Решение № 1861 от 24.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1861 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110203389 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Х. П. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-4332-000364 от 17.01.2023 г., издадено Д.Д.Д. на длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя Б. Х. П. са наложени административни наказания, както следва:

1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;

2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 80 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Със срочно депозираната си жалба санкционираното лице е навело доводи за необоснованост и незаконосъобразност на издаденото срещу него наказателно постановление. Релевирано е възражение, свързано с отсъствието на субективния елемент от съзнанието на дееца относно осъществяването на вмененото му деяние, свързано с предизвикване на пътнотранспортно произшествие вследствие извършване на маневра по управление на МПС на заден ход. Жалбоподателят се позовава на своите фактически твърдения, свързани с наличието на значителни затруднения в организацията на движението в процесния пътен участък. Виждането си за несъстоятелност на обвинителната теза подкрепя с възприетото схващане за липса на осъзнаване за възникнало ПТП, както и с посочване, че в последвалия период не бил установил следи от сблъсък върху автомобила си, а за времето до връчването на съставения му акт не бил търсен от никого във връзка с настъпилия инцидент. На следващо място жалбоподателят изразява становището си за неправилно приложение на материалния закон, което подкрепя с твърдение за приложение на несъществуваща правна норма, тъй като актосъставителят извел отговорността на нарушителя с несъобразяване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1, буква „Б“, която не била част от законодателството. В допълнение към наведените доводи се сочи, че наказващият 1 орган бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото пропуснал в НП да посочи отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, а също така и пренабрегнал задължението си да съобрази писменото възражение, депозирано срещу издадения АУАН. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба за разглеждане на делото в негово отсъствие предвид служебната му ангажираност. Поддържа се искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление при частично преповтаряне на релевираните с жалбата възражения.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл.

314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за частичната му отмяна и за изменение в останалата му част. Съображенията на съда за това са следните:

ПО ФАКТИТЕ

На 15.11.2022 г. около 13:00 часа в гр.София по ул. „Проф. Христо Вакарелски“, с посока на движение „изход“ жалбоподателят Б. П. управлявал собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СА **** НР. В участъка при № 13 водачът предприел маневра по движение назад, при което реализирал пътнотранспортно произшествие с паркирания зад него лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“ с рег.

№ СВ ***** ВТ. Жалбоподателят усетил удара, но непосредствено след това напуснал местопроизшествието без да установи нанесените материални щети, като не изчакал пристигането на контролните органи от Министерството на вътрешните работи.

Наблюдател на инцидента станал преминаващият в непосредствена близост свидетел Т.К., който забелязал повреди върху пострадалия автомобил, изразяващи се в нарушение целостта на задния му ляв стоп, задната му броня и други елементи. За случилото се бил подаден сигнал до органите на реда, като на място пристигнал екип на О „ПП“ - СДВР в състав от И. Х. и Д.Т., които съставили докладна записка, протокол за ПТП и скица към последния, като по този начин отразили механизма на възникване на произшествието.

Пред органите на МВР жалбоподателят Б. П. представил собственоръчно подписана декларация, в която, във връзка с образуваната преписка с вх. № 939/22 г. по описа на О „ПП“ – СДВР“, заявил, че автомобилът му попринцип се управлява лично от него и от съпругата му, а на процесната дата – 15.11.2022 г., не е ставал участник в ПТП и отсъствали следи по задната броня на колата му.

Срещу П. бил съставен АУАН серия АД с бланков № 201731/ 04.01.2023 г. на основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН въз основа на докладна записка и писмени материали по преписката на СДВР в присъствието на нарушителя, на който бил връчен екземпляр от него.

