Решение № 803 от 03.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. София, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Мария Яначкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000502751 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 261509 от 28 февруари 2021г. по гр. д. № 16631/2019г.

Софийски градски съд, I ГО, 23 състав е осъдил ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 1211307881, да заплати на Р. М. М., ЕГН **********, представлявана от адвокат К. Щ. Б. и адвокат В. Ж. Ц. от САК, със съдебен адрес: гр.***, ул.“ ***“ № 10, по иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 200 000 лв. (двеста хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 28.04.2014г. (при допусната очевидна грешка в датата – вярната дата е 28.04.2015г. ) до окончателното й изплащане; осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, да заплати на В. М. М., ЕГН **********, представляван от адвокат К. Щ. Б. и адвокат В. Ж. Ц. от САК, със съдебен адрес: гр.***, ул.“ ***“ № 10, по иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 5 000 лв. (пет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 28.04.2014г. (при допусната очевидна грешка в датата – вярната дата е 28.04.2015г.) до окончателното й изплащане; осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на Р. М. М., ЕГН **********, и на В. М. М., ЕГН **********, 1 представлявани от адвокат К. Щ. Б. и адвокат В. Ж. Ц. от САК, със съдебен адрес: гр.***, ул.“ ***“ № 10, направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 5 400 лв. (пет хиляди и четиристотин лева); осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 8 200 лв. (осем хиляди и двеста лева).

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД срещу решението по гр. д. № 16631/2019г. на СГС, ГО, 23 състав в осъдителни части - над размера на присъденото обезщетение от 50 000 лв. в полза на ищцата и за присъдените в полза на ищеца 5 000 лв. С доводи, концентрирани върху нарушение като резултат на чл. 51, ал. 1, чл. 52, чл. 51, ал. 2 ЗЗД при присъждане на оспорените обезщетения за неимуществени вреди, иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това отхвърляне на исковете в съответните размери.

Насрещните страни Р. М. М. и В. М. М. са оспорили жалбата.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата – майка на загиналия при ПТП, е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето й в пълния предявен размер на 200 000 лв., а в полза на ищеца – брат на загиналия, правоимащ съобразно гласните доказателства да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си - поради установената трайна и дълбока емоционална връзка между тях, и претърпените продължителни болки и страдания, е възникнало също вземане за обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер на иска. СГС е приел възражението за съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователно.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност, с оглед доводите, релевирани в срока за въззивно обжалване (новите доводи, развити извън този срок, в това число в писмената защита, са несвоевременно релевирани) и в приложение на императивните норми на матириалния закон, уреждащи спорното право, счита същото за частичо неправилно в обжалваните части.

Предмет на обжалваното решение са предявени искове при правна 2 квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увредени лица (чл. 265, ал. 2 КЗ отм. ) срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, причинил ПТП на 26.04.2015г., от което е настъпила смъртта на сина на ищцата и брата на ищеца. Настъпването на ПТП, вредоносния резултат от него и наличието на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на ПТП не е спорно на настоящия етап от производството с оглед и оплакванията срещу обжалваното решение. В спорния предмет на въззивното производство е размерът на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, материалноправната легитимация на ищеца да получи търсеното обезщетение от смъртта на брат си, оспорена още в срока за отговор на исковата молба с правоизключващи възражения, както и въпросът за съпричиняването на вредоносния резултат и евентуално на колко се оценява то. Жалбоподателят поддържа по същество необосновани извод на съда за определяне на конкретния размер на обезщетенията за неимуществени вреди и като резултат нарушение на материалния закон. Поддържа още, че съдът не е изложил мотиви във връзка с извода си за липса на съпричиняване и не е обсъдил заключението на автотехническата експертиза, съобразно което, в случай че пешеходецът не се е намирал на забранено за престой място удар не би настъпил, като в нарушение на закона съдът не е взел предвид и допуснатите нарушения от пострадалия, без приложението на закона да е поставено, според жалбоподателя, от разглеждане на въпроса „ефективно“ ли е ползването на светлоотразителна жилетка и поставяне на триъгълник за предотвратяването на ПТП.

В исковата си молба ищците майка и брат на загиналия при ПТП твърдят, че са претърпли големи болки и страдиня от смъртта на най-близкия си човек, като загубата е оставила дъблок и болезнен отпечатък предвид факта, че са живели заедно, със силна емоционална връзка между майка и син и между двамата братя, които поради малката разлика помежду им са били непрекъснато заедно, предприемали са различни начинания съвместно, заедно са изживявали успехите и неуспехите си. Твърдисе още, че след смъртта на сина си ищцата е приемала през продължителен период от време силни успокоитлени средства, като продължава и към датата на подаване на исковата молба (19.12.2019г.), а ищецът се е затворил в себе си, рядко излиза от дома им и продължава да изживява тежко загубата на най-близкия си 3 човек.

Процесното застрахователното събитие е ПТП от 26.04.2015г., станало в гр. София на ул. „Околовръстен път” в посока от бул. „България” към бул.

„Черни връх”, при което застрахованият при ответника водач - причинител на ПТП, управлявал лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № ***, е причинил по непредпазливост смъртта на М. М. М., настъпила на 28.04.2015г., установено по делото посредством задължителната за гражданския съд присъда (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2 НПК ). От заключението на изслушаната по делото авто-техническа експертиза, е установено, във връзка с конкретния механизъм на ПТП, че въз основа на сравнението на дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил Порше с разстоянието, на което се е открила видимостта на водача към спрелите автомобили (с които също е настъпило ПТП), следва извод, че ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране от страна на водача на лекия автомобил Порше при реалната скорост и разрешената. Основни причини за настъпилото ПТП, съгласно неоспореното заключение на АТЕ, което съдът възприема, от техническа гледна точка са: водачът на л. а. „Порше Кайен“ не се е движил на безопасно разстояние от движещия се пред него кемпер „Фиат”, така че да може да избегне удряне в него, като така сам се е поставил в невъзможност да забележи спрелите в дясната лента на платното автомобили, като е предприел маневра за смяна на лентата от средната в дясната лента без да се съобрази с реалната си видимост и наличната си скорост на движение. Пояснено е, във връзка с възражението за съпричиняване, релевирано в срока за отговор на исковата молба, - основано на твърдения, че пострадалият, след като е излязъл от автомобила не е поставил светлоотразителен триъгълник и не е бил облечен със светлоотрозителна жилетка, - че в момента на откриване на видимост за водача на лекия автомобил Порше към спрелия лек автомобил Ауди А4, разстоянието е било около 34 м и до пешеходеца 43 м, т.е. ако светлоотразителният триъгълник е бил поставен (съгласно изискванията на чл. 97, ал. 4 ЗДвП), най-вероятно е щял да бъде индикация за водача на л. а.

Порше за наличие на опасност на пътя, но независимо дали е имало триъгълник ударът с л.а. Ауди А4 и пешеходеца (пострадалият) са щели да настъпят.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че 4 решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е увредено лице от ПТП, станало на 26.04.2015г., от което е причинена смъртта на сина й М. М., а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен за причиняването на ПТП и на смъртта на посоченото лице с влязла в сила присъда (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 257 – 275 вр. чл. 223 – 229 вр. чл. 265, ал. 1 КЗ отм.; чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК).

Спорният предмет на делото във въззивното производство, съобразно посоченото, е концентриран на първо място около разрешаване на въпроса за дължимия размер на търсеното от ищцата обезщетение и на въпроса относно правото на ищеца да получи търсеното обезщетение за неимуществени вреди, т.е. налице ли е у ищеца качество на увредено лице от посоченото ПТП причинени ли са му неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, подлежащи на обезщетяване.

От показанията на св. Х. е установено по делото, че майката Р. и брата В. са живели в едно домакинство заедно с починалия, били сплотено семейство; връзката между братята, които били с разлика около две години (по-точно година и 2 месеца, с колкото е по-голям ищецът ) била много силна, „реално почти нонстоп били заедно“, почти постоянно си помагали един на друг, дори и по време на работата си, в извън работното време били заедно.

Свидетелят е обобщил, че двамата били заедно като братя в „истинския смисъл на думата“. Ищецът до последно не искал да повярва, че брат му ще почине. След като разбрал, че е починал той припаднал, а когато се сещал за него започвал да плаче, това станало и известно време преди разпита (м.

06.2020г.). В. не искал да се повдига въобще темата за брат му, тъй като това му донасяло изключителна скръб.

Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата, 5 при които е настъпил вредоносният резултат. Съобразно приетото за установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, и с оглед обжалваемия интерес, въззивният съд отчита стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на сина на ищцата, ненавършил 26 години, степента на преживяваните от една майка негативни емоции, трайната и дълбока скръб от загубата, вкл. и обстоятелството, че майката продължава и ще продължи да изпитва и в бъдеще страдание от загубата на своя син, от чиято морална опора и житейска подкрепа е лишена. Въззивният съд следва да съобрази действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалия и търсещата обезщетение за неимуществени вреди, а не да изходи от обичайните отношения от същия тип. В тази връзка съдът отчете, че майката и пострадалия са живеели в едно домакинство, без по делото да е установено конкретното съдържание на отношенията между двамата, освен, че семейството е било „сплотено“. Ето защо, въззивният съд намира, че в разглеждания случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищцата болки и страдания по повод загубата на сина й е в размер на 100 000 лв., срещу който размер ответникът не е възразил (посочил е този размер като изходна база, който да бъде намален поради съпричиняване), макар че паричната сума никога не може да възстанови непрежалимата загуба на дете. При причиняване на смърт за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от значение са освен посочените погоре обстоятелства, така и специфичните за всеки случай конкретни обстоятелства (ППВС № 4/1968г.), както и, според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. В този смисъл, както се отбеляза, въззивният съд отчете, с оглед и обжалваемия интерес, негативните последици от безвъзвратната внезапна загуба на сина на ищцата, починал нелепо при пътен инцидент. Въззивният съд съобрази обаче, че по делото не е установено посредством и необходимите за това специални знания такова отражение върху психиката и личността на ищцата на травматичното събитие, което да е наложило прием на силни успокоителни лекарства, както се твърди в исковата молба. Така и с оглед частичното обжалване на първоинстанционното решение, съдът, изхождайки от обичайната близост 6 между родител и дете (при неустановено друго), и от страданията и душевната травма от непоправимата загуба на дете, прие, че в случая дължимото обезщетение възлиза на 100 000 лв. При определянето на дължимото обезщетение съдът отчете в пълна степен и икономическите условия, а като ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия. Следователно доводите на жалбоподателя, целящ намаляване в приложение на чл. 52 ЗЗД на дължимото на ищцата обезщетение, са основателни с оглед конкретиката на случая.