Решение № 1 от 02.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Хасково, 02.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640100804 по описа за 2025 година

В производството са предявени и приети за разглеждане по искова молба на К. Х. П. чрез процесуален представител-адвокат Д.М. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следните пасивно съединено при условията на евентуалност искове, както следва:

-с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК за прогласяване недействителност на Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит от 15.07.2022г., сключен между ищеца и ответника;

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.146 ал.1 ЗЗП, предявен в условията на евентуалност с първия иск, за прогласяване нищожност на клаузата на чл.5 от Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит от 15.07.2022г., сключен между ищеца и ответника.

Ищецът твърди да е сключила с ответника Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит от 15.07.2022г., с който ответникът се задължил да й предостави заем в размер на 2500 лв., а ищецът се задължила да върне заемната сума при условията и сроковете на договора като общата сума, която следвало да върне да е 3375 лева, при сума на получаване 2500 лева, при лихва от 875 лева, при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 35%, при срок на кредита от 18 на брой вноски.

1

Твърди в чл. 5 от договора за потребителски кредит да е договорено заемателят да сключи Договор за гаранция с дружеството Фератум Банк р.1.с., с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит от 15.07.2022г. По сключения Договор за гаранция, заемателят следвало да заплати сумата от 2475 лева. Твърди договорът за потребителски кредит да е нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Развива съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Сочи да липсвали посочените в договора условия за прилагането на ГЛП, както и нито в договора, нито в погасителния план да имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Сочи и нарушение на чл. 11, ал.1, т.

11 ЗПК – в погасителния план липсвала задължителната информация по ЗПК.

Заемодателят само бил посочил размерът на общата дължимата сума, без включените в нея компоненти като заемателят не можела да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Сочи се и нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК – посочена била само абсолютна стойност на ГПР като липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. Развива съображения договорът за потребителски кредит да е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там - и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договор за гаранция в размер на 2475 лева не била включена в ГПР и ГЛП. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в ГПР. Заплащането на сумата по договора за поръчителство било елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплащало от потребителя. С уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения по уговорките за заплащане на 2 допълнителни разходи по Договора за поръчителство. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т. 1 ЗЗП. Сочи, че не е налице хипотеза на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславяла недействителността на целия договор. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. В условията на евентуалност, твърди клаузата на чл.5 от Договора за потребителски кредит, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство да е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Твърди да е била длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Посочената клауза, водела до нееквивалентност на насрещните престации и противоречи на добрите нрави. Наред с това клаузата била неравноправна, във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност, водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на потребителя, посочените по-горе клаузи не били формулирани по ясен и недвусмислен начин и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т.19 ЗЗП. Твърди клаузата да била нищожна поради това, че е неравноправна и не е индивидуално договорена. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва да е било задължително условие за сключването на договора предоставянето на поръчителство от Мултитуюд Банк (Малта). Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението и следователно, сключването на договор за гаранция не е задължително. Твърди Мултитуюд Банк да е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция да е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпила промяна в патримониума на ищеца. Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като бил информиран за дължимите такси, 3 подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, в която изрично се посочвало, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ се изисквало поръчителство. Ищецът получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Оспорва да била налице заблуждаваща търговска практика по чл.

68е от ЗЗП. Оспорва твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване на договора. В СЕФ и договора за гаранция подробно да били описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът да е приел доброволно. Твърди договорът за гаранция да е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея да не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи да било неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ да предоставило необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът да е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок от договора, но да не е упражнил това си право. Сочи „Фератум България“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД да оперират като отделни икономически субекти и да имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото).

Българското законодателство да не забранявало договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Оспорва да е имало нарушения при определянето на ГПР. Ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него. Претендира сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба е бил предявен от ответника насрещен иск, производството, по който е прекратено с влязло в сила определение, инкорпорирано в открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2025г.

Поради прекратяване на производството по делото по насрещния иск, съдът следва да се произнесе по главния иск, а при неговото отхвърляне – по предявения при условията на евентуалност иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обявени са за безспорно установени между страните следните обстоятелства: Ищецът и ответникът са сключили Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит от 15.07.2022г., с който ответникът се задължил да предостави на ищеца заем в размер на 2500 лв., а ищецът се е задължила да върне заемната сума при условията и сроковете на договора като 4 общата сума, която следвало да върне е 3375 лева, при сума на получаване 2500.00 лева, при лихва от 875 лева, при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 35%, при срок на кредита от 18 на брой вноски; в чл. 5 от договора за потребителски кредит е договорено задължението заемателят да сключи Договор за гаранция с дружеството Фератум Банк р.1.с., с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит от 15.07.2022г.

От приетия като доказателство Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит се установява, че първата падежна дата е 14.08.2022г. като е договорено заемната сума следва да се издължи съгласно погасителния план, неразделна част от договора (чл. 2 от Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит).

В Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит изрично е посочено, че на 15.07.2022г. ответникът е предоставил на ищец заемната сума.

Процесният Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

Съгласно чл. 4 от Договор № 1180593 за предоставяне на потребителски кредит Общият разход по кредита е 875 лв. и включва лихвата по кредита. Годишният процент по кредит е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.