Определение № 2906 от 08.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2906 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503153 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“, ЕИК:

175074752, чрез пълномощник юрк. Г.С. - К против разпореждане № 27417 от 31.10.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 15096/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с което се претендира присъждане на сумите: 227,93 лева – остатъчна предсрочно изискуема главница; 4,85 лева – лихва от датата на предсрочната изискуемост (03.07.2021 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед (27.06.2023 г.), произтичащи от договор за потребителски кредит № 30042623838 от 18.02.2020 г., сключен със С. П. М., ЕГН: **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ България“ посочва, че първоинстанционният съд неправилно обявил за недействителен договора за потребителски кредит, от който произтичат горецитираните вземания, като заключил, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, вр. чл. 19, ал. 1-4, чл. 21, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Това било така, тъй като заповедният съд не разполагал с правомощия да се произнася относно действителността на сделката, от която заявителят черпи права. Не била отчетена от първата инстанция разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, която 1 гласи, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет. Счита, че начинът на формиране на ГПР е посочен ясно в процесния договор за потребителски кредит, а годишният лихвен процент от 41,00 % и ГПР от 48,66 %, що се касае до кредитиране от небанкови финансови институции, не противоречат нито на добрите нрави, нито на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не следвало да се включват в ГПР, тъй като съставлявали самостоятелни допълнителни услуги, които потребителят не бил задължен да ползва при сключването на договора, а не такива във връзка с усвояване и управление на кредита. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за всички вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, за които е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира разноски.

По същество жалбата е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 30042623838 от 18.02.2020 г., сключен с кредитополучателя С. П. М.. По договора на същата е предоставена сума в размер на 600 лв., която да бъде върната, ведно с уговорената годишна лихва от 41,00 %, на 24 месечни вноски, при ГПР 48,66 %. Видно от договора (раздел „Параметри на кредита“), като обща дължима сума по кредита се сочи сума в размер на 888,85 лева. Уговорено е обаче (раздел „ Поискани от клиента допълнителни възможности“) закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, на стойност 180 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, на стойност 540 лв., като с така уговорените допълнителни разходи общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е посочено в размер на 1608,85 лв.

Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Поради това на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В конкретния случай следва да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителните норми на ЗЗП и ЗПК, поради което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на заповедния съд за това.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът 2 задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В процесния договор ГПР е определен в размер на 48,66 %, като обаче никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Простото препращане към Приложение № 1 към ЗПК не изпълнява изискването на закона, доколкото допусканията в приложението са общи и целят да обхванат широк кръг кредитни правоотношения, поради което и включват хипотези, които изобщо не са приложими към процесния договор за кредит. Това препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

По-нататък, уговорените допълнителни услуги с наименования „Фаст“ и „Флекси“, чието съдържание е уредено в т. 15 от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, касаят действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането им е в тежест на потребителя. Действително, заявителят не претендира заплащането на таксите за тези услуги, но потребителската защита включва в себе си задължението на съда да проверява за неравноправни клаузи целия договор (като не е ограничен от направеното искане), както и да следи за изпълнението на общото изискване за яснота и разбираемост на съдържанието на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Пловдивският окръжен съд намира, че възнаграждението, дължимо на кредитодателя за посочените услуги, следва да бъде включено при изчисляването на ГПР. Въз основа на това безспорно може да се направи обосновано предположение за неравноправност на договорните клаузи, на които се основават вземанията на заявителя за договорно възнаграждение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Нещо повече – като се вземе предвид, че размерът на възнаграждението за допълнителни услуги в процесния случай надвишава в пъти месечния размер на уговорената възнаградителна лихва, а посоченият непълен ГПР е близък до максимално допустимия съобразно чл. 19 от ЗПК, явно е, че действителният ГПР е вероятно да е в противоречие с цитираната императивна разпоредба.

Всичко изложено води до извода, че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на 3 чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по кредита (в т.ч. обезщетение за забава), а в общия случай е длъжен да върне само чистата стойност на кредита.

В конкретния случай в кориците на делото е налице молба с вх. № 97734/30.10.2023 г. по регистъра на ПдРС от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, която не е надлежно приложена и номерирана по делото. В молбата дружеството уточнява, че размерът на платените от длъжницата суми по кредита възлиза общо на 1586,64 лева, като тази сума е разнесена по пера, включително за заплащане на лихви и такси по кредита. Ненадлежното прилагане на молбата по делото е деловоден пропуск и не опорочава изразената от съда воля, при формирането на която е взето предвид направеното уточнение. Предвид последното, въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция за цялостно отхвърляне на заявлението. Видно е, че потребителката е платила на заявителя парична сума, надхвърляща чистата стойност на кредита, поради което заявлението не следва да се уважава и за нея.

Поради съвпадение на крайния извод с този на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 27417 от 31.10.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 15096/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4