Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1707 от 15.05.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9896/2023
Вид
Решение № 1707
Подписан
15.05.2024
Състав
Мартин Стаматов

Цитирани разпоредби

  • чл. 115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 402 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1707 гр. Варна, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20233110109896 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл.***, вх.****, ет.****, ап.*****, с която претендира да бъде осъдено „****О.з.” ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„В.“ № ***** да му заплати сумата от 100,00 лв., представляваща частичен иск от общо 3587,26 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „*****”, с ДК № ******, причинени в резултат на реализирано на 22.06.2023г., ПТП в гр. В. по вина на водача на л.а. „***********“, с ДК № ******, застрахован по договор за застраховка „Г. о.“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.

В исковата молба се сочи, че на 22.06.2023 г. около 19:37 ч. в гр. В., А. Б., управлявал собствения на ищеца л.а. „*********”, с ДК № ******* по ул. „Д-р П. Д.“ в посока център на града. До № **** водачът намалил скоростта поради изкуствена неравност на пътното платно - легнал полицай и в този момент бил блъснат отдясно от л.а. „Ф. П.“, с ДК № ********, излизаш от частен имот на заден ход. За настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен посочили водача л.а. „Ф. П.“, който бил застрахован по „Г. о.” при ответника.

Ищецът уведомил застрахователя на 23.06.2023г. за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и опис – заключение по щета № ***********. В описа били отразени като увредени следните детайли: задна броня, калник преден десен, лайсна преден десен калник, предна врата дясна, външна дръжка предна врата дясна, лайсна предна врата дясна, задна дясна врата, лайсна задна врата дясна, калник заден десен, лайсна заден десен калник и средна колона дясна. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 942,43 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1

4500,00 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл.

115, ал.2 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Д****-О. з.” ****, чрез юрк. П. Н., с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва, че е осигурявал застрахователното покритие за увреждащия л.а. на л.а. „Ф.

П.“, с ДК № *********, механизма на настъпване на ПТП, както и че извънсъдебно е изплатил на ищеца обезщетение от 942,43 лв. по образуваната щета № ******, а не от 940,00 лв., както сочи ищеца. Излага, че с изплащането на обезщетението е изпълнено задължението му по задължителна застраховка „Г. о.“ за отстраняване на действителните вреди по автомобила на ищеца, който е с дата на производство *****г.

Излага, че претндираната от ищеца сума не отговаря на средните пазарни цени.

Оспорва се изрично основателността на иска за законна лихва. Оспорва претенцията за адвокатско възнграждение, като сочи, че такива не са действително направени, както и като прекомерна. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

Своевременно заявеното изменение по размер на иска е допуснато на осн. чл.

214 ГПК, като е увеличен от 100лв. – частично от 3587,26 лв. на 4688,24 лв. представляващ пълен размер на остътъка от дължимото застрахователно обезщетение.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – копия на: свидетелство за регистрация част ***** на л.а. с рег. № *****; двустранен протокол за ПТП от ****г. ; опис-заключение по щета *******г. ; ликвидационен акт по щета - преписка ***** от 23.06.2023г., се установява, че: л.а. „Ф. П.“, с ДК № ****** е бил застрахован по застраховка „Г. о.“ от застрахователна компания „Д.-О. з.“ *****със срок на действие 08.10.2022г. – 07.10.2323г. Н а 22.06.2023 г. около 19:37 ч. в гр. В., А. Б. управлявал собствения на ищеца л.а. „******”, с ДК № ****** по ул. „**** П. Д.“ в посока център на града. До № **** автомобилът бил блъснат отдясно от л.а. „Ф. П.“, с ДК № *****, излизаш от частен имот на заден ход. Пострадалото лице уведомило застрахователя, който извършил оглед н а 23.06.2023г., чрез свой служител и била заведена щета с ********/23.06.2023г., като били описани увредени задна броня, калник преден десен, лайсна преден десен калник, предна врата дясна, външна дръжка предна врата дясна, лайсна предна врата дясна, задна дясна врата, лайсна задна врата дясна, калник заден десен, лайсна заден десен калник и средна колона дясна.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че механизмът на настъпване на ПТП описан в констативния протокол отговаря на установените от застрахователя увреждания. Цената на необходимите труд и материали за възстановяване на увредената вещ в състояние годно да бъде ползвана по предназначение, определена към момента на щетата, е 5 630,67 лв.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Г. о.", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката "Г. о." включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, 2 причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл.

52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал.2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД ( в т.см. пр.

Решение № 15 от 01.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).

В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Г. о.” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите.

Респ. ответникът да установи /ако твърди такива обстоятелства/ липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.

По делото са безспорни обстоятелствата, че e налице сключена с ответника застраховка „Г. о.” относно л.а. „Ф. П.“, с ДК № ********, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 22.06.2023 г.; че ПТП е настъпило при механизма посочен от ищеца; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение от общо 942,43 лв.

От обсъдения констативен протокол за ПТП с пострадало лице и заключение на вещото лице, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на „Ф. П.“, с рег. № ***** , което е противоречало на нормите на чл. 40 ал. 1 ЗДвП (Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. ), е настъпило ПТП, при което на собствената на ищеца вещ – „*********”, с рег. № *****, са причинени следните вреди: унищожени или увредени задна броня, калник преден десен, лайсна преден десен калник, предна врата дясна, външна дръжка предна врата дясна, лайсна предна врата дясна, задна дясна врата, лайсна задна врата дясна, калник заден десен, лайсна заден десен калник и средна колона дясна.

В случая застрахователят не оспорва горните обстоятелства, като единственият релевантен спорен въпрос е размера на вредите. Застрахователят не се е позовал на съпричиняване. Не е поискал да извърши оглед на другия автомобил или на мястото на ПТП, или други действия установяващи съпричиняване. В настоящия процес също не е поискал и/или представил доказателства, което да установява твърдение за виновно поведение и от водача - ищец.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда.

Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/.

В горния смисъл са и Решение № 115/09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО /постановени по аналгочините норми от отменения КЗ/. В случая видно от неоспореното заключение на вещото лице стойността на необходимите труд и материали за възстановяване на увредената вещ в състояние годно да бъде ползвана по предназначение, определена към момента на щетата, е 5 630,67 лв.

3

Направеното от застрахователят възражение за евентуално наличие на т.нар. тотална щета не следва да се обсъжда, доколкото не е направено в преклузивния срок по чл. 131 вр. чл. 133 ГПК.

От изложеното следва, че е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ /920 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, което е в рамките на минимума по Наредба №1/2004г. на ВАдвС, поради което е неоснователно възраженето на ответника по чл. 78 ал. 5 ГПК/, вносни бележки за депозит за експертиза и държавни такси /287,53лв./, са в общ размер от 1207,53 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД „*****-О. з.“ ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № *****, ЕИК ******* да заплати н а Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл.***, вх.*****, ет.*****, а п . * * * * * сумата от: 4688,24 лева представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на 5630,67 лв. за щети по собствения на ищеца л.а. „******”, с ДК № ***** – увредени задна броня, калник преден десен, лайсна преден десен калник, предна врата дясна, външна дръжка предна врата дясна, лайсна предна врата дясна, задна дясна врата, лайсна задна врата дясна, калник заден десен, лайсна заден десен калник и средна колона дясна, причинени в резултат на реализирано на 22.06.2023г., ПТП в гр. В. по вина на водача на л.а. „Ф. П.“, с ДК № *****, застрахован по договор за застраховка „Г. о.“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023г. до окончателното изплащане.