Решение № 1174 от 23.02.2018, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р

Е Ш Е Н И Е

23.02.18г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Г. Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 25.01.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 2050/15г. и констатира следното:

Предявени са искове от ДФ „З.“ против С. В. с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД за сумата 457 017, 01 лева чл. 86 от ЗЗД за сумата 127 136, 8 лева.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства /преценени в контекста на твърденията и възраженията на страните/ удостоверяват, че – главният иск е основателен:

На основание договор от 01.10.07г. /сключен между страните по делото/ ответникът /в качеството си на „ползвател“/ е получил целева безвъзмездна финансова помощ в размер на сумата общо 457 017, 01 лева – с оглед /с цел/ реализиране на стопанска дейност: „създаване на 210 дка. лозово насаждение с подпорна конструкция и закупуване на специализирана земеделска техника“.

В тежест на ответника е /съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/ да установи, че е изправна страна по договора /в рамките на процесното правоотношение/. С други думи – ответникът следва да докаже, че е изпълнил надлежно /по смисъла на чл.

63 от ЗЗД/ задълженията си в рамките на учредената договорна връзка /а именно в случая, че е – реализирал предмета на правоотношението, визиран в разпоредбата на чл. 1 от договора и в приложеният към договора „бизнес план“/. Доказателства в тази насока не са ангажирани от С. В.. Напротив – представените от ищеца по делото писмени доказателства /преценени в контекста и на показанията на разпитания по делото свидетел/ удостоверяват, че ответникът е нарушил /не е изпълнил/ договорни клаузи, а именно:

Ползвателят

/С. В./ е започнал да извършва процесната земеделската дейност в имоти, собственост на Община Т. /предоставени му за ползване по договор за аренда/.

Последният договор обаче е бил прекратен „предсрочно“ на 07.05.12г. /и това на практика е лишило С. В. от основанието да стопанисва земите, в които са били разположени процесните лозови масиви/.

Придобитата от ответника специализирана земеделска техника /с предоставените безвъзмездно средства по договора/ е била отчуждена през 13г. в полза на трето лице.

Посочените две правни и фактически действия на ответника /изрично посочени в исковата молба, с които действия на практика ищецът обосновава неизправността на ползвателя/ представляват пряко нарушение на клаузата по чл. 4.18 от договора, която забранява отчуждаването /или преотстъпването/ на придобитите масиви и техника в полза на трети лица за срок от 5 години /считано от усвояването на средствата по договора, което е било сторено на 08.05.09г./. В такава хипотеза /при такова нарушение на договорната връзка/ е предвидено /в разпоредбата на чл. 8.1 от договора/ право на ищеца – да претендира връщане на цялата предоставена финансова помощ. Посоченото обстоятелство съставлява директно основание за уважаване на главният иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД /чрез осъждане на ответника да върне получената субсидия/. От друга страна /ако горните доводи не бъдат споделени/:

По делото е удостоверено /с писмени доказателства и свидетелски показания/, че към 25.03.14г. /т.е. – отново преди изтичане на срока по чл. 4.18 от договора/ процесните насаждения /обектът на инвестицията, находящи се в землищата на с.

Дражево и с. Хаджи Димитрово/ не се стопанисват според уговореното предназначение. Напротив – извършената на тази дата фактическа проверка е констатирала, че лозовите насаждения или са изкоренени или са в лошо агроекологично състояние, че процесните подпорни конструкции изобщо не са изградени, че земеделската техника не е налична на място /последната, както е посочено по-горе към този момент вече е била отчуждена в полза на трето лице/. Посочените факти не са опровергани в процеса от ответника /което, съобразно изложеното по-горе е в тежест именно на С. В./. Същите факти свидетелстват /сами по себе си/ за принципна невъзможност за реализиране на предназначението на целево учредената договорна връзка, за невъзможност за осъществяване на предмета на договора /и на приложеният към същия бизнес план/ - поради неизправност на ответника. Това обстоятелство също съставлява принципно /самостоятелно/ основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника при условията на чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.

Акцесорният иск е основателен частично:

На ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху горната главница, но в хипотезата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД /за периода от 11.09.14г. – когато ответникът е получил при условията на чл. 47 от ГПК покана за връщане на главницата до 13.02.15г. – когато е заведено делото/. За такъв период дължимата законна лихва възлиза на сума в размер на 19 852 лева.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

С.Ц.В. ЕГН ********** да плати на Д. Ф. „З.“ сумите: 457 017,

01 лева – главница /на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/;

19 852 лева – мораторна лихва /на основание чл. 86 от ЗЗД/; законната лихва върху главницата от 13.02.15г. до цялостното й изплащане; 20 324 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/ и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата над 19 852 лева.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: