Присъда № 2 от 04.02.2025, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 2/04.02.2025 Г. ПО НЧХД № 269/2024 Г. ПО

ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по тъжба на С. Ж. С. от ***, с която е обвинила Р. А. А. от с. гр., в това, че на 28.07.2022 г. в гр. Кубрат, Разградска област, й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението и моли подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което е обвинена. Претендира с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, на подсъдимия да бъде наложено предвиденото за това престъпление наказание с оглед постигане на целите визирани в чл. 36 от НК, както и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Подсъдимата Р. А. А. се явява лично и не се признава виновна по така повдигнатото й с тъжбата обвинение. Признава, че на посочената в тъжбата дата – 28.07.2022 г. е възникнал инцидент с тъжителката, при който обаче е пострадала А., която била псувана и обиждана от тъжителката. Оспорва изложеното в обстоятелствената част на тъжбата, като заявява, че не е влизала в дома на С., не й е нанасяла побой със сопа или с цвете, а конфликтната ситуация е възникнала и приключила на улицата. Защитникът й пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като повдигнатото с тъжбата обвинение е останало недоказано. Посочва, че ангажираните от защитата доказателства оборват твърдението на тъжителката, че на инкриминираната дата е пострадала от противоправни действия, извършени от подзащитната му.

Заявява, че обратно на това – тъжителката е тази, която е обиждала и псувала и провокирала поС.ните конфликти между двете семейства.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Р. А. А. е ***, с българско гражданство, омъжена, със средно образование, неосъждана, безработна.

Частната тъжителка е вдовица, живеела в *** и сред съседи и близки е позната с турското име С..

Подсъдимата и семейството й закупили имот в ***. Във връзка с този имот имало спор, образувано било дело в РС – Кубрат, в рамките на което С. свидетелствала в полза на противната страна. От тогава се влошили отношенията им, а още повече ескалирали, когато семейството на подсъдимата започнало да отглежда в двора на новия си имот животни, които 1 дразнели с миризмата си тъжителката и тя подала жалба в ОДБХ – Разград. По повод подадената жалба последвА. проверки от компетентните органи в дома на подсъдимата, която сред близките си били известна с турското си име Гюлер. На същата улица в гр. Кубрат живеели свекъра и свекървата на А..

На 27.07.2022 г. тъжителката била на сватба и отсъствала от дома си.

На 28.07.2022 г. преди обяд св. Ш. А., съседка на страните, посетила С. с намерението да разбере как е преминало сватбеното тържество. Двете разговаряли в дома на тъжителката, а по месинджър в разговора се включила и св. С. Д. – дъщеря на С..

Както разговаряли, изведнъж с трясък се отворила вратата и св. Ш. А., и домакинята чули псувни по адрес на С., при което влезли подсъдимата, свекъра, свекърва й, сина й, а съпругът на А. останал пред дома й.

Подсъдимата се насочила директно към пострадалата със сопа в ръка, като й нанасяла удари с ръце по главата и лицето, съборила очилата й, а после продължила да нанася удари със сопа в областта на тялото. А. отскубнала клонка от саксийно цвете, с което направила опит да нарани очите на тъжителката, а св. А. пробвала да помогне на домакинята и да я вдигне от земята, при което и тя паднала. Наблюдавайки през телефона си какво се случва с майка й и нейната гостенка, св. Д. преустановила видеоразговора и позвънила на ЕЕН 112.

ОтзовА. се бързо екип от полицейски служители, които снели сведения от участниците в инцидента и съставили предупредителни протоколи по чл.

65, ал. 2 от ЗМВР на тъжителката и подсъдимата.

На 05.08.2022 г. тъжителката била освидетелствана от съдебен лекар в гр.

Русе, който издал приложеното СМУ № 8171/2022 г.

От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалата С. Ж. С. е получила следните увреждания: охлузвания на лява ноздра; охлузване в лява супраскапуларна област; кръвонасядане на лява мишница; охлузвания на лява подбезрица и втори пръст на дясното ходило.

По своята медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания са обусловили болка и страдание. Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност могат да бъдат получени на 28.07.2022 г. Описаните увреждания в областта на главата и торса могат да бъдат получени по начин, описан в тъжбата. По делото не е представен механизъм за получаване на описавите увреждания по лява мишница и долните крайници, тъй като в тъжбата са изложени данни за удари в главата и лицето. При такива увреждания, като получените от пострадА.я, обичайният възстановителен период е до около 3 седмици в зависимост от индивидуалните особености.

Изготвената СМЕ съдът кредитира изцяло компетентно извършена и неоспорена от страните.

По доказателствата:

2 като обоснована,

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК доказателства: частично от обясненията на подсъдимата, показания на свидетелките Ш. А. и С. Д., частично от показанията на свидетелите Б. А., А.

М. и А. А., съдебно-медицинската експертиза, съдебно-медицинско удостоверение, доказателства по пр. преписка № 241/2024 г. по описа на РП – Разград, ДП № 290ЗМ-27/2024 г. по описа на РУ – Кубрат, справка за съдимост.

