Разпореждане № 188970 от 20.12.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 188970 гр. София, 20.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно гражданско дело № 20241110173131 по описа за 2024 година Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление вх. № 10100 от 08.11.2024 г., по описа на **** (изпратено по подсъдност на СРС), подадено от Н. М. А. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Й. П. Б. за вземане в размер на сумата от 2600 лв. – главница по Запис на заповед от 03.03.2024 г. – представено по делото в оригинал.

Съдът като се запозна със заявлението и приложения към него запис на заповед, намира следното:

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, за която е предвидена писмена форма за действителност и императивно определено съдържание, което следва да отговаря на законоустановените реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 535, ал. 1 ТЗ, като условие за валидност на ценната книга. Съгласно нормата на чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1 ТЗ, падежът на записа на заповед може да бъде определен по някой от следните начини: на предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването или на определен ден.

Видно от саморъчно изписания текст на представения по делото оригинал на запис на заповед (л. 5 от ч.гр.д. № 2660/2024 г. на ****), издателят Й. П. Б. е посочил, че безусловно и неотменимо се задължава, „без протест и разноски, без никакви възражения, без такси и удръжки от какъвто и да е било 1 характер, срещу представянето на този запис на заповед да заплати…“.

Посочени за имената, ЕГН и адрес на поемателя, както и размера на дължимата сума. На следващо място е записано: „Падежът на паричното задължение е на 03.08.2024 г. в гр. ****“.

При така посоченото съдържание, съдът намира, че падежът в записа на заповед не отговаря на изискванията по чл. 486 ТЗ, доколкото е налице неяснота, дали същият настъпва при предявяване/представяне на ценната книга или на посочената дата – 03.08.2024 г. Строго формалният режим за валидност на менителничния ефект, установен от закона, включително за определяне на падежа налага извода, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване, в който смисъл е практиката на ВКС (така Решение № 77 от 14.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1156/2014 г., I т. о., ТК; Определение № 782 от 9.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 127/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 749 от 23.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о., ТК и др.).

По изложените съображения, съдът намира, че Записът на заповед няма валидно определен падеж, съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, същият е нищожен, съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително основание, поради което въз основа него не може да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление с вх. № 10100 от 08.11.2024 г., по описа на **** (изпратено по подсъдност на СРС), подадено от Н. М. А., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Й. П. Б., ЕГН **********, за вземане в размер на сумата от 2600 лв. – главница по Запис на заповед от 03.03.2024 г.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на 2 заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3