Решение № 260025 от 10.03.2021, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….........…………...2021 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, IVa състав, в закрито съдебно заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КОНСТАНТИН мл. с. И.Д. при секретар: НИНА ИВАНОВА, като разгледа докладвано от младши съдия Д. въззивно гражданско дело №

1439 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. 30604/25.04.2019 г. на РС -

Варна, от Р.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.М. - САК, срещу Решение № 1406/05.04.2019 г. по гр. д. № 2046/2017/2018 г. по описа на РС - Варна, XLVI състав, в частта, с която са уважени предявените от ищеца А. против ответника Р.Ж.П. кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 45 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, психически стрес, вследствие на причинени му телесни увреждания от нанесен побой на 29.07.2014 г., при ексцес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2018 г., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 235,57 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава, начислено върху главницата от 4000,00 лева, считано от датата на влошаване здравословното състояние на ищеца - 15.07.2017 г., до 11.02.2018 г.;

- сумата от 8827,06 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяващи се в направени разходи за лечение, медикаменти, пътни и хотелски услуги по повод предприето лечение, вследствие на причинени телесни увреждания от нанесен му от ответника побой на 29.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 12.02.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд, че са налице неимуществени вреди, за които следва да бъде присъдено обезщетение, е в противоречие с приобщените по делото доказателства. Твърди се, че влошаването на емоционалното състояние на въззиваемия е започнало след установяване на необходимостта от операция и следователно е било налице към момента на приключване на съдебното дирене по предходното дело № 1117/2016 г. по описа на ОС – Варна, по което в полза на ищеца вече е заплатено обезщетение. Изтъква се, че липсва причинно-следствена връзка между извършеното деяние и влошеното емоционално състояние на ищеца, тъй като здравословното състояние на същия се е влошило вследствие на непредприемане на своевременни медицински действия – късна операционна намеса, несериозно отношение към здравето – лошо контролирано артериално налягане, тютюнопушене, както и на други заболявания – артроза и асептична некроза. Счита за недоказано, че разходите за лечение, претендирани от ищеца, са действително сторени от последния. В условията на евентуалност, навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлен

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия , чрез адвокат С.Н. – ВАК, в който се поддържа, че решението в обжалваните части е законосъобразно и правилно. Изтъква се, че в отговорите на вещите лица по допуснатата СМЕ, дадени в съдебно заседание, е посочено, че операцията от декември 2017 г. няма лекуващо, а стабилизиращо действие по отношение на гръбначните прешлени, и не може да бъде определено дали по-ранното ѝ осъществяване би довело до различен резултат. Сочи се, че е налице непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и влошаването на психичното състояние на ищеца. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните част Претендират се разноск В законоустановения срок е подадена насрещна въззивна жалба № 47593/28.06.2019 от А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.Н. – ВАК, в която е застъпено становище за неправилност и необоснованост на Решение № 1406/05.04.2019 г. по гр. д. № 2046/2017/2018 г. по описа на РС - Варна, XLVI състав, в частта, с която е отхвърлен искът за сумата над 4000,00 лева, претендирана като обезщетение за нанесени неимуществени вреди, понесени от ищеца след 15.07.2017 г., изразяващи се в болки и страдания във връзка с влошаване на здравословното му състояние. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че влошаването на здравословното състояние е установено при последвало освидетелстване, обективирано в Експертно решение № 1606/18.04.2018, с което на ищеца е определена 92 % загуба на работоспособността. Сочи се, че до операцията през месец декември 2017 г. ищецът е бил работоспособен. След извършената операционна намеса не е настъпило подобрение. Изтъква се още, че психичното състояние на ищеца се влошило след месец декември 2016 г. в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 29.04.2014 г., който се явява повратна точка в живота на същия. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част и постановяането на нов, с който предявеният иск да бъде уважен изцяло до претендирания размер от 10 000,00 лева, както и присъждане на разноск

