Решение № 51 от 16.02.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Смолян, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500653 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 491/28.10.2025 г. по гр. д. № 248/25 г. Смолянски районен съд е отхвърлил предявените искове от Г. И. Г. срещу ГД „ПБЗН“ при МВР, за заплащане на – сума в размер на 2 391, 61 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време за периода от 11.07.2022 г. до 07.02.2025 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване иска в съда – 07.02.2025 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 355, 99 лева – законна лихва за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи допълнителното възнаграждение, до датата на предявяване на иска – 07.02.2025 г.; ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищеца, чрез пълномощник адв. В. П., с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че сравнителния анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с тази в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се 1 подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Сочи се, че в КТ нощния труд е ограничен до 7 часа. В последното изменение на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението според КТ. Сочи се, че частен охранител, работещ на трудов договор и извършващ сходна дейност, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР; същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Сочи се, че единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. не е възпроизведена в следващите издадени наредби.

Оспорва се довода, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други копенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на платения годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност и др. Сочи се в жалбата, че тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР. Сочи се, че указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по делото. Според жалбоподателя поради това следва да се приеме, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд; посочените придобивки се ползват от всички държавни служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени; описаните придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 на решението на СЕС – те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.

Допълва се, че по отношение на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, полицаите и пожарникарите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат 2 придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка 1 и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР.

По-нататък се прави позоваване и анализ на определение от 29.07.2024 г. на СЕС и се заключава, че поради приоритета на европейското право над националното националният съд следва да не се съобразява с тълкуването на този въпрос, дадено в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

Във въззивната жалба се развиват доводи, че с оглед нормата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР и при липсата на правило за отчитане на нощния труд в ЗМВР /до изменението от м. юли 2020 г., следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Нормата на чл. 187 ал. 1 изр.2-ро от ЗМВР не следва да се прилага от съда като противоречаща на чл. 12 и членове 20 и 31 от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени; претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника ГД „ПБЗН“ при МВР, чрез пълномощник гл. юрисконсулт С., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

В отговора се сочи, че правния спор почива върху отговора на въпроса приложима ли е общата нормативна уредба и в частност КТ и чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за преизчисление на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 за служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР или същата се дерогира от специалната правна уредба, предвидена в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която е съобразена с основни правни принципи, включително и с европейското законодателство.

Твърди се, че не е налице юридическа непълнота, още повече е неправилно същата аналогия да бъде отнесена към правото на ЕС. Твърди се неправилно интерпретиране нормите на Съюза, водещо до погрешен извод на съдебния състав за пряк афекти на Директива 2003/88/ЕО и необходимостта от заместване чрез аналогия.

Твърди се неправилно интерпретиране нормите на Съюза, водещо до погрешен извода на ищеца за пряк ефект на директивата и необходимост от заместване чрез аналогия на съществуващи национални правни норми, които ясно определят работното време на служителя през нощта и начина на отчита и заплащане на положения труд. Сочи се, че директивата обвързва всяка държава членка, до която е адресирана, по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но на националните власти им е оставена свобода на избор на формите и средствата за неговото постигане; националният законодател урежда тези средства за постигането й, което нееднократно е посочено в постановените решения по отправени преюдициални запитвания.

3

В този смисъл директивата е субсидиарния правен инструмент, а не нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, като транспонирането й в националното законодателство не е предмет на решаване на спора в постановените решения на СЕС.

Твърди се неправилност и необоснованост на твърдението във въззивната жалба, че същевременно полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не им се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с особените функции и ограниченията по ЗМВР. Според въззиваемия превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент в частният сектор по КТ е за целите на заплащането на трудовото възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощния труд.

Сочи се, че директивата не разглежда аспекти на трудовите възнаграждения, а засяга тези свързани с организацията на работното време …; що се отнася до съотношението между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, СЕС най-напред отбелязва, че нито една от разпоредбите на Директивата не съдържа указание по този въпрос, тя установява само минимални изисквания, които включват изискването за максимална продължителност на нощния труд от осем часа за всеки период от 24 часа.; като предвижда задължението да се предприемат необходимите мерки, така че работници, които полагат нощен труд, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита, Директивата оставя известна свобода на преценка на държавите членки по този въпрос.

Излагат се доводи относно разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, която е императивна, както и разпоредбата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР; че нормите на чл. 179 и чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР са делегиращи и предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително и заплащането му да се извършват със съответните актове – наредба и заповед.

Прави се позоваване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС, допускащи определената продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, основана на обективен и разумен критерий.

Възразява се срещу изводите във въззивната жалба, че служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, полагащи нощен труд, са поставени в по-неблагоприятно положение по отношение дадените примери. Сочи се, че същите полагат нощен труд съгласно особеностите, предвидени в ЗМВР, като под особености се има предвид специфичните служебни задължения /труд, който те полагат и който се компенсира със специфични и на практика неприложими в частния сектор механизми, имащи компенсаторен характер.

Сочи се в отговора, че в случая не е налице и празнота в правната уредба, а изрична регламентация, при това на законово, а не на подзаконово ниво, която изрични предвижва в чл. 187 ал. 1 изр. 2-ро на ЗМВР, че 4 нормалната продължителност на полагания труд през нощта на държавните служители в системата на МВР е 8 часа.

Твърди се от въззиваемия, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на ЕС на практиката на СЕС. За неоснователно се счита направеното заключение за несъвместимост и неприложимост на нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР по отношение на отнесените към нея правни норми. Според жалбоподателя не се отчита в жалбата, че в чл. 267 от ДФЕС се съдържа разграничение между тълкуването на правото на ЕС, което е в преюдициалната компетентност на европейската юрисдикция и прилагането на това право, което е в компетентността на националния съд.

По-нататък в отговора се изреждат мерки за защита и компенсаторни механизми, предвидени в ЗМВР, спрямо служителите по чл.

142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Според въззиваемия СЕС признава наличието на такива обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, то причините, обосноваващи работно време от 22. 00 ч. до 06. 00 часа през нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения. Твърди се, че при предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, т.е. труд, положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положения нощен труд от 8 часа към по-малката продължителност от 7 часа и прилагане на преобразуващ коефициент по реда на КТ и НСОРЗ е в противоречие с така постановеното решение на СЕС, включително и с Определение на СЕС от 29.07.2024 г. и Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/21, С-732/21 – С-738/21, които сочат, че нормата на работното време в рамките на часовата му продължителност на нощния труд на служителите по ЗМВР не се налага да бъде по-кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ.