Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9307 от 19.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62747/2023
Вид
Решение № 9307
Подписан
19.05.2026
Състав
ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 9307 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110162747 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск „В.М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, чрез адв. М., срещу Е. С., находяща се в /адрес/, представлявана от управителя М. Т., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1881,55 EUR (3680,00 лв.), представляваща незаплатена сума за поддръжка и управление на ЕС, за периода от 15.11.2020 г. до 30.09.2023 г., съгласно сключен между страните Договор за услуга № 391/01.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на дължимото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за услуга № 391/01.08.2015 г., изменен с Договор за услуга от 08.08.2019 г. и Договор за услуга от 01.10.2020 г. Поддържа, че по силата на договора имал задължение да заплаща месечните задължения на етажната собственост към трети лица, като етажните собственици се задължили да му осигуряват предварително паричните средства за това. Посочва, че те не изпълнили това свое задължение, поради което през периода 01.08.2015 г. – 30.09.2023 г. заплатил със свои средства задължения на етажната собственост в общ размер от 3680 лв., представляващи сбор от следните суми: 1000 лв. ток за асансьор и общи части, 200 лв. за допълнителни услуги, 350 лв. за абонаменти за СИМ карти за асансьора, 1000 лв. за почистване на общите части и 1130 лв. за поддържане на асансьор. Поддържа, че ответника не му възстановил тези суми, поради което иска присъждане на същите в настоящото производство.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, като навежда съображения за нередовност на исковата молба. Оспорва и основателността на иска като посочва, че не е в облигационни отношения с ищеца, тъй като договорът от 01.10.2020 г. не бил сключен при спазване на ЗУЕС, евентуално – бил прекратен на 01.10.2022 г., поради изтекъл срок на действие. В тази връзка посочва, че от 01.10.2022 г. етажните собственици сами събирали вноски и са заплащали съответните разходи, поради което ищецът нямал вземания след тази дата. Твърди се, че не се дължат суми и за периода преди 08.09.2020 г., тъй като на тази дата било проведено общо събрание, на което било прието, че етажната собственост дължи на „В. М.“ ЕООД само сумата от 110 лв., която към настоящия момент 1 била погасена по давност. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил договорните си задължения за събиране на дължимите суми към етажната собственост от съответните етажни собственици, които не са плащали месечните си вноски, поради което нямал право да претендира обезщетение. Развиват се съображения, че Етажната собственост следвало да дължи евентуално суми за режийни и консумативни разходи, но не и суми за други действия, които не е възлагала на ищцовото дружество, в това число комисионни, такси за допълнителни услуги, такса за контрол на почистването и такса ДАЗЛФД. Оспорва се доказателствената стойност на представения от ищеца финансов отчет. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски.

В съдебното заседание ищецът се представлява от адвокат М., който моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът се представлява от адвокат М., която моли за отхвърляне на предявения иск.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Съгласно Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилищна сграда в обекти в нея, находяща се на адрес: /адрес/ (л.10), проведено на 02.07.2015 г., по т. 3 от дневния ред, е взето решение за поддръжка и управление на етажната собственост да се събира вноска, в размер на 3,00 лева на апартамент за фонд „Чистота“.

Видно от Протокол за проведено общо събрание на етажната собственост на адрес:

/адрес/ (л.30-38), на 08.09.2020 г. собствениците на самостоятелни обекти в сградата на етажната собственост, са взели решение да изберат абонаментна услуга „П. Д.“ на фирма „В.

М.“ ЕООД – пълен пакет на цена 6,00 лева на самостоятелен обект месечно, като са упълномощили М. Т. да подпише договора.

Съгласно Договор за услуга № 391) от 01.10.2020 г. (л.39), между етажната собственост на адрес: /адрес/, като възложител и „В. М.“ ЕООД като изпълнител е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да осигури на ответника услугата „професионален домоуправител – пълен пакет“ за управление и поддръжка на етажната собственост, а ответникът се е задължил да заплаща 1. месечна такса за управление и поддръжка на сградата, която е гласувана на общото събрание на собствениците и се предоставя на изпълнителя, за да погаси задълженията на етажната собственост; 2. месечно възнаграждение на изпълнителя за предоставената услуга; 3. извънредни разходи за поддръжка и ремонт на общите части, ако има такива, извършени въз основа на предварително решение на Общото събрание на етажните собственици. Съгласно чл. 3, ал. 2 месечното възнаграждение за предоставената услуга „професионален домоуправител“ – пълен пакет е в размер на 6,00 лева за всеки самостоятелен обект в етажната собственост, чиято обща стойност на месец възлиза на 132 лева, за което се издава фактура на етажната собственост и се изплаща от първия до последния ден на текущия месец. Съгласно чл. 5, ал.

