Решение № 12620 от 17.11.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12620

Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20257050702255 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.19, ал.3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/.

Образувано е по искова молба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Р. Д., подадена чрез адв. М. Т., уточнена досежно претенциите за лихви в с.з. проведено на 28.10.2025 г. от адв. Т., против Национална агенция за приходите, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на: сумата, в размер на 500,00лв., представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита в административно производство по реда на чл.41, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 168/12.08.2021г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 ДОПК, за което е съставен Протокол сер. АА № 0048434/27.07.2021г., които впоследствие са обявени за незаконосъобразни и са отменени с Определение № 2137/26.08.2021г. по ч.адм.д.№ 1875/2021г. на Адм.съд – Варна; сумата, в размер на 254,80лв., представляваща мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата считано от 28.07.2021г. до 23.09.2025г.; законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 27.07.2021г. при ГКПП - Пристанище Варна – Запад, органи по приходите от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.40, ал.1 и ал.2 ДОПК предприели действия по обезпечаване на доказателства, за които съставили Протокол сер.АА № 0048434/27.07.2021г. Действията били обжалвани по реда на чл.41, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, който с Решение № 168/12.08.2021г. ги потвърдил. В това производство ищецът направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв. съгласно фактура № 2/09.08.2021г. С Определение № 2137/26.08.2021г. по ч.адм.д. № 1875/2021г. съдът отменил действията по протокола. По така изложените съображения твърди, че за него е налице правен интерес от ангажиране отговорността на НАП по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ като претендира обезщетяване на претърпените в производството по административно обжалване вреди, изразяващи се в изплатеното адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно. Претенцията за закъснителна лихва обосновава с т.4 от ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004. Моли за уважаване на исковите претенции и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П. Т., редовно преупълномощен от адв. Т., който поддържа претенциите и моли да бъдат уважени. Счита, че в производството са установени предпоставките на иска по чл.1 ЗОДОВ. От изисканото ч.адм.д. № 1875/2021г. се установяват отменените незаконосъобразни действия на приходните органи по обезпечаване на доказателства. От приложената административна преписка се установяват и претърпените вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производство по чл.41 от ДОПК пред директора на ТД на НАП-Варна. Налице е и причинно-следствена връзка между първите две, доколкото вредата не би била претърпяна и адвокатска защита не би била ангажирана, ако не са били извършени незаконосъобразните действия. Моли да се уважи иска и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез юрк. А., оспорва претенциите по съображения в писмен отговор с.д. № 16353/10.10.2025г. Счита, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, т.к. направеният разход за адвокатска защита не е пряка и непосредствена последица от отменените действия по обезпечаване на доказателства. Вредата в конкретния случай не е резултат на поведението на ответника, а направените от ищеца разходи са в резултат на изразената воля и съгласие на ищеца да наеме определен адвокат или изобщо адвокат, и да бъде защитаван от него. Вредата не е пряка, т.к. ангажирането на адвокатски услуги при обжалване действията на НАП не следва обективно и по необходимост от извършването на същите, освен това не е и непосредствена, т.к. е опосредена от наличието на облигационна връзка, обективирана в отношенията между ищеца и адвоката за правна защита и съдействие. След като чл.4 ЗОДОВ изисква вредата да е „пряка и непосредствена“, а в настоящия случай не е така, извършеният разход от ищеца, изразяващ се в заплатено адвокатско възнаграждение, не може да се определи като пряка и непосредствена последица. Липсата на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат налага извода, че не е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата. По изложените съображения счита, че искането за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на исковата претенция. Счита, че в случая елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ са налице.

След преценка на събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

На 27.07.2021г., на фискален контролен пункт ГКПП „Пристанище Варна“ – Запад, старши инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.110, ал.4 ДОПК извършили проверка на МПС [Марка] с рег.№ [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер], на което бил натоварен контейнер № ***********. Стоката била допусната за свободно обращение в страната след освобождаване от митнически режим 40 и представлявала МДФ профили с общо бруто тегло 25000кг. Според представените придружаващи документи и декларация от водача на транспортното средство, получател на стоката било „Изток инвест 3000“ ЕООД. При проверка в ИМ на НАП било установено, че „Изток инвест 3000“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС. На основание чл.37, вр. чл.12 ДОПК водачът декларирал, че превозваната стока ще се разтовари в [населено място], обл. Стара Загора. Видно от Протокол № 0048434/27.07.2021г., в 16.25 часа органите по приходите предприели на основание чл.40, ал.1 и ал.2 ДОПК действия за обезпечаване на доказателства – горепосочената стока, изразяващи се в запечатване на контейнера с 1бр. обикновено техническо средство за контрол /ТСК/ - пломба № 0561738. Линейната пломба с № FX17471586 била свалена и върната на водача, който бил назначен за пазач, на когото стоката се оставя на отговорно пазене. Стоката била разтоварена на 28.07.2021 г.

Действията по обезпечаване на доказателства по № 0048434/27.07.2021г. били обжалвани пред директора на ТД на НАП-Варна, който с Решение № 168/12.08.2021г. отхвърлил жалбата като неоснователна.

След отхвърляне на жалбата и в срока по чл.41, ал.3 ДОПК, действията по обезпечаване на доказателства по Протокол № 0048434/27.07.2021г. били обжалвани пред Административен съд – Варна, който с Определение № 2137/26.08.2021г. по ч.адм. д. № 1875/2021г. ги отменил като незаконосъобразни. Със същото определение на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД били присъдени разноски в размер на 550,00лв., от които 50,00лв. за държавна такса и 500,00лв. адвокатско възнаграждение, изплатено в брой съгласно фактура № **********/17.08.2021г. и разписка към нея от същата дата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди претърпени имуществени вреди, причинени от отменени незаконосъобразни действия на органи по приходите, срещу юридическото лице, в чиято структура се намират тези органи, поради което е ДОПУСТИМ.

Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност.

В конкретния случай, искът е предявен от юридическо лице по чл.63, ал.3 от Търговския закон, търговско дружество – „Изток инвест 3000“ ЕООД, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства съгласно Протокол № 0048434/27.07.2021г., извършени от органи по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, срещу юридическото лице, в чиято структура се намират тези органи. На основание чл.205, ал.1 АПК Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Към този ред изрично препраща и разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗНАП, като в ал.1 на с.р. е предвидено, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а в ал.2 на с.р. – че обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал.1 може да се искат след тяхната отмяна.

От изложеното следва, че ищецът и ответникът притежават нужната активна и пасивна процесуална легитимация, въз основа на която да бъдат конституирани като страни в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Установява се и наличие на хипотезата на чл.204, ал.1, вр. ал.4 АПК, респ. на чл.19, ал.2 ЗНАП, тъй като с исковата молба се претендира заплащане на имуществени вреди – разноски за заплатен адвокатски хонорар, които произтичат от действия на органи по приходите, признати за незаконосъобразни и отменени по предвидения в чл.41, ал.3 ДОПК съдебен ред.

Предвид регламентирания в чл.41, ал.1 и ал.3 ДОПК специален ред, съответно за административно и за съдебно обжалване на действията по обезпечаване на доказателствата по чл.40, ал.1 и ал.2 ДОПК, в случая незаконосъобразността на действията се явява установена по съдебен ред – с Определение № 2137/26.08.2021г. по частно адм.д. № 1875/2021г. на Административен съд - Варна, което съгласно чл.41, ал.3 ДОПК не подлежи на обжалване и по правилото на чл.296, т.1 ГПК е влязло в сила на 26.08.2021г. Поради това е неприложимо изискването по чл.204, ал.4 АПК и чл.19, ал.2 ЗНАП – незаконосъобразността на действията да се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Освен това, с оглед специалния ред по чл.41, ал.3 ДОПК за съдебно обжалване на действията по чл.40, ал.1 и ал.2, и вида на съдебния акт, с който това производство приключва по същество – не с решение, а с определение, което не подлежи на обжалване, по арг. от чл.299, ал.1, вр. чл.298 ГПК това влязло в сила определение е задължително и спорът относно законосъобразността на действията по обезпечаване на доказателствата не може да бъде пререшаван при разглеждане на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Друга специфика на казуса произтича и от обстоятелството, че претендираното обезщетение е за имуществени вреди, претърпени в хода на производството по задължителното административно обжалване по чл.41, ал.1 ДОПК, поради което трябва да се провери дали съществува друг процесуален ред за претендиране на направените разходи за адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав преценява, че в случая такъв специален ред липсва, поради което неоснователно ответната страна възразява, че редът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не обхваща вредите от заплатени адвокатски възнаграждения за осъществяване на правна защита в производствата по административно обжалване на актове и действия на администрацията.

В тази връзка следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.41, ал.1 ДОПК не е уреден въпроса за разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно чл.144, ал.1 ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органи по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Така, приложима се явява разпоредбата на чл.161 ДОПК, чието систематично място е в глава деветнадесета „Съдебно обжалване на ревизионния акт“, и същата предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски, ако ги прецени за прекомерно завишени или ако поведението на страната е било процесуално некоректно – ал.2 и 3 на с.р. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, която се отнася за производството по съдебно обжалване, също е предвидено възстановяване само на разноските в производството по съдебно обжалване. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ този въпрос изобщо не е засегнат. В глава пета „Издаване на административни актове“, раздел първи „Индивидуални административни актове“, с разпоредбата на чл.47, ал.2 АПК е предвидено на лицата по чл.44, ал.3 от същия кодекс да „се признават пътни и други разходи“ от органа, водещ производството, преди издаване на акта по нормативи, определени от министъра на финансите. Разпоредбата на чл.59 АПК „Форма на индивидуалния административен акт“, ал.2, т.6 предвижда индивидуалният административен акт да съдържа и разпореждане относно разноските. Това задължава административният орган при издаването на административния акт да обобщи направените до момента разноски от участващите в производството страни и да ги разпредели съобразно това, по чия инициатива или по чия вина са предприети съответните процесуални действия.