Решение № 48 от 24.04.2023, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Елена, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20224130100096 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. 415, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от П. П. Х. от гр. Г., чрез пълномощника му адв. Ц. Г. Т. от САК, против „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д. З.

Т., Д. З. Т. от с. К., общ. Л. и М. Т. М. от гр. Г. О.. В същата са изложени обстоятелствата, на които се основава искът. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д. З. Т., Д. З. Т. от с. К., общ. Л. и М.

Т. М. от гр. Г. О., че дължат солидарно на ищеца П. П. Х. от гр. Г. сумата 4500.00 лв. – главница, представляваща дължима по запис на заповед от 29.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4500.00 лв., считано от 08.11.2021 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 190/10.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 378/2021 г. по описа на Районен съд – Елена.

Претендират се направените разноски по настоящото дело, както и разноските по ЧГрД № 378/2021 г. по описа на Районен съд – Елена.

Ответниците „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д.

1

З. Т., Д. З. Т. от с. К., общ. Л. и М. Т. М. от гр. Г. О. не са подали писмени отговори в указания им едномесечен срок.

Ищецът П. П. Х., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Същият се представлява от адв. Ц. Г. Т. от САК, който поддържа подадената исковата молба. Адв. Т. по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК пояснява и допълва исковата молба.

Ответниците „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д.

З. Т., и М. Т. М. от гр. Г. О., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Същите, чрез пълномощника си адв. А. С. Ч. от ВТАК, са подали писмено становище. В същото излагат, че оспорват предявения иск по основание и по размер. Молят да бъде отхвърлен иска и да им се присъдят разноските. Считат иска за недопустим, тъй като записа на заповед е издаден във връзка с договор за заем от 29.03.2021 г. и обезпечава претенции за неустойка по този договор. По този договор ищецът е образувал гр. д. № 224/2022 г. по описа на ВТОС, по което се чака насрочване. На практика ищецът претендира една й съща сума за неустойка в две отделни дела, едното пред ВТОС, а другото пред РС – Елена. Следователно настоящото дело е недопустимо, т.к. ищецът иска една й съща сума да му бъде присъдена два пъти.

Ответникът Д. З. Т. от с. К., общ. Л., редовно призована, не се явяват в съдебно заседание и не взема становище

Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са приети писмени доказателства и е разпитан като свидетел Я. Б. Г..

Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане по запис на заповед от 29.03.2021 г., признато в заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и индивидуализирано в заповед № 190/10.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 2

378/2021 г. по описа на Районен съд – Елена. По отношение на претендираното вземане приложими са материалноправните разпоредби на чл. 535 и сл. от ТЗ, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като длъжниците са подали в срок валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът приема, че същият е основателен по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установи, че между ищеца П.

П. Х. и ответника „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д.

З. Т., е сключен на 29.03.2021 г. в гр. В. Т. договор за заем, в устна форма, за процесната сума от 4500.00 лв. съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, т.е. П. П. Х., като заемодател, е предал в собственост на „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д. З. Т., като заемател, посочената сума пари от 4500.00 лв., а последният се е задължил да върне заетата сума на падеж 29.07.2021 г. Поръчители по така сключения договор били Д. З. Т. от с. К., общ. Л. и М. Т. М. от гр. Г. О..

Във връзка с посочения по-горе договор за заем от 29.03.2021 г. и обезпечаване на изпълнението му (връщане на дадената в заем сума от 4500.00 лв.) ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д. З. Т., на 29.03.2021 г. в гр. В. Т. издал в полза на ищеца П. П. Х. от гр. Г. запис на заповед, съдържащ реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Съгласно същия „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д. З. Т., неотменимо и безусловно се задължило по този запис на заповед да заплати на П. П. Х. от гр. Г. на падеж 29.07.2021 г. сумата 4500.00 лв. по Б.а сметка с IBAN: **********************, в „У. Б.“ АД. Записът на заповед бил авалиран при условията, при които е издаден от поръчителите Д. З. Т. от с. К., общ. Л. и М. Т. М. от гр. Г. О., ответници по настоящото дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален – счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Предаването на сумата в конкретния случай е доказано с показанията на разпитания свидетел Я. Б. Г..