1 договорът се сключва за срок от две години. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора самостоятелните обекти в сградата са 22.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Общите условия, приложими към договор за услуга, сключен с клиенти на „В. М.“ ЕООД, наричани за краткост „възложители“ за предоставяне на услугата „професионален домоуправител – пълен пакет“ в сгради в режим на етажна собственост, както и в сграда в режим на етажна собственост, находящи се в жилищен комплекс от затворен тип (л.41), изпълнителят се задължава да заплаща текущите разходи, необходими за поддържането и управлението на общите части на сградата, като електрическа енергия, вода, отопление и други абонаменти. Съгласно чл. 21, ал. 2 разходите за поддръжка и управление се заплащат от изпълнителя след като бъдат предоставени необходимите 2 средства от възложителя. Съгласно чл. 21, ал. 3 в случай, че възложителят не предостави необходимите средства за заплащане на разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата, изпълнителят не носи отговорност за непогасени задължения към трети физически и юридически лица.

По делото са представени разписки за извършени плащания за електрическа енергия през периода ноември 2020 г. – октомври 2022 г. за процесната сграда в режим на етажна собственост (л.87, л.93-105).

По делото са представени и фактури за услуги, издадени от ищеца на името на ответника, които не са подписани от последния, за периода ноември 2020 г. – септември 2023 г. както следва: за „комисионна“ (л.172, л.175, л.177-204, л.297-298), за допълнителни услуги (л.233-238, л.240-249); за абонамент СИМ (л.255, л. 263-292); за контрол по почистването (л.295-296), за поставяне на информационно табло в етажната собственост (л.301), както и за такса ДАЗЛФД (л.303-306).

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.448) от извършените проверка и анализ на предоставените документи от ищеца и приложените към делото документи е установено, че за периода ноември 2020 г. – септември 2023 г. натрупаните задължения по фонд „Етажна собственост“ са в размер на 1 036,07 лева.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, въз основа на сключения между страните Договор за услуга № 391/01.10.2020 г., направените от последния разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата етажна собственост.

Основателността на предявения иск предполага кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материалноправни предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с ответника; че е изпълнил задълженията си по него, както и да установи своите претенции по основание и размер.

От представеното решение на Общото събрание на етажната собственост от 08.09.2020 г. и Договор за услуга № 391/01.10.2020 г., безспорно се установява, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение, въз основа на взето решение по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС и сключен договор за възлагане управлението на общите части на сградата от нарочно упълномощено лице от етажните собственици. По силата на договора и приложимите към него Общи условия, ищецът „В. М.“ ЕООД се е задължил да предостави на ответника услугата „професионален домоуправител“ – пълен пакет за управление и поддръжка на етажната собственост, а ответникът, в качеството на възложител, е поел задължение да заплаща месечна такса за управление и поддръжка на сградата, която е гласувана на Общо събрание на собствениците, извънредните разходи за поддръжка и ремонт на общите части, ако има такива, извършени въз основа на предварително решение на Общото събрание, както и фиксирано месечно възнаграждение за предоставената услуга. По силата на клаузата на чл. 21, ал. 1 и 2 от Общите условия, ищецът се е задължил да заплата текущите разходи, необходими за поддържането и управлението на общите части на сградата, като електрическа енергия, вода, отопление и други абонаменти, след като бъдат предоставени необходимите средства от възложителя.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че страните са били в договорни правоотношение до 01.10.2022 г., когато е изтекъл двугодишния срок на Договор за услуга № 391, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС, управителят продължава да изпълнява функциите си до избор на нов управител. От друга страна, от представения Протокол № 1 за проведено общо събрание в процесната сграда етажна собственост се установява, че на 16.02.2023 г. за управител на етажната собственост 3 е избран Красимир Суруджийски. Поради това, считано от тази дата ответникът е престанал да изпълнява функциите на управител на процесната сграда в режим на етажна собственост и действието на договора е преустановено.

Доколкото по делото не се твърди и не се установява в законоустановения срок по чл.

40, ал. 2 ЗУЕС да е поискана отмяната на процесното решение на общото събрание за възлагане на управлението на трето за етажната собственост юридическо лице, съдът не следва да се произнася по законността на така взетото решение. За разлика от нищожността на сделките, на които може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на общото събрание на етажните собственици е съдебен, който като процесуален е преклузивен и започва да тече от узнаване за решението, извършено по реда за уведомяване за събранието. Ограничението за срока на съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решението е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване на съдържанието на протокола от общото събрание, и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношение, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при неизпълнение на решенията. Затова извън законоустановения срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения на общото събрание. /в този смисъл Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г., I г.о. на ВКС/.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото не е доказано, че ищецът е направил разходи за поддръжка на общите части на процесната сграда в по-голям размер от сумите, заплатени от етажните собственици.