Решение № 514 от 09.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Русе, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520104386 по описа за 2025 година

Производството е по чл.357 и сл. от КТ.

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът М. Н. Ч. твърди, че въз основа на сключен трудов договор № 7/31.03.2021 г. работил в „Русенска строителна компания” АД на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“. Въпреки, че добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, работодателят не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2025 г. до изтичане на уговорения в трудовия договор срок, поради което на 24.04.2025 г. М. Ч. отправил писмено волеизявление до работодателя си, че едностранно прекратява трудовото правоотношение без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради забавяне изплащането на дължимото му трудово възнаграждение. На 24.04.2025 г. „Русенска строителна компания” АД издала Заповед № 53, с която удостоверила извършеното от ищеца едностранно прекратяване на трудов договор № 7/31.03.2021 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, считано от същата дата. В тази заповед работодателят изрично посочил, че дължи на работника, на основание чл.221, ал.1 КТ, обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Освен неплатеното трудово възнаграждение за м.януари 2025г., послужило като основание за работника едностранно да прекрати трудовия си договор с работодателя, последният не му заплатил и трудовите възнаграждения за месеците февруари, март и април 2025 г.

1

Съобразно направеното изменение на претенциите в последното съдебно заседание, ищецът моли да бъде постановено решение, с което „Русенска строителна компания” АД да бъде осъдена да му заплати сумите: 566.95 евро, частично от 966.94 евро, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025 г., 567.45 евро, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г., 567.45 евро, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец март 2025 г., 397.22 евро, представляваща нетно трудово възнаграждение за периода 01.04.2025 г. 24.04.2025 г. и 658.15 евро, частично от 920.32 евро, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху претендираните главници от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който счита исковете за частично основателни, като ги оспорва по размер. Твърди, че основното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на минималната работна заплата за страната, която за 2025 г. е в размер на 1077 лева. Поради което, към момента на прекратяване на трудовия договор дължимите му трудови възнаграждения, след приспадане на законоопределените удръжки, са: за месец януари - 1108.86 лева; за месец февруари - 1109.84 лева; за месец март - 1109.84 лева, за м. април - 776.89 лева.

В м. април имало и начислени обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1430.26 лева и след приспадане на дължимия от работника данък по ЗДДФЛ сумата за получаване възлизала на 1287.23 лева.

Към настоящия момент ищецът имал задължения към "Русенска Строителна Компания" АД в общ размер 7520.22 лева, произтичащи от получени от него суми в брой на касата срещу представени фактури за гориво. Получените суми не били одобрени от главен счетоводител и ръководител или представляващия/ите дружеството. Сумите ищецът получил в брой на касата по цитираните в отговора разходни касови ордери за 2024 г. и 2025 г., които не можели да бъдат признати за разход в този си вид, без данни за изминат пробег на автомобила и нормативно определените му разходни норми за гориво. РКО не били оформени с всички реквизити, съобразно Закона за счетоводството – липсвал подпис на главен счетоводител за законосъобразност на разхода и одобрение на ръководител или представляващия/те дружеството за целесъобразност. Същевременно в счетоводството на дружеството липсвали доказателства за даден аванс на ищеца за закупуване на гориво и последващо отчитане на аванса и разходно оправдателния документ с авансов отчет. Към момента на изплащане на сумите в дружеството имало главен счетоводител, който напуснал без да приключи финансовата 2024 година и без да предаде първичните счетоводни документи и регистри, съгласно чл. 14 от ЗСч. По тази причина дружеството наело фирма, която да извърши счетоводното приключване.

2

Цитираните РКО и фактури към тях били осчетоводени като вземания в сметка 4983 по партида на М. Н. Ч.. От изложеното било видно, че ищецът е получил в брой на касата на дружеството сумата от 7520.22 лева без да има законово основание за получаването, одобрение от ръководител или представляващия/ите дружеството, поради което дължал възстановяването й. С оглед на изложено, предявява възражение за прихващане с вземането си срещу М. Ч. за сумата 7520,22 лева, получена от ищеца без правно основание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 7/31.03.202 1 г., по силата на който М. Н. Ч. изпълнявал длъжността „Шофьор МПС над 12 тона“ в „Русенска строителна компания“ АД.

Със Заповед № 53/24.04.2025 г. работодателят прекратил трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от същата дата. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за срока на предизвестието в размер на една брутна заплата.

Към отговора на исковата молба ответникът прилага фиш за работната заплата на ищеца за месеците януари, февруари и март 2025 г., Разчетно-платежна ведомост на „РСК“ АД за м.април 2025 г. 24 броя РКО, издадени в периода 08.02.2024 г. – 28.01.2025 г., ведно с фактури към тях, справки по с/ка 4983 по партидата на М. Ч. за двете години и заверен препис от страници на касовата книга на ответното дружество, установяващи наличностите на парични дредства в нея към конкретна дата.

На 13.01.2014 г. председателят на СД – Петър Даскалов издал „Указание“, с което задължил всички длъжностни лица /служители/, които съставят и подписват първичните счетоводни документи, между които РКО, освен изискуемата в Закона за счетоводството задължителна информация, да попълват всички реквизити във формулярите, а към първичните счетоводни документи, свързани с касови операции, да прилагат документ, който да оправдава разхода – фактура, складова разписка и др. и да не се изплащат суми без подпис на главен счетоводител и ръководител, а документите към тях да не се осчетоводяват.

В настоящото производство в качеството на свидетели са разпитани Н. Ш.работил до м.март в ответното дружество като оперативен ръководител производство и е бил член на съвета на директорите, Д. Н. – бивш главен счетоводител в „Русенска Строителна Компания“, Д. С. – работила при ответника като икономист по труда и касиер, Д. Н., работил като оператор на автобетонпомпа до началото на 2025 г.

