за заем, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в прекомерност на договорената лихва. На същото основание твърди и нищожност на чл. 15 от договора. Ответникът твърди и наличие на частично погасяване на размера на дълга, направен в образуваното изпълнително производство. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено следното:

Производството е допустимо.

По делото е приложено ч.гр.д.

8902/2019 г. на ПРС, ХVII-ти гр.с-в, по което по заявление на ищеца, е издадена заповед № 4663/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 4876/31.05.2019 г., с които са осъдени Й.С.П., Б.А.П.; Ж. М. Ж.; С.Й.П., да заплатят солидарно на кредитора Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица Инвест“, ЕИК *********, сумата 40 031.66 евро – частична главница от общо задължение в размер на 42 300 евро, която представлява неплатена сума по запис на заповед, издаден от Й.С.П.и авалиран при условията, при които е поет, от Б.П.; Ст. П., Ж. М. Ж. на 28.05.2019 г., с падеж на предявяване 28.05.2019 г., без протест и без разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 1569.90 лв. държавна такса и 3 804 лв. адвокатски хонорар.

По делото, в законоустановения срок, е постъпило възражение от Ж.М.Ж.. На заявителя е даден месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, за което му е връчено съобщение на 03.10.2019 г. Установителният иск е подаден в Окръжен съд Пловдив с вх. № 32307/01.11.2019 г., поради което се налага извод, че е допустим.

По делото е приет като доказателство Запис на заповед, издаден на 28.05.2019 г., от Й.С.П.от град ****, с който е поето безусловно задължение за плащане на сумата от 42300 евро, в полза на ищеца, платима при предявяване, без разноски и протест. Менителничният ефект е авалиран от Б.А.П.; Ж. М. Ж. и С.Й.П.. Автентичността на подписа на ответника Ж.М.Ж. не се оспорва от него. Не се излагат и доводи за пороци при формирането на волята. Съобразно чл. 435, ал. 1, вр. чл.

537 ТЗ, поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Отговорността им е солидарна, наред с тази на поемателя.

Видно от направеното отбелязване върху записа на заповед, същият е бил предявен на издателя и авалистите в деня на издаването му – 28.05.2019 г.

Записът на заповед не е оспорен от ответника, същият съдържа предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, с оглед на което съдът намира, че е налице редовен от външна страна менителничен ефект. Като такъв, записът на заповед сам по себе си съставлява годно изпълнително основание.

В настоящия процес обаче в исковата си молба, ищецът е въвел твърдения за наличие на каузални отношения, по повод на които е издаден процесният записа на заповед, а именно сключен договор за заем. Съдът счита, при съобразяване на т.17 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ВКС, постановено по тълк. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при направеното от ответника общо оспорване на вземането по процесния запис на заповед с твърдението за липса на каквото и да е стоящо зад него каузално правоотношение, ищецът няма задължението да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане, т.е. да сочи конкретно каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записа на заповед. След като ищецът е въвел наличието на такова правоотношение между него и ответниците, както е станало в случая, и по този начин твърдяното каузално правоотношение е станало част от предмета на делото, съобразно разпределението на тежестта на доказване, ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи наличието на твърдяната от него кауза, както и неудовлетворените си притезания, изпълнението на които е обезпечено с процесния запис на заповед.

В тази връзка, по делото е представен сключен на 19.11.2014 г. между ищеца Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК *********, представлявана от председателя Р.Б., вписана като финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, видно от удостоверение № BG K00237 на БНБ, като заемодател, и от друга страна като заемател Й.С.П.от град ****, ****, и съпругата му Б.А.П., в качеството й на солидарен длъжник (чл. 13), Договор за заем № 3751, съгласно който заемодателят предоставя на заемателя кредит в размер на 36500 евро, с цел зърнопроизводство.

Според чл. 3, ал. 1 от договора, заемателят дължи на заемодателя годишна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД в размер на 14 %. Погашенията на главницата и лихвите следва да се извършват съгласно погасителния план до или най-късно на всяко 20-то число на месеца чрез банкови преводи на ищеца по сметката му в „Уникредит Булбанк” - Пловдив, видно от чл.

3, ал. 5, б. „б“ от Договора. Заемателят се задължава да погаси получения кредит - главница, лихви, разноски и наказателни лихви - неустойки, в срок до 20.10.2019 г., съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора.

Според чл. 3, ал.8 от Договора, във връзка със сключването на договора за заем и обслужването му кооперацията начислява и събира от заемателя еднократно такси и вноски на обща стойност 3 242,76 лева, която дължима сума, със съгласието на заемателя, се прихваща от размера на сумата по отпуснатия заем.

Според чл. 15 от Договора, при просрочване и неплащане на погасителните вноски, както и при предсрочна изискуемост на заема, заемодателят начислява без предизвестие и без предупреждение наказателни лихви под формата на неустойка по чл. 92 от ЗЗД в размер на 35 % годишна лихва върху дължимата сума, считано от датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което заемателят, съдлъжникът и поръчителите дават своето предварително съгласие.

Съгласно чл. 12, ал. 3 от договора, заемателят предоставя на заемателя като обезпечение както поръчителството по ал. 1 и договорна ипотека върху описан в договора за заем недвижим имот, така и запис на заповед за обезпечаване на вземането на заемодателя за сумата от 50 651 евро, включваща сумата на главницата по договора и сумата на договорните лихви по заема, който запис на заповед е издаден на 19.11.2014 г.

Договорът за заем е обезпечен с поръчителство от страна на ответника Ж.М. Ж., видно от сключения с него Договор за поръчителство № 3751/19.11.2014 г.

Към договора за заем са приложени искане за усвояване и обслужване на кредита в лева; погасителен план в евро; погасителен план в лева.

Във връзка с реалното получаване на сумата по договора за заем, по делото е представено преводно нареждане за кредитен превод от 20.11.2014 г. за сума в размер на 68145.04 лв. с основание – превод по заем 3751/20.11.2014 г.

Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.

На 03.09.2018 г. между страните е сключен Анекс към договора, с който се променя погасителния план по заема.

Във връзка с изпълнението на задължението на заемателя да заплаща ежемесечните вноски по договора за заем, включващи главница и договорна (възнаградителна) лихва, по делото бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т. Р..

Заключението по експертизата не бе оспорено от страните, същото не противоречи на събраните по делото доказателства, поради което съдът го кредитира изцяло.

Съгласно същото, предоставения на заемополучателя кредит в размер на 36 500 евро е с левова равностойност 71 387.80 лв.

От тази сума е удържана от ищеца такса управление в размер на 2% или 1442.76 лв., както и 1800 лв. – увеличение на дяловия капитал.

Съгласно първоначалния погасителен план общо дължимата сума за главница е в размер на 71387.80 лв.; вноската за лихва е 27 649.94 лв., а общото задължение е в размер на 99037.74 лв.

Съгласно новия погасителен план, уговорен между страните, посочените суми се намаляват, както следва – за главница задължение в размер на 69922.85 лв., вноски по лихва общо в размер на 11049.73 лв. и общ размер на задължението 80 972.58 лв.

Според вещото лице, от датата на сключване на договора до 29.05.2019 г., когато е подадено заявлението по чл.

417 от ГПК, са извършени погашения на главница общо в размер 1464,95 лв. като неплатения остатък е в размер на 69 922.85 лв. След тази дата са извършени още две плащания на главница – общо в размер на 17 317.89 лв. като непогасената главница към 01.11.2019 г., когато е заведена исковата молба, е в размер на 58172.94 лв., а към 25.10.2021 г., датата на заключението, е в размер на 52 604.96 лв.