Определение № 25 от 15.01.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. ХАСКОВО, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500966 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 – 279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – С. А. А. е останал недоволен от Определение № 2235 от 26.09.2025 год., постановено по гр.д. № 2112 / 2025 год. на Районен съд - Хасково, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса, поради което го обжалва с искане определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи молбата, подадена на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от С. А. А. против „Кредисимо“ ЕАД – гр.*** и „Ай Тръст“ ЕООД – гр.***, с искане да бъде прогласена нищожността на договор за поръчителство и на договор за паричен заем, а при условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от двата договора.

С исковата молба е направено искане ищецът да бъде освободен от заплащането на такси и разноски за производството, по което първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното определение, оставяйки същото без уважение.

Определението е връчено на ищеца на 03.11.2025 год., а постъпилата от него частна жалба е приета в съда на 10.11.2025 год., повторно изпратена на въззивния съд на 05.12.2025 год. – след отстраняване 1 на нередовността й – обстоятелства, обосноваващи извод за допустимост на жалбата – подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и в срока, предвиден в нормата на 275, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че получаваните от жалбоподателя месечни доходи от трудово възнаграждение са в размер на 1 077 лева – данни в каквато насока съдът цени от представените с исковата молба трудов договор и декларация от 18.08.2025 год., в която ищецът е удостоверил, че не получава други доходи освен месечната си заплата в посочения по-горе размер. От декларацията се установява още, че ищецът има задължения за издръжка на двете си деца, едното от които е малолетно, а другото – навършило пълнолетие, в подкрепа на което обстоятелство са и представените с исковата молба 2 бр. удостоверения за раждане. Наред със задълженията за издръжка, ищецът заплаща и месечен наем в размер на 70 лева за предоставеното на него и семейството му общинско жилище, съгласно представен с исковата молба договор за наем от 29.08.2023 год.

Изложените по-горе обстоятелства обосновават извод за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите такси и разноски от страна на ищеца, съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, поради което подадената от него молба на посоченото правно основание следва да бъде уважена, а обжалваното определение – отменено.

Като необосновани съдът намира изложените от първоинстанционния съд доводи за неоснователност на молбата, обосновани с това, че ищецът притежавал пет банкови и платежни сметки в различни банкови институции, неотчитайки липсата на доказателства от които да се установи размерът на притежаваните от него парични суми по посочените сметки, поради което наличието на самите сметки само по себе си не опровергава декларираното от ищеца обстоятелство, че той и съпругата му не притежават парични влогове. От една страна, недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си с наличието на предположения за доходи. От друга страна, представената от ищеца декларация, подписана от него под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК, че не притежава влогове е сред предвидените в чл.83, ал.2 от ГПК доказателства за установяване на имущественото състояние на ищеца и до установяване на противното, същата следва да бъде ценена като такава, подкрепяща тезата на ищеца за липса на достатъчно средства за заплащане на такси и разноски по производството.

Като неоснователни съдът намира и изложените в мотивите към обжалваното определение, доводи за това, че съпоставяйки общото материално състояние на ищеца с цената на исковете и размера на дължимата държавна такса, възлизаща в случая общо на 100 лева, ищецът би бил в състояние да я заплати, предвид това, че искането на ищеца е да бъде освободен не само от внасянето на ДТ за образуване на делото, но и от разноски по производството до окончателното му приключване, включително 2 и заплащане на депозит за вещо лице по поисканата от него в исковата молба съдебно счетоводна експертиза.

