Решение № 1998 от 29.03.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 29.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 12098 по описа за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от К.А.С., В.К.С. и М.К.М. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че ПТП настъпило на 01.02.2016 г. е причинена смъртта на М.В.С.-съпруга на първия ищец и майка на двете ищци, вследствие на което ищците търпят неимуществени вреди.

Поддържа се, че на 01.02.2016 г. С.Й.К. управлявал л.а.м. „Фолксваген Поло“ с ДК № *******АМ в гр. Дупница, като на ул.

„*******водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, при което причинил ПТП като реализирал удар с пешеходката М.В.С., вследствие на което е причинена смъртта й. Поддържа се, че във връзка с горното е образувано ДП № 64/2016 г. по описа на РУП-Дупница, пр.пр.

№ 283/2016 г. на ОП-Кюстендил.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № *********-59349, валидна от 02.07.2015 г. до 01.07.2016 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 200 000 лв. за всеки един от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната съпруга и майка М.В.С., резултат от настъпило на 01.02.2016 г.в гр.Дупница ПТП, виновно причинено от водача управлявал л.а.м. „Фолксваген Поло“ с ДК № *******А, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № *********-59349, валидна от 02.07.2015 г. до 01.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 01.02.2016 г. до окончателното издължаване.

Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата с пълномощни приложени към отговора. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че не е извършен деликт, а е налице случайно деяние. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е пресичала на необозначено за целта място без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващия я автомобил. Оспорва размера на иска като завишен.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците депозират допълнителна искова молба, с която оспорват всички възражения на ответника.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита. Заявяват възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани, евентуално да не ги уважава в пълен размер.

Претендира разноски по списъка.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 348з-1406/01.02.2016 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, фотоалбума към него, от показанията на свидетеля С.Й.К.-водач на процесното МПС, както и от неоспореното от страните заключение на приетата по делото САТЕ, изготвената от вещото лице инж.Ж.Х.Е. се установява, че на 01.02.2016 г. около 07,16 часа в гр. Дупница по ул. „Венелин“ се е движил лек автомобил марка „Фолксваген поло“ с рег. № *******АМ, управляван от свидетеля К., в посока от Центъра към ж.п.рампа. Пешеходката С. предприела пресичане, притичвайки от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила. Водачът не възприел своевременно намиращата се на платното за движение пешеходка и настъпил удар, нанесен по дясно-страничната част на тялото. Последвало падане на тялото върху капака и удар на главата в предното стъкло. В следващия момент, следствие на отрицателното ускорение от спиране на автомобила, тялото е отхвърлено напред и вдясно по посоката на движение на автомобила върху терена, като не може да се изключи и удар в намиращото се на близо дърво. Произшествието е станало в тъмната част на денонощието при добра видимост и влажно пътно платно. Установява се, че при достигане главата на пешеходец по височина на челното стъкло, скоростта на процесния автомобил към момента на удара е била от порядъка и не по-ниска от 60 км/ч. Мястото на удара по дължина на пътното платно се намира по продължението на десния тротоар на ул.

„Ген.К.Вазов“ при движение към ул. „Венелин“, а по ширина на пътното платно-по продължението на левия тротоар на ул. „Ген.К.Вазов“ при движение към ул.

„Венелин“.

Установява се, че от момента, в който автомобилът е отстоял на разстояние равно на дължината на опасната му зона – 45,62 м, водачът е имал обективна възможност да възприеме намиращата се в осветената от късите светлини зона пред автомобила пешеходка и при адекватна реакция с аварийно спиране е могъл да установи автомобила си преди мястото на удара. Причина за настъпване на процесното ПТП е закъсняла реакция за аварийно спиране при възникналата ситуация от страна на водача на лекия автомобил.

Вследствие на гореописаното ПТП пешеходката

М.В.С. почива от съчетана травма: закрита черепно-мозъчна травма, шийна травма, закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травма на опорно-двигателния апарата. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт, е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Установява се с приетото по делото заключение на СМЕ.

От приетото по делото удостоверение № 697/08.02.2016 г. на Община Дупница се установява, че първият ищец К.А.С. е съпруг на починалата М.В.С., а двете ищци са нейни дъщери.

Между страните е прието за безспорно, към датата на ПТП е налице валидно, действащо застрахователно правоотношение между водача на л.а.м. „Фолксваген Поло“ с ДК № *******АМ и ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица № *********-59349, валидна от 02.07.2015 г. до 01.07.2016 г.

От заключението на приетата по делото СПЕ се установява, че претърпяната от ищците тежка психотравма е довела до остра стресова реакция, след което е наблюдавано състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие, с различно изразена по интензивност депресивна симптоматика. При ищеца К.С. е възникнала симптоматика, която съдържа характеристиките на посттравматично стресово разстройство. При ищцата М.М. е наблюдавана тревожно-депресивна симптоматика, която може да се прецени диагностично като протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция, а при ищцата В.С. е възникнала протрахирана депресивна реакция. При ищеца е налице неотреагирано психотравмено преживяване, с персистиращо напрежение, непълноценен сън. При двете ищци психотравменото преживяване също не е отреагирано, като при М.М. тревожно-депресивната симптоматика е претърпяла обратно развитие, но все още е налице емоционална неустойчивост, а при В.С. се установяват персистиращи депресивни симптоми и промяна в начина й на живот. Вещото лице дава заключение, че психичното разстройство при ищците е в причинна връзка с претърпяната тежка психотравма -загубата на съпруга и майка.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица. Същите са изготвени обективно и компетентно и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Пред настоящата И.танция са събрани свидетелските показания на свидетелите Д.В.Б., П.А.Д.и А.В.Л..

Свидетелят П.Д.установява, че починалата М.била добър, лъчезарен човек, добра майка, съпруга и баба.

Починалата живеела заедно със съпруга си К. и дъщеря си В. в един дом, а дъщеря им М. живеела в самостоятелно домакИ.тво в същия град, през една пресечка. В семейството съществували нормални, човешки взаимоотношения. Починалата била човекът, който обединявал семейството, дори и в трудности. Свидетелят Д.установява, че след новината за смъртта на М., М. и К. били много разстроени. М. постоянно плачела. К. бил неадекватен и не осъзнавал ясно какво се случва. Свидетелят го видял на следващия ден и той постоянно повтарял, че за него вече няма живот, разплакал се. С В. свидетелят се видял след няколко дни, тя също била много угнетена.

Всички постоянно плачели, били мълчаливи и се затворили в себе си. К. видимо променил външния си вид, занемарил се, не искал да излиза от къщи, постоянно плачел, говорел с умиление за М.. М. станала по-затворена и със сестра си постоянно плачели. Ищците не са превъзмогнали загубата и към момента.

Свидетелката А.Л.установява, че М.била кротка и възпитана жена, добра майка и баба. М.живеела заедно със съпруга си и едната дъщеря, а другата живеела в близост до тях. Били страхотно семейство, винаги били усмихнати, спокойни, нямало напрежение между тях. Ищците били шокирани от новината за смъртта на М.. На М. не й се вярва, че майка й вече я няма, независимо, че е минало толкова време. И към момента ищците не са превъзмогнали загубата на М..

Свидетелката Д.Б.установява, че в деня на погребението и непосредствено след това ищците били буквално сринати и винаги плачели. Свидетелите Л.и Б.установяват още, че В. била бременна, но загубила детето. Ищците не са превъзмогнали загубата и само плачат.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от

ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.

1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно с ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж.Е. се установява, че едИ.твена причина за настъпване на процесното произшествие е виновното поведение на водача на л.а.м. „Фолксваген поло“ с рег. № *******АМ, който нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила си със скорост над разрешената от 50 км/ч, а именно 60 км/ч., не забелязал своевременно опасността на пътното платно, въпреки, че е имал обективна възможност за това и реагирал със закъснение за аварийно спиране.