Решение № 2323 от 18.12.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2323 гр. Пловдив, 18.12.2023 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от

Председателя адм. дело № 2129 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 156 и следващите от

Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на „Интерия“

ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, ул***№ 37, представлявано от С. С. Н. – управител, срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № Р-160992302502608/29.05.2023г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ – Пловдив, потвърден с Решение № 307/08.08.2023г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/.

В жалбата и чрез процесуалния си представител оспорващия излага съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и иска неговата отмяна. Поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 178, ал. 1, т. 1 Закона за данъка върху добавената стойност за прекратяване на регистрацията на дружеството. Оспорва достоверността на заявените от органите по приходите обстоятелства за извършени посещения на адреса на управление на дружеството. Твърди, че органът не е положил усиля да осъществи контакт с представител на дружеството. Не се е възползвал и от всички предвидени в закона способи за връчване на съобщения. Иска присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – директор на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. , поддържа становище за неоснователност на оспорването.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. С писмо рег. №

93-00-2160#3/27.04.2023г. на зам. изпълнителен директор на НАП е сезиран директорът на ТД на НАП – Пловдив за необходимостта да се организира проверка по отношение на дружеството „Интерия“ ЕООД за наличието на основания за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, тъй като същото е с рисков профил. В случай, че не се установят основания по чл. 176 ЗДДС, следва да се възложи ревизия на задълженото лице с минимален времеви обхват, съобразен с установените данни за налични активи.

6. С резолюция №

П-162692302137577/02.05.2023г. на орган по приходите е наредено да се извърши проверка по отношение на „Интерия“ ЕООД за установяване на факти и обстоятелства, от значение за регистрацията на дружеството по ЗДДС.

7. Според протокол

№ **********/23.05.2023г. на дата 03.05.2023г. и дата 15.05.2023г. били извършени посещения на адреса за кореспонденция на „Интерия“ ЕООД – гр. Пловдив, ул***№ 37, при които представители на ТД на НАП – Пловдив не открили представител на „Интерия“ ЕООД или пълномощник, или член на органа на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа. За извършените посещения били съставени протоколи № **********/04.05.2023г. и № **********/16.05.2023г. Тези обстоятелства били квалифицирани като основание по чл. 176, ал.1, т. 1 ЗДДС за дерегистрация на дружеството по реда на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗДДС.

Видно от съдържанието на протокол № **********/04.05.2023г. и № **********/16.05.2023г., Т. Т. - служител на длъжност „ГИП“ при ТД на НАП – Пловдив на 03.05.2023г. /в периода 14:50 – 15:30 часа/ и на 15.05.2023г. /в периода 14:55 – 15:30 часа/, извършил посещение на адрес: гр. Пловдив, ул***№ 37, при което установил, че на адреса има сграда с двор и ограда. Сградата е с множество входни врати, които са заключени и няма достъп. Липсват табели с данни за фирмата и нейният управител. При тропане не се отзовало лице. На адреса бил установен обект на дружеството „Гинина Коснсулт“ ЕООД, ЕИК ***, който бил отдаден под наем на дружеството „Севдиталия“ ЕООД, ЕИК BG2***. За това обстоятелство бил представен анекс към договор за наем.

8. На „Интерия“ ЕООД е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС № Р-160992302502608/29.05.2023г. от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който на основание чл. 176, ал.1, т. 1 ЗДДС е прекратена регистрацията на дружеството по ЗДДС, тъй като при извършените на 03.05.2023г. и 15.05.2023г. посещения на адреса на дружеството в гр. Пловдив, ул***№ 37 не е намерен представител.

9. По жаба на „Интерия“ ЕООД, срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № Р-160992302502608/29.05.2023г., е издадено Решение № 307/08.08.2023г. на директор на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с което оспореният акт е потвърден. Контролният орган е приел за безспорно установено наличието на предпоставките по чл. 176, ал.1, т. 1 ЗДДС, тъй като при извършените две посещения на адрес на дружеството не е открит негов представител. За неоснователни са счетени възраженията на лицето, че органите по приходите не са положили усилия да издирят негов представител, респ. да осъществят контакт по телефон, факс или електронна поща. В този аспект е отбелязано, че правилото на чл. 176, ал.1, т. 1 ЗДДС изисква наличие на физически адрес/обект, обявен пред НАП, на който дружеството да упражнява реално дейността си. Не са приети за относими към случая и данните, че при проведени две проверки спрямо „Интерия“ ЕООД в периода юни – юли 2023 г. е бил осъществен контакт с представители на дружеството. В резултата на тези проверки било установено, че от „Интерия“ ЕООД са издадени 6 бр. фактури през месец март 2023г. за извършване на СМР към дружеството „Имак“ ООД, без същите да се подкрепени с договори за определяне предмета на услугата и протоколи за приемане на извършените работи. Била представена и фактура, издадена на „Строй инвест груп 2“ ООД, която също не била подкрепена с никакви съпътстващи доставката документи, освен такива за разплащане. Не се установило от страна на „Интерия“

ЕООД да са декларирани и трудови договори.