Достигайки до изводи в противна насока, първоинстанционнияк съд е постановил неправилно определение, което по изложените по-горе доводи следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на ищеца, подадена на основание чл.83, ал.2 от ГПК бъде уважена.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2235 от 26.09.2025 год., постановено по гр.д. № 2112 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което постановява:

ОСВОБОЖДАВА ищеца С. А. А., ЕГН ********** от гр.*** от задължението за внасяне на такси и разноски по производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. ХАСКОВО, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500966 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 – 279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – С. А. А. е останал недоволен от Определение № 2235 от 26.09.2025 год., постановено по гр.д. № 2112 / 2025 год. на Районен съд - Хасково, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса, поради което го обжалва с искане определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи молбата, подадена на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от С. А. А. против „Кредисимо“ ЕАД – гр.*** и „Ай Тръст“ ЕООД – гр.***, с искане да бъде прогласена нищожността на договор за поръчителство и на договор за паричен заем, а при условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от двата договора.

С исковата молба е направено искане ищецът да бъде освободен от заплащането на такси и разноски за производството, по което първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното определение, оставяйки същото без уважение.

Определението е връчено на ищеца на 03.11.2025 год., а постъпилата от него частна жалба е приета в съда на 10.11.2025 год., повторно изпратена на въззивния съд на 05.12.2025 год. – след отстраняване 1 на нередовността й – обстоятелства, обосноваващи извод за допустимост на жалбата – подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и в срока, предвиден в нормата на 275, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че получаваните от жалбоподателя месечни доходи от трудово възнаграждение са в размер на 1 077 лева – данни в каквато насока съдът цени от представените с исковата молба трудов договор и декларация от 18.08.2025 год., в която ищецът е удостоверил, че не получава други доходи освен месечната си заплата в посочения по-горе размер. От декларацията се установява още, че ищецът има задължения за издръжка на двете си деца, едното от които е малолетно, а другото – навършило пълнолетие, в подкрепа на което обстоятелство са и представените с исковата молба 2 бр. удостоверения за раждане. Наред със задълженията за издръжка, ищецът заплаща и месечен наем в размер на 70 лева за предоставеното на него и семейството му общинско жилище, съгласно представен с исковата молба договор за наем от 29.08.2023 год.

Изложените по-горе обстоятелства обосновават извод за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите такси и разноски от страна на ищеца, съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, поради което подадената от него молба на посоченото правно основание следва да бъде уважена, а обжалваното определение – отменено.

Като необосновани съдът намира изложените от първоинстанционния съд доводи за неоснователност на молбата, обосновани с това, че ищецът притежавал пет банкови и платежни сметки в различни банкови институции, неотчитайки липсата на доказателства от които да се установи размерът на притежаваните от него парични суми по посочените сметки, поради което наличието на самите сметки само по себе си не опровергава декларираното от ищеца обстоятелство, че той и съпругата му не притежават парични влогове. От една страна, недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си с наличието на предположения за доходи. От друга страна, представената от ищеца декларация, подписана от него под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК, че не притежава влогове е сред предвидените в чл.83, ал.2 от ГПК доказателства за установяване на имущественото състояние на ищеца и до установяване на противното, същата следва да бъде ценена като такава, подкрепяща тезата на ищеца за липса на достатъчно средства за заплащане на такси и разноски по производството.

Като неоснователни съдът намира и изложените в мотивите към обжалваното определение, доводи за това, че съпоставяйки общото материално състояние на ищеца с цената на исковете и размера на дължимата държавна такса, възлизаща в случая общо на 100 лева, ищецът би бил в състояние да я заплати, предвид това, че искането на ищеца е да бъде освободен не само от внасянето на ДТ за образуване на делото, но и от разноски по производството до окончателното му приключване, включително 2 и заплащане на депозит за вещо лице по поисканата от него в исковата молба съдебно счетоводна експертиза.

Достигайки до изводи в противна насока, първоинстанционнияк съд е постановил неправилно определение, което по изложените по-горе доводи следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на ищеца, подадена на основание чл.83, ал.2 от ГПК бъде уважена.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2235 от 26.09.2025 год., постановено по гр.д. № 2112 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което постановява:

ОСВОБОЖДАВА ищеца С. А. А., ЕГН ********** от гр.*** от задължението за внасяне на такси и разноски по производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3