Решение № 19425 от 16.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19425 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110113208 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от 14.04.2026 г., подадена първоначално пред Административен съд – В. и изпратена по компетентност на Софийски районен съд /уточнена с молба вх. № № 176691/03.06.2026 г. и 200207/23.06.2026 г./ с която от името на Г. И. Б., ЕГН **********, против ********, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал.1 ЗСВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00 евро /частичен иск от общо претендираната сума от 10 593,97 евро, представляваща неизплатена част от обезщетение, следващо му се при освобождаването му от длъжност като прокурор в **********, която част е формирана от разликата между изплатеното му от ответника обезщетение и това, което ищецът счита, че е следвало да му бъде изплатено, съобразно извършено с решение на Пленум на ВСС, обективирано в протокол № 9/03.04.2025 г., актуализиране на Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба ищецът твърди, че е заемал длъжност „прокурор“ при **********, както и че с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, обективирано в Протокол № 11/26.03.2025 г., т. 14, той е освободен от длъжност, считано от 01.04.2025 г.

1

Поддържа, че във връзка с освобождаването му е издаден акт/заповед за освобождаване, а със Заповед № РД-08-285/27.03.2025 г. е разпоредено изплащане на парични обезщетения, включително обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения за прослужено време като следовател и прокурор в органите на съдебната власт.

Посочва, че има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, тъй като към момента на освобождаването си е имал необходимия стаж в органите на съдебната власт, а дължимият размер е 20 брутни месечни възнаграждения.

С решение на Пленума на ВСС, обективирано в Протокол № 9/03.04.2025 г., била актуализирана Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, като е предвидено тази актуализация ще действа, считано от 01.03.2025 г.

В тази връзка поддържа, че към 01.03.2025 г. ищецът все още е бил действащ прокурор при **********., респективно, че правоотношението му е прекратено едва считано от 01.04.2025 г. Следователно към релевантния момент за определяне на възнаграждението и обезщетението следвало да се приложи увеличената ставка, действаща от 01.03.2025 г.

Въпреки горното, изплатеното на ищеца обезщетение било определено по старата ставка на възнаграждението. 2026111368311 не е извършила преизчисляване на базата за обезщетението съобразно актуализираната Таблица № 1, въведена с действие от 01.03.2025 г.

Поддържа, че е сезирал ********** с молби за преизчисляване и доплащане на разликата. С писмо Адм. № 116/2025 г. от 26.03.2026 г. е постановен отказ да бъде извършено преизчисляване, като отказът е мотивиран с позоваване на становище/решение по Протокол № 14/23.04.2025 г. на Комисия „Бюджет и финанси“ към ВСС.

Тъй като ответникът не е изплатил доброволно дължимата разлика, за ищецът бил налице правен интерес от предявяване на настоящия частичен осъдителен иск.

Моли се за уважаване на предявения иск и за осъждането на ответника ********, да заплати в полза на ищеца Г. И. Б., ЕГН **********, сумата от 1000,00 евро /частичен иск от общо претендираната сума от 10 593,97 евро, представляваща неизплатена част от обезщетение, следващо му се при 2 освобождаването му от длъжност като прокурор в **********, която част е формирана от разликата между изплатеното му от ответника обезщетение и това, което ищецът счита, че е следвало да му бъде изплатено, съобразно извършено с решение на Пленум на ВСС, обективирано в протокол № 9/03.04.2025 г., актуализиране на Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претеднират се разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорва предявения иск.

Не се оспорва, че ищецът Г. И. Б. е заемал длъжността „прокурор“ при **********; че въз основа на заявление вх. № 116/2025 г. и Решение № 14 по Протокол № 11 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС от 26.03.2025 г., същият е освободен от заеманата длъжност, на основание чл. 166, ал. 1 вр. чл.

165, ал. 1, т. 2 ЗСВ, считано от 01.04.2025 г.; че е съставен Акт за освобождаване от длъжност от 27.03.2025 г., считано от 01.04.2025 г., подписан от градски прокурор И. К. и освободилия длъжността Г. И. Б.; че със Заповед № РД - 08 - 285/27.03.2025 г. на същия орган е разпоредено на ищеца да бъде изплатено парично обезщетение в размер на двадесет брутни месечни възнаграждения за прослужено време; че след освобождаване от длъжност на ищеца, с решение, обективирано в Протокол № 9 на Пленума на ВСС от 03.04.2025 г. била актуализирана Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни възнаграждения на съдии, прокурори и следователи, в сила от 01.03.2025 г.

Поддържа се, че съгласно извлечение от Протокол № 14 от заседание на Комисия „Бюджет и финанси“ към Пленума на ВСС, проведено на 23.04.2025 г., е взето решение, че не е налице възможност за актуализиране на основната месечна заплата на магистрати и съдебни служители, чиито месечни правоотношения са прекратени в периода преди постановяване на Решение по т. 13 от Протокол № 9/03.04.2025 г. на Пленума на ВСС за утвърждаване на Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, Класификатор на длъжностите в администрацията на ВСС, НИП и Инспектората към ВСС, на 3 основание чл. 341, ал. 3 ЗСВ, Решение по т. 28 от Протокол № 13/08.04.2025 г. на СК на ВСС за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата, на основание чл. 341, ал. 1 ЗСВ и Решение по т. 7 от Протокол № 13/09.04.2025 г. на ПК на ВСС за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в администрацията на ********, на основание чл. 341, ал. 1 ЗСВ.

Основанието за получаването на гратификационното обезщетение било възникнало с прекратяване на правоотношението с ищеца Г. И. Б. на дата 01.04.2025 г., когато последният е освободен от длъжност, към който момент се определя обезщетението, според последното получено брутно месечно възнаграждение. Последващото увеличаване в размера на възнагражденията, като част от съдържанието на правоотношението, засяга магистратите, които са с непрекратени и съществуващи служебни правоотношения, а не тези с вече прекратени правотношения, сред които магистрати е бил ищецът, доколкото изменението може да уреди и да засегне съществуващите, а не прекратените към момента на изменението правоотношения.

Излагат се съображения, че исковата претенция е неоснователна, тъй като Решение по Протокол № 9 на Пленума на ВСС от 03.04.2025 г., с което е актуализирана Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни възнаграждения на съдии, прокурори и следователи, в сила от 01.03.2025 г., макар и да определя по - висок размер на месечните възнаграждения на магистратите със задна дата, е взето след като е било прекратено правоотношението с ищеца Г. И. Б. и представлява нов, последващ освобождаването му от длъжност факт, като е породило действие само спрямо съществуващите към момента на вземането му правоотношения с магистрати и съдебни служители, поради което и така взетото решение съгласно Протокол № 9 на Пленума на ВСС от 03.04.2025 г. за актуализиране на Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни възнаграждения на съдии, прокурори и следователи, няма действие спрямо ищеца.

В контекста на изложеното се поддържа, че на ищеца не се дължало заплащането на допълнително обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, тъй като правопораждащият факт за плащането на паричното обезщетение е освобождаването от длъжност, поради което и същото се определя по размер на брутните месечни възнаграждения именно към този момент на 4 освобождаването и е недопустимо преизчисляване на изплатеното вече обезщетение на база друго брутно месечно възнаграждение.

По изложените съображения с поддържа, че фактическият състав на увеличението на възнаграждението няма как да бъде изпълнен по отношение на ищеца Г. И. Б..

Моли се за отхвърляне на предявения иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.10.2026 г. от името на ищеца е депозирана молба с искане да бъде допуснато изменение в цената на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 14 813,56 евро.

С определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът е допуснал исканото изменение в цената на предявения за разглеждане в производството иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал.1 ЗСВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 813,56 евро, представляваща неизплатена част от обезщетение, следващо му се при освобождаването му от длъжност като прокурор в **********, която част е формирана от разликата между изплатеното му от ответника обезщетение и това, което ищецът счита, че е следвало да му бъде изплатено, съобразно извършено с решение на Пленум на ВСС, обективирано в протокол № 9/03.04.2025 г., актуализиране на Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ:

В тежест на ищеца е установяване на обстоятелствата, че е бил освободен от сочената от него длъжност „прокурор“ в **********, че е заемал тази длъжност в продължение на сочения от него период с продължителност от поне 20 години, както и размера на брутното му месечно възнаграждение за месеца преди освобождаването му от длъжност- арг. чл. 229 ЗСВ във вр. с чл.

228, ал. 1 КТ.

5

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изплащането на пълния претендиран от ищеца размер на обезщетението.

С оглед твърденията и възраженията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че ищецът Г. И. Б. е заемал длъжността „прокурор“ при **********; че въз основа на заявление вх. № 116/2025 г. и Решение № 14 по Протокол № 11 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС от 26.03.2025 г., същият е освободен от заеманата длъжност, на основание чл. 166, ал. 1 вр. чл.

165, ал. 1, т. 2 ЗСВ, считано от 01.04.2025 г.; че е съставен Акт за освобождаване от длъжност от 27.03.2025 г., считано от 01.04.2025 г., подписан от градски прокурор И. К. и освободилия длъжността Г. И. Б.; че със Заповед № РД - 08 - 285/27.03.2025 г. на същия орган е разпоредено на ищеца да бъде изплатено парично обезщетение в размер на двадесет брутни месечни възнаграждения за прослужено време; че след освобождаване от длъжност на ищеца, с решение, обективирано в Протокол № 9 на Пленума на ВСС от 03.04.2025 г. била актуализирана Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни възнаграждения на съдии, прокурори и следователи, в сила от 01.03.2025 г.

Единственият спореn по делото въпрос е относно приложимостта на решение, обективирано в Протокол № 9 на Пленума на ВСС от 03.04.2025 г., с което е била актуализирана Таблица № 1 за определяне на максималните основни месечни възнаграждения на съдии, прокурори и следователи, в сила от 01.03.2025 г. по отношение определянето размера на дължимото в полза на ищеца гратификационно обезщетение или доколкото към датата на взимане на това решение /03.04.2025 г./ правоотношението на ищеца вече е било прекратено, то това решение не следва да бъде приложено при определяне размера на така дължимото обезщетение.