Според данните от дневниците за продажби на „Интерия“ ЕООД в периода м.03.2023г. – м.06.2023г. от дружеството са издадени 120 бр. фактури за извършени услуги и продажба на стоки с общо ДДС в размер на 334 062,80 лева. Получатели по услугите били предимно лица с „рисков профил“, т.е. некоректни данчънозадължени лица.

За периода м.05.2023г. и м.06.2023 г. дружеството „Интерия“ ЕООД декларирало ДДС за внасяне в размер на 1848,18 лева и 2116,30 лева, които не били разчетени към бюджета.

Дружеството било учредено на 16.03.2023г. с капитал от 20 лева.

При тази фактическа обстановка е формиран извод, че дружеството издава фактури без да е извършило документираните доставки, приспада неправомерно ДДС и кумулира данъчни задължения, поради което били налице и хипотезите по чл. 176, т. 3 и т. 4 ЗДДС за прекратяване на регистрацията. В този смисъл е приета за съразмерна и наложената на лицето мярка, IV. От правна страна:

10. По правилото на чл. 176, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗДДС, кумулативно или на отделно основание, органите по приходите могат да прекратят регистрацията на лице, което: не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; системно не изпълнява задълженията си по този закон; има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения.

Според чл.

50, ал. 1 ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. За да породи предвидения в закона ефект на официален свидетелстващ документ, този протокол следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. Такова изискване е заложено в чл. 50, ал. 2, т.

3 ДОПК - протоколът да съдържа и данни за лицата, които не са органи по приходите, и са участвали или присъствали при извършване на действията. Тези лица следва да попишат протокол, с оглед удостоверяване на отразените в него факти и обстоятелства. Това е гаранция за удостоверяване на извършените от органа фактически действия, които не могат да бъдат проверени освен чрез свидетелството на трети незаинтересовани лица, присъствали или участвали в проверката.

В случая макар съдържанието на протокол № **********/04.05.2023г. да сочи за участие на други лица при проверката, във връзка с ангажираните доказателства за наемни правоотношения, не са отразени данните по чл. 50, ал.

2, т. 3 ДОПК, нито протоколът е подписан от други лица освен съставилият го представител на НАП. Допуснатият порок засяга нормативните изкисвания за съдържание и формата на протокола, поради което същият не се ползва с придадения от закона доказателствен ефект. При това положение не се удовлетворява и изискването на чл. 176, т. 1 ЗДДС вр. чл. 32, ал. 1 ДОПК, да са извършени най – малко две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция на лицето, за да се приеме за обосновано заключението, че същото не може да бъде открито.

Отделно по делото се установява безспорно, че между органите по приходите и представители на дружеството в периода месец март – май 2023г. е проведена кореспонденция по електронна поща, включително на дати 19.05.2023г. и 23.05.2023г., които се установяват в непосредствена близост с датите на извършената проверка. Тоест неясно остава, защо органите по приходите са приели, че с дружеството не може да бъде осъществен контакт.

Относно даденото от приходната администрация тълкуване на чл. 176, т. 1 ЗДДС, в смисъл че законът поставя изискване за наличие на физически адрес/обект, обявен пред НАП, на който дружеството да упражнява реално дейността си, следа да се отбележи, че е налице разлика между понятията „адрес за кореспонденция“ и „постоянен обект". По смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК „адрес за кореспонденция“ е адресът на управление за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление.

Легалната дефиниция за "постоянен обект" е дадена в пар. 1, т. 10 ДР на ЗДДС - търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

При тази правна квалификация се налага извода, че нормата на чл. 176, т. 1 ЗДДС не поставя изискване за установяван на "постоянен обект" на задълженото лице, а за наличие на обективна невъзможност за осъществяване на кореспонденция/контакт със същото на посочения адрес на управление. Тоест целта на „адреса за кореспонденция“, за разлика от „постоянния обект“, е да обезпечи не прякото реализиране на икономическа дейността на дружеството, а възможността за водене на комуникация с ангажираните с тази дейност лица. Това напълно покрива и смисъла на кореспонденцията със задълженото лице в рамките на една проверка за спазване на данъчното законодателство, така щото да бъдат събрани данни за осъществени доставки, обекти, контрагенти, отразени продажби, отчетен данък и т.н. Всички тези обстоятелства се явяват релевантни за резултатите от проверката, но същите са извън обхвата на хипотезата по чл. 176, т.1 ЗДДС, чието единствено условие е да не възможно осъществяването на контакт със задълженото лице. Средствата за кореспонденция не се изчерпват с физическия адреса на лицето, при условие, че същото е посочило за контакт електронен адрес, телефон, факс или друг процесуално допустим способ.