Всички доказателства – писмени и гласни сочат единно и безпротиворечиво, че на инкриминираната дата подсъдимата е нанесла побой на тъжителката С. Ж. С., в резултат на който й причинила телесни увреждания, довели до болка и страдание.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. Ш. А., без родствени отношения със страните, която е очевидец на инцидента и която под страх от предвидената наказателна отговорност възпроизвежда факти, които е възприела лично и непосредствено. Доколкото показанията на св. С. Д. – дъщеря на тъжителката, съвпадат с дадените такива от св. Ш. А., съдът кредитира и нейните показания. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата и на показанията на св. Б. А., св. А. М. и св. А. А., в частта им установяваща, че на посочената дата и място е възникнала конфликтна ситуация между С. и А..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата, както и показанията на св. Б. А., св. А. М. и св. А. А., в частта им, в която сочат, че Р. А. не е нанасяла удари на пострадалата. Изложените от тях твърдения се опровергават категорично както от показанията на св. Ш. А. и св. С. Д., така и от заключението на СМЕ. Вещото лице посочва, че констатираните при освидетелстмването на С. увреждания в областта на главата и торса могат да бъдат получени по начин, описан в тъжбата, т. е. с удари с ръце и със сопа .

Между така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие – частично от обясненията на подсъдимата, показания на свидетелите А. и Д., обективните находки в медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза съществува обективна връзка, а направеният и единствено възможен извод е, че именно подсъдимата е автор на инкриминираното деяние, за което е обвинена с тъжбата.

От правна страна:

Встъпвайки на общата доказателствена плоскост на изложената фактическа обстановка, съдът прие, че подс. А. е извършител на вмененото й във вина престъпление с тъжбата, поради което и я призна за виновна в това, че на 28.07.2022 г. в гр. Кубрат, обл.Разград, е причинила на С. Ж. С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – охлузвания на носа и лявата супраскапуларна област; кръвонасядане на лява мишница; охлузвания на втори пръст на дясното ходило и лява подБ.ца; мозъчно сътресение без обективна 3 неврологична находка – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

В обективно отношение с престъплението са засегнати обществените отношения, гарантиращи телесната неприкосновеност и запазване на човешкото здраве. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата чрез активни действия – удряне с ръце и със сопа, поваляне пострадалата на земята.

Вследствие на посоченото упражнено физическо насилие тъжителката С. е получила телесни увреждания – охлузвания на носа и лявата супраскапуларна област; кръвонасядане на лява мишница; охлузвания на втори пръст на дясното ходило и лява подБ.ца; мозъчно сътресение без обективна неврологична находка. Посочените телесни увреждания се квалифицират като болки и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК и т.1 6 от ППСВ № 3/1979 година, като изцяло в тази насока е и експертното заключение на вещото лице по изготвената СМЕ.

Подсъдимата А. е осъществила деянието при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК. Същата е съзнавала ясно, че с неправомерното си поведение умишлено причинява телесно увреждане на пострадалата С.. Същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от това свое противообществено поведение и е искала пряко настъпването на тези последици. Подсъдимата Р. А. А. желаела настъпването на общественоопасните последици – увреждане здравето на друг човек, тъй като е съвсем логично, че с нанесените удари, това неминуемо ще доведе до настъпване на телесни увреждания у пострадалото лице. Следва да се посочи, че към момента на извършване на описаното в тъжбата престъпление подсъдимата е била наказателноотговорен субект - пълнолетна, разбираща свойството и значението на извършеното и можеща да ръководи постъпките си. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да водят до извод за наличие на конкретни психични заболявания, изключващи наказателната й отговорност. Още повече, че в хода на съдебното следствие и целия наказателен процес подсъдимата е взела активно участие, депозирайки обяснения и отговаряйки на зададените въпроси.

По наказанието:

Съобразявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че процесното престъпление е осъществено от подсъдимата при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счита за смекчаващи вината обстоятелства за дееца чистото съдебно минало, съдействието за разкриване на обективната истина. Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Съдът, след като съобрази, че за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, или пробация, или глоба от сто до триста лева, че подсъдимата Р. А. А. не е освобождавана от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, както и предвид обстоятелството, че с престъплението не са причинени имуществени вреди и 4 тя не е била в пияно съС.ие, прие, че са нА.це всички законови предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК по отношение на дееца, като същият бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание в предвидените от закона предели. Воден от изложените правни съображения, съдът призна подсъдимата Р. А. А. за виновна в това, че е осъществила състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, след което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева.

При индивидуА.зиране размера на административното наказание „глоба”, съдът се ръководи от ниската степен на обществена опасност на дееца и сравнително по-високата степен на обществена опасност на самата престъпна проява.

Съдът счете, че макар и определено в самия законов минимум, административното наказание би могло да изиграе своя възпитателен и поправителен ефект спрямо подсъдимия. Освен това, с него би могло да се въздейства възпитателно и предипредително и върху останА.те членове на обществото, същите да се въздържат от подобни противообществени прояви, несъвместими с установения в страната правов ред (в каквато насока е и т. нар. „генерална” превенция на закона).