Решение № 48 от 25.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Свиленград, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100230 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ИЛЧЕ България“ ЕАД против „ВМС 2019“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ИЛЧЕ България“ ЕАД твърди, че на 28.05.2021 г. сключили с ответника „ВМС 2019“ ООД договор за наем, по силата на който му предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. ************, срещу месечна наемна цена в размер на 386,26 лева с ДДС. Съгласно сключения договор за наем, имотът се предоставял за разполагане на контейнер - офис, за срок от 1 година, считано от 01.06.2021 г., като наемателят се задължил да заплаща и консумираната от наетия имот ел. енергия.

Ищецът - наемодател твърди, че до края на 2021 г. ответникът – наемател изпълнявал задълженията си по посочения договор, но от началото на 2022 г. преустановил плащането на дължимия наем и разходите за ел. енергия по наетия имот. След изтичане на срока на договора за наем – 01.06.2022 г., наемателят продължил да ползва наетия обект, като не освободил имота от своите вещи. С оглед на това наемодателят продължил да издава фактури в размер на уговорения наем, като обезщетение заради невъзможността му пълноценно да ползва наетия имот, поради което във фактурите било изписано като основание „наем“. Ищецът издал за неплатените от ответника суми, следните фактури:

Фактура № 1000000984 от 03.01.2022 г. на стойност 386,26 лв. – за наем за м. януари 2022 г.;

Фактура № 1000000986 от 06.01.2022 г. на стойност 374,66 лв. – за потребена ел. енергия за м. декември 2021 г.; Фактура № 1000000989 от 01.02.2022 г. на стойност 386,26 лв. – за наем за м. февруари 2022 г.; Фактура № 1000000991 от 10.02.2022 г. на стойност 136,98 лв. – за потребена ел. енергия за м. януари 2022 г.; Фактура № 1000000994 от 01.03.2022 г. на стойност 386,26 лв. – за наем за м. март 2022 г.; Фактура № ********** от 11.03.2022 г. на стойност 1,69 лв. – за потребена ел. енергия за м. февруари 2022 г.; Фактура № 1000000999 от 01.04.2022 г. на стойност 386,26 лв. – за наем за м. април 2022 г.; Фактура № 1000001006 от 03.05.2022 г. на стойност 386,26 лв. – за наем за м. май 2022 г.; Фактура № 1000001010 от 30.06.2022 г. на стойност 386,26 лв. – за наем за м. юни 2022 г.; Фактура № 1000001015 от 31.07.2022 г. на стойност 386,26 лв. – за наем за м. юли 2022 г.; Фактура № 1000001010 от 31.08.2022 г. на стойност 386,26 лв. – за наем за м. август 2022 г.; Фактура № 1000001024 от 1

26.09.2022 г. на стойност 321,88 лв. – за наем за периода от 01.09.2022 г. до 25.09.2022 г.

Предвид изложеното, от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 1931,30 лв. - дължим наем, въз основа на процесния договор за наем, за периода от 01.01.2022 година до 31.05.2022 година; 513,33 лв. – дължими разходи за ел.енергия за наетия обект за периода от 01.12.2021г. до 28.02.2022г., 1480,66 лв. обезщетение за лишаване от ползването на собствения му имот за периода от 01.06.2022 година до 25.09.2022 година, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждането на исковата молба – 13.03.2025г. до окончателното им изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа предявените искове. Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание, но депозира молба, с която оспорва исковете, като неоснователни, без да излага съображения за това.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното:

Видно от представения с исковата молба Договор за наем, сключен на 28.05.2021 г., ищецът „ИЛЧЕ България“ ЕАД, като “наемодател”, е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника „ВМС 2019“ ООД, като “наемател”, собствения си недвижим имот, находящ се в гр. ************, представляващ 22 кв.м., отбелязани точно на приложената към договора скица, за разполагане на контейнер – офис. Уговорен е месечен наем в размер на 321,88 лв. с ДДС, платим от наемателя до 5-то число на месеца, за който се дължи, срещу издадена от наемодателя фактура, включваща и разходи за поддръжка на системите.

Договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.06.2021 г.

Представено е изходящо от ищеца и адресирано до ответника Уведомление от 28.05.2022 г., с което наемодателят уведомява наемателя, че поради изтичане срока на договора същият се прекратява и че в срок от 10 дни след 31.05.2022 г. наемателят следва да освободи наетия имот и да заплати на наемодателя дължимите суми за неплатени пет месечни наема и за консумирана ел. енергия за периода от месец декември 2021 г. до месец февруари 2022 г., за което били издадени фактури. Няма данни писмото да е достигнало до адресата.

Представени са и описаните в исковата молба и по-горе фактури, първите осем от които носят подпис на получателя. Фактурите съдържат необходимите реквизити, съгласно чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството, като в тях е посочена и дата на плащане, която е изтекла.

Тъй като срокът за плащане по фактурите е изтекъл, то с подписването им от ответника по молбата, се удостоверява и получаването от ответника на фактурираните услуги, съответно изпадането му в забава за плащането.

От приетото по делото експертно заключение, неоспорено от страните, се установява, че плащания по издадените фактури не са извършени. От заключението е видно, че въз основа на договора за наем и издадените по него фактури, наемателят дължи на наемателя наем и разходи за ел. енергия в общ размер на 2444,63 лв. – за периода от 01.01.2022 г. до 31.05.2022 г., както и обезщетение за лишаване от ползването на наетия имот след изтичане срока на договора за наем, за периода от 01.06.2022 година до 25.09.2022 година, в размер на 1480,66 лв.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ищеца, става ясно, че ответното дружество е ползвало наетия имот, както в срока на договора, така и след изтичане на срока на процесния договор за наем.

Така установеното води до извода, че предявените искове са доказани по основание и и по размер, и ще уважат изцяло.

Установи се от събраните по делото доказателства наличието на действително договорно правоотношение между страните, почиващо на сключен между тях договор за 2 наем, с посочените в исковата молба параметри.

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Между страните по един договор за наем трябва да бъде постигнато съгласие по два основни въпроса: относно вещта, която се предоставя във временно ползване, и относно възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му ползване. В случая, между страните е постигнато съгласие по тези два основни въпроса, като наемодателят - ищец се е задължил да предостави на наемателя за временно ползване посочения по-горе недвижим имот срещу уговорена наемна месечна цена, а наемателят-ответник се задължил да заплаща тази наемна цена, срещу ползването, което му се отстъпва, и за времето, за което се отстъпва.

Наемодателят има три основни задължения, произтичащи от договора за наем, а именно: да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойното ползване на наемателя от същата.

В конкретният случай не е спорно, а и от свидетелствите показания се установи, че наемодателят е предоставил на наемателя ползването на наетия имот в срока на договора – от 01.06.2021 г. до 01.06.2022 г. С предоставяне на наетото имущество в състояние, отговарящо на предназначението му, поддържането му и обезпечаване на спокойното му ползване, наемодателят е изпълнил произтичащите от наемния договор свои задължения, поради което и с оглед двустранния и възмезден характер на договора, нему се следва и дължимата наемна цена.

Ищецът твърди, че ответникът-наемател не е изпълнил задължението си за заплащане на уговорения наем за пет месеца - месеците януари, февруари, март, април и май 2022 година, както и за заплащане на разходите за ел. енергия, свързани с ползването на наетия имот. Това твърдение следва да се приеме за доказано, предвид липсата на проведено главно и пълно насрещно доказване на факта на плащане, което бе в тежест на доказване на ответника и което му бе указано от съда при разпределение на доказателствената тежест с доклада по делото.

Предвид изложеното, исковете с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата 1931,30 лв. - дължим наем за периода от 01.01.2022 година до 31.05.2022 година и сумата 513,33 лв. – дължими разходи за ел.енергия за наетия имот за периода от 01.12.2021г. до 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждането на исковата молба – 13.03.2025г. до окончателното им изплащане, се явяват основателни и следва да се уважат изцяло.

Претенцията на ищеца за заплащане от ответника на обезщетение за лишаване от ползването процесния имот след изтичане на срока на договора за наем, намира правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗС, доколкото няма друг иск, с който да се защити. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е., за да е налице основание за уважаване на претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да се установят всички елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на друго лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия. В случая, от събраните по делото доказателства се установява наличието на посочените предпоставки за уважаване на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Безспорно се установи, че ищецът е съсобственик на имота, предмет на процесния договор за наем. Въз основа на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели се установи също, че ответникът е ползвал този собствен на ищеца имот, което ползване е продължило и през исковия период - от 01.06.2022 година до 25.09.2022 година, респективно че ищецът не е ползвал тогава същия имот.

Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият състав на неоснователното 3 обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като в случая обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за заплащане на наем, а обедняването на ищеца – в пропуснати от него доходи, които той би получил при отдаване на имота под наем. Поради това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползвания без основание негов имот в процесния период, възлизащо на 1480,66 лв., според приетото по делото заключение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят и направените разноски по делото, които се претендират и се установиха в размер на 1286,48 лв., включващи сумата 186,48 лв. - внесена държавна такса, сумата 400,00 лв. – депозит за вещо лице и сумата 700,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВМС 2019“ ООД, с ЕИК: 205687027, със седалище и адрес на управление: с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, ул. „Бузлуджа“ № 13, да заплати на „ИЛЧЕ България“ ЕАД, с ЕИК: 205687027, със седалище и адрес на управление: гр.

************, сумата 987,46 евро (равностойността на 1931,30 лв.) - неплатен наем, дължим по сключен между страните договор за наем от 28.05.2021 г., за периода от 01.01.2022 година до 31.05.2022 година, сумата 262,46 евро (равностойността на 513,33 лв.) – разходи за ел.енергия за наетия имот по договор за наем от 28.05.2021 г., за периода от 01.12.2021г. до 28.02.2022г., сумата 757,05 евро (равностойността на 1480,66 лв.) обезщетение за лишаване от ползването на собствения му недвижим имот, находящ се в гр.