В подкрепа на същите са и самият запис на заповед от 29.03.2021 г.

3

Поради това, че ответниците „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д. З. Т., Д. З. Т. от с. К., общ. Л. и М. Т. М. от гр. Г. О. не са върнали заетата сума от 4500.00 лв. на ищеца П. П. Х. от гр. Г. нито до или на падежа 29.07.2021 г., или след тази дата, последният е потърсил правата си по съдебен ред, снабдявайки се със заповед № 190/10.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 378/2021 г. по описа на Районен съд – Елена. От представените доказателства по делото се установява, че ответниците не са изпълнили задължението си към ищеца в размер на сумата 4500.00 лв., представляваща невърнат заем по договор за заем от 29.03.2021 г., във връзка с обезпечаването на който е издаден запис на заповед от 29.03.2021 г.

На осн. чл. 86 от ЗЗД ответниците дължат на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва върху присъдената главница от 4500.00 лв., считано от 08.11.2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до окончателното й изплащане.

По изложените по-горе съображения съдът намира, направените от ответниците „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д. З. Т., и М. Т. М. от гр. Г. О. възражения в становището им за изцяло неоснователни и като такива същите не могат да бъдат съобразени. Не е налице искане за присъждане два пъти на една и съща сума. Не е налице идентитет между предмета на настоящото гр. д. № 96/2022 г. по описа на РС – Елена и предмета на гр. д. № 224/2022 г. по описа на ВТОС.

С оглед изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответниците, че вземането на ищеца съществува, а именно „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д. З. Т., Д. З. Т. от с. К., общ. Л. и М. Т. М. от гр. Г.

О. дължат солидарно на П. П. Х. от гр. Г. сумата 4500.00 лв. – главница, представляваща дължима по запис на заповед от 29.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4500.00 лв., считано от 08.11.2021 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 190/10.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 378/2021 г. по описа на Районен съд – Елена.

По претенцията на ищеца за разноски:

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, които да се заплатят от ответниците 4 съразмерно с уважената част от иска.

Ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца сумата 390.00 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 378/2021 г. по описа на Районен съд – Елена.

Ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца сумата 390.00 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 96/2022 г. по описа на Районен съд – Елена.

По претенцията на ответниците „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д. З. Т., и М. Т. М. от гр. Г. О. за разноски:

Посочените по-горе двама ответници не са направили разноски по делото. Дори да бях направили такива, то те не биха им се следвали с оглед изхода на делото.

Ответницата Д. З. Т. не е напрали искане за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от изложените съображения, Районният съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. С. д., представлявано от Д. З. Т., Д. З. Т. с ЕГН ********** от с. К., общ. Л., ул. „Х. А.“ № * и М. Т.

М. с ЕГН ********** от гр. Г. О., ул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, че дължат солидарно на П. П. Х. с ЕГН ********** от гр. Г., ул. „О.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. ** сумата 4500.00 лв. (четири хиляди и петстотин лева) – главница, представляваща дължима по запис на заповед от 29.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4500.00 лв., считано от 08.11.2021 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 190/10.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 378/2021 г. по описа на Районен съд – Елена.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. С. д., представлявано от Д. З. Т., Д. З. Т. с ЕГН ********** от с. К., общ. Л., ул. „Х. А.“ № * и М. Т. М. с ЕГН ********** от гр. Г. О., ул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплатят на П. П. Х. с ЕГН ********** от гр. Г., ул. „О.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. ** сумата 390.00 лв.

5

(триста и деветдесет лева), представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 378/2021 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 390.00 лв. (триста и деветдесет лева), представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 96/2022 г. по описа на Районен съд – Елена.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елена: _______________________ 6