В съдебно заседание въззивникът Р.Ж.П., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият А., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. С.Н..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производството е образувано по подадена искова молба от А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Р.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9170,49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяващи се в направени разходи за лечение, медикаменти, пътни и хотелски услуги по повод предприето лечение вследствие причинени телесни увреждания при нанесен му от ответника побой на 29.07.2014 г.; сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, психически стрес, вследствие причинени телесни увреждания от нанесен му побой от ответника на 29.07.2014 г., при твърдения за ексцес; сумата от 590,07 лева – представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 10 000,00 лева за периода от датата на влошаване на здравословното състояние на ищеца - 15.07.2017 г. до 11.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че в резултат на нанесен му на 29.07.2014 г. побой от ответника, на ищеца са били причинени телесни увреждания - кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо, долната челюст, дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в областта на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става и контузия на пояса, както и счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата. За извършеното деяние ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда № 14 от 27.11.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. на Сливенския военен съд.

Вследствие на получените увреждания се наложило ищецът да предприеме лечение, да направи разходи за медикаменти, както и разходи за пътуване и настаняване.

Излага се, че с влязло в сила Решение по гр. д. № 1117/2016 г. на ОС –Варна, на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, психически стрес, вследствие причинените му телесни увреждания. Твърди се, че след приключване на съдебното дирене по делото, през м. юли 2017 г. е настъпило влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в трайно затруднение на движението на краката, затруднения при навеждането и изправянето на тялото, затруднено вертикализиране, неврологично коренчев дефицит, силни болки в поясно-кръстната област и слабините, мускулна слабост, разстройство на личността и поведението. Установена е болест на Чандлър в дясната тазобедрена става, асептична идиопатична остаеонекроза на главата на дясната тазобедрена кост. Сочи се, че след преглед през м. април, ищецът е насочен за ново оперативно лечение. В резултат на настъпилите увреждания е освидетелстван с експертно решение от 18.04.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Св. Марина" ЕАД, гр. Варна, като му е определена трайна неработоспособност от 92 %. Излага доводи за наличието на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и противоправното деяние на ответника. Настоява за уважаване на предявената претенция.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Р.Ж.П., чрез адв. Д.М. – САК, с който настоява за отхвърляне на исковата претенция. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на ответника. Оспорва след датата на приключване на съдебното дирене по гр. д. № 1117/2016 г. на ВОС да е настъпило влошаване в здравословното състояние на ищеца.

Твърди, че част от заболяванията (конкретно остеопороза) ищецът е имал преди инцидента. Оспорва посочените медикаменти, за които са направени разходи, да са използвани за лечението на ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, поради неполагане на подходящи и достатъчни усилия за възстановяване на последния. В евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и от материалите по делото се установява, че на 29.07.2014 г. Р.П. при нанесен побой е причинил телесни увреждания на , изразяващи се в кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо, на долната челюст, дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в областта на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става и контузия на пояса, както и счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата.

С решение по гр. д. № 1117/2016 г. на ОС - Варна, частично отменено с Решение № 104/06.07.2017 г. по в. гр. д. № 253/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от деянието в размер на 20 000,00 лева.

Видно от Протокол от открито съдебно засение по в. гр. д. № 253/ 2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна, заседанието, в което е приключило съдебното дирене пред въззивната инстанция, е проведено на 21.06.2017 г.

От изготвената и приета по гр. д. № 1117/2016 г., по описа на ОС – Варна, съдебно-медицинска експертиза се установява, че се налага хоспитализация и провеждане на оперативно лечение по отношение на счупване на 1-ви поясен прешлен. Констатирано е, че лечението на травмата не е приключило и същото ще прoдължи и в бъдеще. Посочено е, че несъмнено при едно такова тежко травматично увреждане, каквото е счупването на първи поясен прешлен, са налице затруднения в предвижванията, затруднения в извършване на ежедневни нужди за един продължителен период от време, като в конкретния случай се налага и извършване на оперативно лечение за стабилизация на гръбначния стълб.

Видно от Заповед № 95/17.07.2017 г., трудовият договор на на длъжност ел. техник в „Брадърс Билгинг“ ООД е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, считано от горепосочената дата.

Видно от амбулаторни листи № 002453/30.08.2017 г. и № 00076/ 31.08.2017 г., на е поставена основна диагноза: МКБ Т 911 - последици от счупване на гръбначния стълб; придружаващи заболявания и усложнения: увреждания на лумбосакралните коренчета, некласифицирани другаде, последици от мозъчен инфаркт, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.