Решение № 5011 от 29.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5011 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100511783 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 62863/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 180 състав, при извършването на съдебна делба на основание чл.353 ГПК В ДЯЛ на В. С. П. /ЕГН **********/ е поставен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор

***, представляващ АПАРТАМЕНТ № 36, находящ се в гр. София, жк „Хиподрума“, ул.****, състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна, килер, коридор и два балкона, със застроена площ от 90.25 кв.м, ведно с избено помещение № 2 с площ от 6.60 кв.м и таванско помещение № 20 с площ от 5.50 кв.м., при съседи на същия етаж: обект с идентификатор № ***, под обекта- обект с идентификатор ***, и над обекта- обект с идентификатор ***; В ДЯЛ на

М. А. В. /ЕГН **********/ е поставен недвижим имот, представляващ УПИ IV, пл.№ 175, кв. 13, по плана на с. Лиляново, обл. Благоевград, с площ по нотариален акт- 500 кв.м., а по скица- 430 кв.м., при съседи по документ: улица, А.П.Б., С.С.Б. и С.А.Н., ведно с изградените в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 76 кв.м и РЗП 147.40 кв.м, при следното разпределение: на първи етаж: остъклена веранда, входно антре, коридор, дневна, кухня, баня с тоалетна и метално- дървена стълба за достъп до втория етаж, и на втория етаж: две спални и голяма тераса, и МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от около 25 кв.м; и В ДЯЛ на А. А. В. /ЕГН **********/ е поставен недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 194, кв.13, по плана на с. Лиляново, обл. Благоевград, с площ от 250 кв.м., при съседи по документ: С.Е.Б., С.Г. и Ф.Ф.. С оглед това разпределяне на имотите съделителите са осъдени да заплатят следните суми за уравнение на дяловете: съделителката В. С.

П. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на съделителя А. А. В. /ЕГН **********/ сумата 94 540 лв. и на съделителката М. А. В. /ЕГН **********/ сумата 94 540 лв.;

1 съделителят А. А. В. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на съделителката В. С. П.

/ЕГН **********/ сумата 2 796 лв. и на съделителката М. А. В. /ЕГН **********/ сумата 466 лв.; съделителката М. А. В. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на съделителката В. С. П. /ЕГН **********/ сумата 20 921.25 лв. и на съделителя А. А. В.

/ЕГН **********/ сумата 3 486.88 лв. С решението са уважени частично и предявени о т А. А. В. претенции по сметките, като В. С. П. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на А. А. В. /ЕГН **********/ на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 440.01 лв.- обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен във връзка с ползването на съсобствения имот: УПИ IV, пл.№ 175, кв.13, по плана на с. Лиляново, ведно с изградените в него двуетажна жилищна сграда и гараж през периода от 24.02.2017 г. до 18.03.2022 г., и сумата 739.60 лв.- мораторна лихва върху обезщетението за периода 01.03.2017 г.- 18.03.2022 г., като тези претенции по сметките са отхвърлени: в частта за сумата 10 109.99 лв., претендирана като обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, и в частта за сумата 3 024.13 лв., претендирана като мораторна лихва, като неоснователни. На основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД съделителката В. С.

П. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на съделителя А. А. В. /ЕГН **********/ сумата 195.62 лв.- обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен във връзка с ползването на съсобствения имот: поземлен имот с пл. № 194, кв. 13, по плана на с.

Лиляново, обл. Благоевград, за периода от 24.02.2017 г. до 18.03.2022 г., и сумата 100.49 лв.- мораторна лихва върху обезщетението за периода 01.03.2017 г.- 18.03.2022 г., като тези претенции по сметките са отхвърлени: в частта за сумата 3 654.38 лв., претендирана като обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, и в частта за сумата 1 154.51 лв., претендирана като мораторна лихва, като неоснователни. На основание чл.78, ал.1 ГПК Ви. С. П. е осъдена да заплати на А. А. В. сумата 222.83 лв.- разноски с оглед уважената част на претенциите по сметки, а на основание чл.78, ал.3 ГПК А. А. В. е осъден да заплати на В. С. П. сумата 243.04 лв.- разноски с оглед отхвърлената част на претенциите по сметки. На основание чл.355 ГПК вр. чл.8 от Тарифата за държавни такси съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС следните държавни такси: В. С. П.- 8 719.49 лв., А. А. В.- 4 657.44 лв., и М. А. В.- 3 939.72 лв.

Постъпила е въззивна жалба от съделителката В. С. П., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която при разпределяне на процесните имоти на основание чл.353 ГПК в неин дял е поставен процесният апартамент № 36, находящ се в бл.113 на ул.**** в жк „Хиподрума“- гр. София, ведно с принадлежности, като е осъдена за уравнение на дяловете да заплати на останалите двама съделители суми от по 94 540 лв. на всеки, в частта, в която са уважени предявените срещу нея от А. В. претенции по сметките за присъждането на обезщетения по чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, и в частта относно дължимите разноски и държавни такси, с искане да бъде постановена отмяната му в обжалваната част и да бъде постановено решение, по силата на което процесният апартамент да бъде изнесен на публична продан и претенциите по сметките на съделителя В. да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждането на разноски по делото.

Въззиваемите страни А. А. В. и М. А. В. оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.

Производството е делбено във фаза по извършване на делбата.

С Решение от 11.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 62863/ 2017 г. на СРС, 180 състав, влязло в сила на 31.08.2021 г. /според направеното от СРС отбелязване/, е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите А. А. В. /ЕГН **********/, В. С. П. /ЕГН **********/ и М. А. В. /ЕГН **********/ н а следните 2 недвижими имоти: 1/ АПАРТАМЕНТ № 36, находящ се в гр. София, жк „Хиподрума“, ул.****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна, килер, коридор и два балкона със застроена площ от 90.25 кв.м, ведно с избено помещение № 2 с площ от 6.60 кв.м и таванско помещение № 20 с площ от 5.50 кв.м, при съседи: на същия етаж обект с идентификатор № ***, под обекта- обект с идентификатор ***, и над обекта- обект с идентификатор ***; 2/

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 194, кв.13, по плана на с. Лиляново, обл. Благоевград, с площ от 250 кв.м, при съседи по документ: С.Е.Б., С.Г. и Ф.Ф.; и 3/ УПИ IV, пл. № 175, кв.13, по плана на с. Лиляново, обл. Благоевград, с площ по нотариален акт- от 500 кв.м., а по скица 430 кв.м., при съседи по документ: улица, А.П.Б., С.С.Б. и С.А.Н., ведно с изградените в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 76 кв.м и РЗП 147.40 кв.м, при следното разпределение: на първи етаж- остъклена веранда, входно антре, коридор, дневна, кухня, баня с тоалетна и метално- дървена стълба за достъп до втория етаж, и на втория етаж- две спални и голяма тераса, и МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от около 25 кв.м., при следните делбени квоти: 1/ относно апартамента в гр. София: 1/2 идеална част- за В. С. П., 1/4 идеална част за А. А. В., и 1/4 идеална част за М. А. В.; 2/ относно незастроения поземлен имот в с. Лиляново, Благоевградско: 6/8 идеални части- за В. С. П., 1/8 идеална част- за А.

А. В., и 1/8 идеална част за М. А. В., и 3/ относно застроения УПИ в с. Лиляново, Благоевградско: 6/8 идеални части- за В. С. П., 1/8 идеална част- за А. А. В., и 1/8 идеална част за М. А. В..

В І- во съдебно заседание от ІІ- ра фаза на делбата, проведено на 18.03.2022 г., са предявени претенции по сметките от съделителя А. В., който претендира съделителката В. П. да бъде осъдена да му заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетения за ползването на частите му от делбените имоти, както следва: 11 550 лв.обезщетение за ползването през периода 17.10.2015 г.- 18.03.2022 г. на притежаваната от В. 1/8 идеална част от УПИ IV, пл.№ 175, кв.13 по плана на с. Лиляново, ведно с изградените в него двуетажна жилищна сграда и гараж; 3 763.76 лв.- лихва за забава върху тази сума за периода 17.10.2015 г.- 18.03.2022 г.; 3 850 лв.- обезщетение за ползването през периода 17.10.2015 г.- 18.03.2022 г. на собствената му 1/8 идеална част от поземлен имот с пл.№ 194, кв.13 по плана на с. Лиляново, и 1 255 лв.- лихва за забава върху тази сума за периода 17.10.2015 г.- 18.03.2022 г.

При приключване на устните състезания в първоинстанционното производство съделителите А. В. и М. В. са заявили искане за разпределяне на процесните имоти по реда на чл.353 ГПК, като на първия бъде поставен в дял незастроеният поземлен имот в с. Лиляново, Благоевградско, на втората- застроеният имот /с двуетажна сграда и гараж/ в с. Лиляново, Благоевградско, съответно- на съделителката В. П. да бъде поставен в дял апартаментът в гр. София.

Съделителката В. П.- чрез адв.- пълномощника си адв. Т. е заявила становище, че при поставяне на апартамента в гр. София в неин дял следва да бъде отчетено учреденото в нейна полза пожизнено право на ползване, евентуално да бъде постановено изнасяне на този имот на публична продан /о.с.з. 1.07.2022 г./.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 3 ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС второфазно делбено решение и за правилно в обжалваната част относно възприетия от СРС способ за извършване на делбата- чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК, вкл. относно начина, по който същите са разпределени между тримата съделители- чл.272 ГПК. Неправилно е решението в частта относно определеното от СРС парично уравнение на дяловете касателно процесния апартамент в гр. София, в частта относно уважените претенции по сметките и съответно- в частта относно размера на дължимите от тримата съделители държавни такси, и следва в тази част да бъде отменено.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че делбата на процесните три недвижими имота: апартамент в гр. София, застроен с двуетажна жилищна сграда и гараж УПИ в с. Лиляново, Благоевградско, и незастроен поземлен имот в с. Лиляново, Благоевградско, следва да бъде извършена чрез разпределянето им между тримата съделители по реда на чл.353 ГПК, като на всеки от тях бъде поставен дял в натура- съгласно установения в делбения процес основен принцип за ликвидирането на съсобственост или наследствена имуществена общност върху такива делбени вещи.

Правилно, при съобразяване на релевантните за преценката за реалното извършване на делбата факти и обстоятелства, с постановеното по делото второфазно делбено решение в дял на съделителката В. П., притежаваща по- големи от останалите съделители делбени квоти от трите имота и имаща положението на титуляр на учредено в нейна полза през 2005 г. право на ползване /съгласно Нотариален акт № 52/ 23.12.2005 г. на софийски нотариус/, е поставен процесният апартамент в гр. София, съответно- останалите два неравностойни делбени имота са отредени за съделителите М. В. и А. В., като са отчетени направените от тях взаимно кореспондиращи си изявления относно начина на тяхното разпределяне.