Определение № 245 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. София, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500166 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 3698/13.01.2026 година о т Й. И. А. против определение № 24267/01.12.2025 г., постановено по гр.д.№14777/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав, с което е отказано освобождаването му от държавна такса в размер на 15 лева, дължима за разглеждането на подадената от него частна жалба срещу определение, с което му е отказано предоставянето на правна помощ.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като с него се нарушават правата му, след като е заплатил всичко, а има неясни определения, по които не счита, че трябва да плаща такса и следва да бъде освободен. Моли съдът да отмени определението и постанови вместо него друго по съществото на спора, с което го освободи от заплащане на държавна такса.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№ .№14777/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав е образувано по искова молба от И. М. А. срещу Й. И. А., в която същата излага, че ответникът и дължи сумата от 50 000 лева по договор за заем от 28.09.2023 година, ведно със законната лихва за забава, 1 считано от датата на падежа – 29.04.2023 година до окончателното изплащане на сумата. След постановеното разпореждане от 07.01.2025 година, с което са дадени указания на ищцата, същата е посочила, че обезщетението за забава върху главницата от 50000 лева за периода от 29.04.2023 година до датата на депозиране на исковата молба – 19.12.2024 година възлиза на 11094 лева.

С молба от 24.04.2025 година ответникът Й. И. А. е представил доказателство за извършено плащане за главницата в размер на 50 000 лева и е оспорил иска за обезщетение за забавено плащане.

С молба от 04.06.2025 година ищцата И. М. А., чрез процесуалния си представител е уточнила, че претендира обезщетение за забава от датата на падежа 29.04.2024 година до датата 19.12.2024 година в размер на 4462,69 лева, както и обезщетение за забава от датата 19.12.2024 година до 23.04.2025 година в размер на 2385,25 лева. Претендира и направените по делото разноски.

С молба от 22.07.2025 година искът за заплащане на сумата от 50 000 лева по договор за заем е оттеглен като е посочено, че се моли съда да продължи делото по отношение на претендираните лихви и разноски.

С определение от 23.07.2025 година е прекратено производството по делото по предявения иск за сумата от 50 000 лева, като съобщения са връчени на страните с указания за неговата обжалваемост и предвид липсата на жалба, същото е влязло в сила.

С определение от 11.09.2025 година, съдът, с оглед цената на иска е прекратил производството пред СГС и е изпратил делото на СРС по компетентност, с оглед цената на иска, като същото е влязло в сила, с оглед данните за съобщаването му на страните и молбата на ищцата от 30.10.2025 година, с която същата заявява, че не обжалва това определение.

С молба от 15.09.2025 година е поискано присъждане на разноски от ищцата, препис от която е изпратен на ответника за отговор, който в срока за отговор е направил искане за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 02.10.2025 година на същия са дадени указания, че следва в 1-седмичен срок да представи декларация по приложен образец.

С молба от 15.10.2025 година е представена декларация, от която е видно, че ответникът притежава ½ ид.част от два апартамента, находящи се в гр.София, лек автомобил, няма задължения към ненавършили пълнолетие 2 деца, както и, че няма здравословни проблеми и полага труд по договор за управление.

С определение, съдът е отказал предоставянето на правна помощ, поради което Й. И. А. обжалва това определение с частна жалба, като след дадените указания за внасяне на държавна такса е поискал освобождаване от това задължение.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни обективни факти, удостоверени по надлежния ред.

Налице е формирана съдебна практика - определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., според която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК , преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство.

При извършване на служебна справка в Търговския регистър се установи, че същият е управител на „Глобал метал груп“ ООД, както и едноличен собственик на капитала на няколко търговски дружества, поради 3 което размерът на държавната такса от 15 лева /след въвеждане на еврото 7,67 евро/, съобразена с данните, че ответникът не е оспорил иска и е платил задължение в размер на 50 000 лева след завеждане на делото, съобразена с имущественото състояние на Й. И. А. и получаването на възнаграждение по договор за управление налага извода, че същият не следва да бъде освобождаван от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 15 лева.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 24267/01.12.2025 г., постановено по гр.д.№14777/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4