Свидетелите изнасят еднозначна информация относно трайно утвърдената в дружеството практика за отпускане парични средства на шофьорите за зареждане 3 гориво, а именно: Когато се получи заявка във фирмата за производство на бетон и изпращането му в определен обект, се дава задание на шофьора, че трябва да закара бетона на съответния обект. Шофьора си проверява наличното количество горива и ако не стига за маршрута уведомява или диспечера, или ръководителя, която му е наредил да извърши заявката. Шофьорът отива в касата и взема пари. Разпореждането на шофьора за това е в устна форма и можело да бъде направено от диспечера, от ръководител производство, от изпълнителния директор или представител на съвета на директорите. Някой от тях звъни и на касиерката да се отпусне определена сума пари на съответото лице, която сума е обикновено около 300 лв. Шофьора вземал парите от касата с РКО, получава и експедиционна бележка, товарителница и пътен лист. След като напълни количеството бетон по заявката, отивайки към обекта или на връщане минава и си зарежда горивото. От бензиностанцията му издават фактура и в края на работния ден или на следващия я предава на касиерката, която вписва фактурата към РКО. Останалите документи остават при диспечера. Св.Ш. заявява, че се е случвало той лично да дава пари на шофьорите, ако няма налични в касата, след това шофьорът дава фактурата на него. Когато дружеството има пари, свидетелят си ги осребрявал в касата и отношенията тогава са между него и касиера. Фактурата се прикрепя към съответния РКО и всички документи касиерът описва в касовата книга, след което в края на месеца ги носи на гл.счетоводителка за осчетоводяване.

Св.Н. заявява, че финансови отчети не са съставяли, тъй като сумите са малки и шофьорите ги отчитат за по-кратък период от време – същия ден вечерта или на следващия ден след зареждането. Ако М. Ч. каже на касиерката, че има нужда от пари, тя ще се обади по телефона да поиска разрешение от съответния управляващ. Точи начин на отчитане и излизане на пари от касата бил определен от ръководството.

Относно приложения на л. 67 от делото РКО № 83/30.04.2024 г. бившата главна счетоводителка заявява, че фактурата към него е била изгубена. М. Ч. е казал, че е дал фактурата на касиерката, но тя не могла да я намери. И тъй като шофьорът е свършил работата си, свид. Николово осчетоводила самата по въпросния РКО като разход, който не е данъчно обоснован. Свидетелката обяснява и с каква счетоводна програма е работила, кой е имал достъп до нея и по какъв начин е обслужван софтуера. При извършената данъчна проверка от НАП през м.юли 2024 г., обхващаща петгодишния период от 2019 г. до първото шестмесечие на 2024 г., не били констатирани нарушения по данъчното законодателство.

Същия начин на отпускане на средства от касата на дружеството описва и бившия касиер Д. С., която заявява, че така е отпускала пари на всички служители на ответника, включително и на представляващите-казвали, че им трябват пари, тя им ги дава срещу РКО и след това отчитали фактурите, но не винаги. Свидетелката няма спомен М. Ч. да е получил сума и да не е представил разходно-оправдателен документ през 2024 г. РКО не са разписвани от главен счетоводител и ръководител, които реално 4 най-често ги няма и се борави по телефона, в движение. Не е имало изискване от Петър Даскалов касиерката да не дава пари на работниците, ако някой от ръководството или главния счетоводител не се е подписал. Свид. С. не си спомня за случая с въпросния РКО № 83/30.04.2024 г. без отчетена към него фактура.

З а установяване претенциите на ищеца п о основание и размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, чието основно и допълнително заключение съдът цени като ясно, пълно и обективно. След извършена справка в счетоводството на ответното дружество и в ТД НАП Варна – офис Русе, експертът изчислява, че дължимите на ищеца н е т н и трудови възнаграждения за процесния период възлизат на сумите: 1108.86 лева – за м.януари 2025 г., 1109.84 лева – за м.февруари 2025 г., 1109.84 лева – за м.март 2025 г. и 776.89 лв. – за м.април 2025 г.

Обезщетението по чл.221, ал.1 КТ в нетен размер възлиза на 1287.23 лева.

Експертът сочи още, че представените към отговора на исковата молба общо 25 броя фактури са на обща стойност 7220.22 лв. с данъчна основа 6016 лв. и ДДС от 1203.35 лв. Във връзка с тези фактури от счетоводствот она „Русенска строителна компания“ АД не са представили счетоводни записвания, а представените такива от счет.продукт „Алма“ са само за осчетоводени РКО за предоставянето на сумите по посочените фактури на М. Ч.. По подадените данни в ТД на НАП Варна, Офис Русе, от 25-те броя фактури дружеството е ползвало данъчен кредит по 23 от тях в размер на 1103.24 лв. Две фактури /с №№ 6600024328/09.07.2024 г. и 6600024178/05.07.2024 г. с контрагент „Газ Ойл Терминал“ ЕООД/ не присъстват в ДДС дневниците на покупките на „Русенска строителна компания“ АД. Ищецът има осчетоводени задължения към ответника в размер на 7520.20 лв., от които 24 броя са по РКО за 2024 г. на обща стойност 6920.20 лв. и 2 броя по РКО за 2025 г. на обща стойност 600.02 лв. При попълването на приложените по делото РКО не са спазени всички реквизити съгласно ЗСч. – липсва натурално и стойностно изражение на стопанската операция, име на съставител, а съгласно вътрешните правила на дружеството липсват и подписи на главен счетоводител и ръководител.