Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 289 от 15.10.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 301/2025
Вид
Решение № 289
Подписан
15.10.2025
В сила
15.10.2025
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.12, буква "а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
  • чл. 14 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 153 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 1 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 1 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 1 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 1 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 1 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 181, ал. 1, 2 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 181, ал. 1, 2 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 181, ал. 1, 2 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 182 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 183, ал. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 183, ал. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 184, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 186 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 186а · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1, изр.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал.9 и 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал.9 и 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.189 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 1891 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 190 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 191 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 233 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 234 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 238 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 3 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 50 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл. 51 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69 ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.143, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.144 · Кодекс на труда
  • чл.262 · Кодекс на труда
  • чл. 5 ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл.20 · Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
  • чл.21 · Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
  • чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Смолян, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500301 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4778/30.05.2025г В. Д. Х., чрез адв. М. О. против решение №192/27.05.2025г., постановено по гражданско дело № 1444/2024г. по описа наPC –Смолян,с което съдът е отхвърлил предявените искове от В. Д. Х. срещу ответника Областна Дирекция на МВР Смолян, за осъждане на ответника Областна дирекция на МВР – Смолян да му заплати сумата в размер на

3 162,03, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 20.04.2022г. до 30.11.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.12.2024г. до окончателното изплащане. - сумата в размер на 443,48 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 01.05.2022г. до деня преди датата на предявяване на иска в съда - 02.12.2024г. и е осъден В. Д. Х. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СМОЛЯН съдебни разноски за юриск. възнаграждение в размер на 100,00 лева ,а в полза на районен съд –Смолян 150,00 лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ.

1

Намира ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон . Счита ,че не е спорно по делото, че доверителят и работи по служебно правоотношение по ЗМВР при ответника на длъжност „младши инспектор . Изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа.

Със заключение на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза твърди ,че е установено, че за процесния период В. Д. Х. е положил общо 1 704 часа нощен труд, в т.ч. 1 614 часа в работни дни и 90 часа в дни на официални празници. Твърди ,че положените часове нощен труд за периода от 20.04.2022 г. до 30.11.2024 г. не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1,143. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При направените изчисления, положените общо 1 704 часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 1 948 часа, като в т.ч. 1845 часа са положени в работни дни, а 103 часа в дни на официални празници. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд, изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 % надбавка за редовни работни дни и 100 % надбавкив официални празници за периода от 20.04.2022 г. до 30.11.2024 г. е в размер на 3 162,03 лв. Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд, подробно описана в таблица Приложение 1 е в общ размер на 443,48 лева.Намира ,че мотивите на районен съд –Смолян са необосновани и постановени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.Съгласно чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5дневна работна седмица е до 7 часа. Съгласно ал.2 на чл.140 нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. ал.З пък разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. В чл.143, ал.2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а ал.2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Изключения от тази забрана са предвидени в чл.144 от КТ, като в т.2 се съдържа изключение, относимо за работещите в МВР – за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред.

В чл.262 от КТ е посочен размерът на заплащане на извънредния труд - 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни;100 на сто – за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за 2 работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., чл.8 от Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Твърди ,че съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7 от Закона за държавния служител във вр. с чл.20 и чл.21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч. до 06,00 ч.) е до 0,25 лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 50% върху индивидуалната основна заплата. Твърди ,че тези размери не са променяни в следващите редакции на наредбата. И по трите разглеждани закона на работниците или служителите, полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност.Счита ,че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Счита ,че частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ.

Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, счита ,че съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121 з407/11.08.2014 г.,но тя , не е възпроизведена в следващите издадени наредби.

В тази връзка намира ,че не може да бъде споделен доводът, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, поблагоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Намира ,че тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон 3 основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато счита ,че несъмнено е работата на служителите на МВР. Намира ,че указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито счита ,че няма данни да са представени доказателства по делото. С оглед на това намира ,че следва да се приеме че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Анализът на законовите разпоредби за придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1 — 6, чл. 179, ал.

1 и ал. 4, чл. 181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал. 1, чл.

185, ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл. 187, ал. 5, 6 и 7, чл. 189, чл. 190, чл. 191, чл. 233 и чл. 234, чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО, се ползват от всички държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени. Описаните придобивки намира ,че не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми", като „други мерки за защита" в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС по същото дело - те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд".Моли въззивния съд да отчете също, че размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ (чл.152—153), и по Наредба 8121з-922/ 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, (чл. 14) са еднакви. По този начин полицаите и пожарникарите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР — на защитници на правата и свободите на гражданите и обществения ред и сигурност.

Счита,че нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел.Счита ,че ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на частния охранител съгласно ЗЧОД (който препраща към КТ за уреждане на трудовите правоотношения с тези служители), остава без отговор въпросът на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР касаещи нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите 4 правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител.Счита , че неблагоприятните за служителите на МВР законови промени, касаещи правната уредба на нощния и извънредния труд в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове е направено per argumentum a fiscum.Както сочи СЕС в своето решение по преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква "а" от Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.