Решение № 4933 от 31.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 443/2022
- Вид
- Решение № 4933
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 28.03.2024
- Състав
- АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал.1, т.4, т.5 и т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал.1, т.4, т.5 и т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал.1, т.4, т.5 и т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4933 гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И. като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110200443 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Д. И. В., ЕГН **********, чрез адв. Б. Б., с адрес за призоваване и кореспонденция гр. С, ул. „Б М“ № , ет. , ап. срещу наказателно постановление № 21-4332-022235 от 03.11.2021 г. , издадено от Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се изразява формално несъгласие с атакуваното НП, твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на чл. 42, ал.1, т.4, т.5 и т.7 от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло НП № 21-4332-022235/03.11.2021 г. и да възложи в тежест на административнонаказващия орган сторените по делото разноски, включително и адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован , не се явява.
Представлява се от адв. Г., с пълномощно по делото. Същата поддържа 1 жалбата, като сочи, че нарушението не е доказано по несъмнен начин и механизма на осъщественото ПТП няма как да се получи по начина описан в НП. Моли същото да бъде отменено
Въззиваемата страна – Д Д – Началник сектор ОПП – СДВР редовно призована, не се явява, не се представлява.
Съдът като разгледа жалбата и след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Н а 13.10.202 1 г. св. В. П. К. на длъжност мл. автоконтрольор към СДВР ОПП съставил АУАН серия АВ № 177552 на жалбоподателя В., за това, че на 13.10.2021 г. около 17:30 ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“ от ул. „Елин връх“ към ул. „Страцин“ управлява л.а. „Порше Панамера 4” с рег.
№ , регистриран на фирма „Голдън стейт“ ЕООД с булстат и на кръстовището с бул. „Никола Вапцаров“ навлиза и преминава на забранителен (червен) сигнал на светофарната уредба, работеща в автоматичен режим, и става причина за ПТП с лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № , които навлиза в кръстовището на разрешителен (зелен) сигнал на светофарната уредба, подписан от жалбоподателя без възражения.
Бил съставен и протокол за ПТП № 1790450, подписан от двамата водачи.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното Н П от Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите Т. и К., както и събраните по делото писмени доказателства- АУАН ; НП ; декларация, скица и протокол за ПТП; справка картон на водача; Заповед за определяне на длъжностни лица на МВР да съставят АУАН и издават НП № 8121з –515/ 14.05.2018 г., удостоверение за длъжност на наказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от получаване на екземпляр от НП (видно от обжалваното НП, съдържащо в себе си разписка 2 препис от същото е връчен на жалбоподателя на 13.12.202 1 г., а жалбата е депозирана на 20.12.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН . АУАН е бил предявен за запознаване и връчен на жалбоподателя, като в 6 – месечения преклузивен срок по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Спазени са предписанията на чл.
42, т. 1 ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен орган, определен за актосъставител съгласно Заповед № 8121з – 515/ 14.05.2018 г. на министъра на МВР и в присъствие на свидетел, а НП е издадено от началник сектор "ОПП"-СДВР, който съгласно цитираната заповед е оправомощен да издава НП. С оглед горното съдът намира, че АУАН и НП са издадени от правоимащи лица, в кръга на своята компетентност.
В наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която съдържа общо правило за поведение и указва на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Посочената разпоредба е обща, бланкетна и препраща към конкретни разпоредби на закона и подзаконови нормативни актове по прилагането му, които определят видовете светлинни сигнали, които се използват за регулиране движението на пътните превозни средства, както и задължението за спазването и съобразяването със съответните светлинни сигнали.
В този смисъл е нормата на чл. 7, т. 1, б. "Б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, действаща към датата на нарушението, която не е посочена като нарушена в конкретния случай.
На следващо място, съгласно действащата към момента на извършване на нарушението санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП , който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено наказание за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за 3 движението. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е ангажирана отговорност за това, че "е преминал на забранителен червен сигнал" и става причина за ПТП с навлизащия в кръстовището лек автомобил на разрешителен зелен ссигнал на светофарната уредба. Така даденото описание на вмененото нарушение е неясно и противоречиво, а от друга страна не кореспондира на посочената за нарушена разпоредба от ЗДвП.
Установеното нарушение е процесуално по своята същност и съществено по тежест, тъй като с него се възпрепятства възможността санкционираното лице да разбере за нарушението на коя правна норма е наказано, за да може да организира адекватна защита.
В тази насока доводите на жалбоподателя се явяват основателни, доколкото при това фактическо описание и дадената му правна квалификация същият е лишен от адекватна защитата срещу вмененото му нарушение.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН , доколкото от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин извършването на нарушението.
В обобщение на изложеното съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна квалификация. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.
В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Представителят на жалбоподателя адв. Г. с жалбата е направила искане за присъждане на разноски, но доколкото по делото не е представен списък с разноски, нито адвокатско пълномощно или договор за съдействие, в който да е отразена договорената и платена сума за адвокатското вънзнаграждение, то съдът намира, че искането за присъждане за разноски следва да бъде оставено ез уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-022235 от 03.11.2021 г. , издадено от Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на Д. И. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Б, жк. „З“, бл., ет. , ап. , на основание чл. 179, ал.2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението до страните пред Административен Съд – София град по реда на АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5