Нарушителят не подал възражения срещу АУАН, а само посочил, че е подал декларация.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-000364 от 17.01.2023 2 г., от Д.Д.Д. на длъжност „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на Б. Х. П. са наложени административни наказания, както следва:

1. На основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;

2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 80 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

В центъра на своя доказателствен анализ съдът постави показанията на свидетеля К., който се явява и единствения пряк очевидец на вменените на жалбоподателя административни нарушения. Лицето последователно и еднопосочно споделя пред съда подробности във връзка с настъпилия инцидент, като изяснява фактическите обстоятелства, свързани с разположението на автомобилите на платното за движение, времевите характеристики на събитията, като дори индивидуализира и марките на забелязаните пътни превозни средства. Сочи, че при привеждане на автомобила си на заден ход, водачът на МПС с марка „Опел“ е потеглил рязко, при което е осъществил физическо съприкосновение с разположеното и паркирано успоредно на пътя „Субару“, нанасяйки му щети по задната лява част на купето. Регистрационният номер на транспортното средство, напуснало местопроизшествието, бил видим за свидетеля и дори заснет от друго преминаващо лице, което позволило да бъде индивидуализиран извършителят. От особено значение за предмета на доказване са сведенията на свидетеля в частта им, в която заявява, че нарушителят е усетил съприкосновението с друг автомобил и мигновено е напуснал мястото, което съждение е правдиво и логически обяснимо със стремежа на лицето да осуети евентуалното му идентифициране и издирване на по-късен етап. НЕ без значение е и обстоятелството, че свидетелят изрично посочва, че водачът на лекия автомобил Опел се е скрил бързо в съседния блок, което недвусмислено навежда на извод за наличие на отразени представи у жалбоподателя, че е реализирал ПТП. Показанията на свидетеля К. не се характеризират със стремеж към злепоставяне на жалбоподателя, нито заинтересованост, поради което и съдът не намира причина да не им се довери.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Ц., който е съставил акта за установяване на нарушенията, и пред съда излага доказателствена информация досежно спазването на процедурните правила по ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въпреки оскъдния си обем, показанията на свидетеля все пак се ползват с вътрешна непротиворечивост, последователност и достоверност, като въз основа на тези си съображения настоящия съдебен състав ги приобщи към доказателствената съвкупност и съобрази съдържанието им при постановяване на крайния си акт.

Съдът кредитира и останалите събрани по делото писмени доказателства – скица на пътнотранспортно произшествие, писмени сведения от свидетеля К., декларация от жалбоподателя П., докладна записка, справка картон на водача, заповеди за оправомощаване и преназначаване на държавни служители на министъра на вътрешните работи, които са събрани по надлежния процесуален ред и подкрепят обсъдените свидетелски показания.

Що се касае до декларацията, изхождаща от жалбоподателя П., съдът намира, че инкорпорираните в нея сведения не съответстват на функциите, които чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП и цялостният дух на закона придават – същата представлява способ за установяване действителния извършител на дадено неправомерно деяние в хипотезите, когато авторството му не може да се свърже с лицето, вписано в регистрите на СДВР като собственик на съответното МПС. В настоящия случай обаче подобна информация не се 3 съдържа в декларираното от П., а единствените косвени индикации за това са неконкретизирани, доколкото се отнасят единствено до обичайното състояние при управлението на автомобила. В останалата си част декларацията съставлява израз на писмените обяснения на жалбоподателя, като съдът не може да не отчете двойствената им природа едновременно като доказателствен източник и като средство за защита. Същината на декларацията влиза в пряко противоречие с цялата съвкупност от доказателствени материали, тъй като нейният автор категорично отрича участието си в ПТП на процесната дата. Същевременно впечатление прави, че П. е удостоверил, че след процесната дата не е установявал следи по задната броня на автомобила си. Подобно твърдение, дори и да се окачестви като валидно и правдоподобно, не е от естество с нужната степен на категоричност да докаже отсъствието на нанесени материални щети върху другия участник в ПТП, тъй като интензитетът на физическия досег между две тела не винаги е от естество да причини видими щети и на двете от тях, а и в зависимост от странични фактори като насоченост, скорост и точка на съприкосновение, инерционната сила от рязкото привеждане на МПС в движение би могла да окаже неблагоприятно външно въздействие и само върху единия участник в ПТП. В самата декларация П. не посочва друг да е управлявал автомобила.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед характера на производството съдът служебно следи дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на административно нарушение и оспореното наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, видно от приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи. При изготвянето на двата основни за настоящото производства акта са спазени сроковете за съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а НП е издадено в 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Не са налице и нарушения на правилата по изготвяне и връчване на акта, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН.