Решение № 34 от 23.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20262001000003 по описа за 2026 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 28 от 23.09.2025 г., постановено по т.д. № 7/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, е отхвърлен предявеният от З. Е. П., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.1, ап.1 – адв. О. Ш., против „Инфинит Енерджи“ ООД, ЕИК 201331916, със седалище и адрес на управление: с. Синапово 6567, Община Тополовград, Област Хасково, гр. Пловдив, представлявано от Х.С.Ш., с адрес за връчване: гр.

Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 30, ет.3 - адв. В. М., иск с правно основание чл.71 ТЗ, вр с чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че З. Е. П. притежава членствени права на съдружник, съответни на един дял от капитала на „Инфинит Енерджи“ ООД.

С определение, инкорпорирано в същото решение, е прекратено производството по делото, в частта по предявените от З. Е. П., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, партер – адв. Васил Джостов, против „Инфинит Енерджи“ ООД, ЕИК 201331916, със седалище и адрес на управление: с. Синапово 6567, Община Тополовград, Област Хасково, гр. Пловдив, представлявано от Х.С.Ш., с адрес за връчване: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 30, ет.3 - адв. В. М., искове по 1 чл.74 ТЗ, за прогласяване за нищожни или отмяна на взетите на 24.02.2025 г. решения на едноличния собственик на капитала на „Инфинит Енерджи“ ООД.

Присъдени са разноски.

С Определение № 165 от 28.10.2025 г. е оставена без уважение молбата на З. Е. П. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, по отношение на присъдените на „Инфинит Енерджи“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от З. Е. П., с адрес за връчване: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.1, ап.1 – адв.

О. Ш., в която същото се обжалва, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се неговата отмяна, с постановяване на ново такова по съществото на спора, с което предявеният иск се приемане за установено, че въззивницата притежава членствени права на съдружник в „Инфинит Енерджи“ ООД бъде уважен, както и иска за обявяване за нищожни, евентуално отменени като незаконосъобразни, на решенията на едноличния собственик на капитала на „Инфинит Енерджи“ ООД, обективирани в протокол от 24.02.2025 г.

Сочи се за неправилен изводът на съда, че е настъпило прекратяване на участието на въззивницата като съдружник, вследствие на изпълнена процедура по чл.517 ГПК и редовно връчване на изявление по алинея трета от същия текст на представител на дружеството. Подчертава се, при позоваване на съдебна практика, че надлежното връчване на изявление на взискателя за прекратяване участието на съдружника - длъжник на дружеството е основната предпоставка за прекратяване на членствените му правоотношения. Възразява се, че в производството пред съда от първа инстанция не е доказано връчване по законоустановения ред в ГПК от ЧСИ Стоянкин на изявлението на взискателя по изпълнителното дело на дружеството – въззиваем, поради което следва да се счита, че към настоящия момент въззивницата все още е съдружник в това дружество.

Лансира се тезата, че с извършеното връчване е нарушен редът по чл.50, ал.3 ГПК, тъй като пратката няма как да е връчена в канцелария на дружеството, доколкото в с. Синапово такава няма. На следващо място се сочи, че на обратната разписка подпис е положило неизвестно лице, за което 2 не може да се направи обоснован извод, че е служител или работник на дружеството - въззиваем. Развити са съображения, че доколкото по делото не е бил представен оригиналът на изявлението по чл.517, ал.3 ГПК, което е било връчено на дружеството, то е следвало съдът да приеме за доказани твърденията за ненадлежно връчване на документа.

Изтъкват се доводи, че неправилно съдът е приел, че въззивницата не е активно легитимирана да предяви исковете по чл.74 ТЗ, доколкото същата е пълноправен съдружник в „Инфинит Енерджи“ ООД. Твърди се, че решенията на едноличния собственик на капитала, обективирани в протокол от 24.02.2025 г., са нищожни, доколкото Х.Ш. не е придобил правото на собственост върху всички дялове от капитала на ответното дружество и е налице хипотеза на невзето, липсващо решение, тъй като не е обективирано волеизявление на лице - едноличен собственик на капитала, към датата на приемане на решението и същевременно не формирана воля на колективния орган на дружеството с ограничена отговорност по този въпрос.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Инфинит Енерджи“ ООД, в който се изразява позиция за нейната неоснователност и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Излагат се съображения, че първостепенният съд правилно е приел настъпилото прекратяване участието на въззивницата като съдружник в дружеството, отчитайки всички релевантни факти и изпълнението на всички предпоставки по чл.517, ал.3 ГПК. Сочи се, че е било потвърдено от дружеството – въззиваем - трето лице за изпълнителното производство, връчване на изявлението на взискателя. Безспорно е, че изявлението е достигнало до дружеството, след като последното разполага с него и именно вследствие на това е предприело следващите от закона действия, за да запази съществуването си.

Подчертава се, че оригиналът от изявлението за прекратяване участието на въззивницата в дружеството, отправено от взискателя П., се намира в кориците на изпълнителното дело, а не у дружеството, поради което е невъзможно представянето му. Сочи се, че по изпълнителното дело е изплатен полагащият се на длъжника и бивш съдружник П. ликвидационен 3 дял, изплащането на който е доказателство, че дружеството е разполагало с въпросното изявление към 20.02.2025 г., когато е наредило по сметката на ЧСИ стойността на дела.

По отношение на иска с правно основание чл.74 ТЗ, се сочи, че въззивницата няма качеството на съдружник, за да е допустимо предявяването му.

Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба от З. Е. П. против Определение № 165 от 28.10.2025 г.

В жалбата са изложени съображения, че е следвало да се присъди на дружеството адвокатско възнаграждение за един от предявените два евентуални иска. На следващо място се сочи, че делото не се отличава с правна или фактическа сложност, а платеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е ирелевантно за преценката на съда. Моли се за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на „Инфинит Енерджи“ ООД до 1250 лв.

В депозирания отговор на частната жалба от „Инфинит Енерджи“ О О Д същата се оспорва, като се сочи, че при определяне на възнаграждението, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото. Изтъква се, че не се касае за евентуално предявени искове. Пледира се за потвърждаване на постановеното определение.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правна норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният Окръжен съд Ямбол е бил сезиран с иск, с правно основание чл.71 ТЗ, посредством който въззивницата е търсила 4 приемане за установено по отношение на дружеството, че е съдружник в същото с един дял от капитала. При условията на кумулативно съединение с горния са предявени искове по чл.74 ТЗ за прогласяване нищожност на решенията на едноличния собственик на капитала на „Инфинит енерджи“ ООД, по протокол от 24.02.2025 г., евентуално отмяната като незаконосъобразни на тези решения.

От установената при първоинстанционното разглеждане на делото фактическата обстановка и данните по публичния Търговски регистър става ясно, че дружеството „Инфинит енерджи“ е регистрирано под правноорганизационната форма на ООД, със съдружници въззивницата и Х.С.Ш., при паритетно участие, носители на по един от двата дружествени дяла на стойност от по 0,51 €.

С молба от 17.07.2024 г. взискателят К.С. П. е поискал образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Х.С., по представен изпълнителен лист, по силата на който въззивницата П. е била осъдена да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща главница по запис на заповед, ведно със законната лихва за периода 9.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски.

При проверка на финансовото състояние на длъжника, ЧСИ е установил, че П. е титуляр на горепосоченото дялово участие в дружеството – въззиваем. Наложен е на 19.07.2024 г. запор върху дружествения й дял, който е вписан в Търговския регистър на 25.07.2024 г.

С отправена до З. П. ПДИ, връчена й на 23.07.2024 г., същата е била поканена да погаси паричното си задължение към взискателя К. П..

Изпълнение не е последвало и на 17.12.2024 г. взискателят е отправил до ЧСИ изявление за прекратяване участието на П. като съдружник в „Инфинит енерджи“ ООД, с оглед възможността да се удовлетвори от дружествения й дял.

Изявлението за прекратяване участието на съдружника е било изпратено на адреса на управление на търговеца – с. Синапово, и е било връчено с обратна разписка, издадена от Български пощи ЕАД, на служител на дружеството. Връчването е извършено на 2.01.2025 г. (годината неправилно ръкописно отбелязана в известието за доставяне като 2024, но правилно в печата), по реда на чл.6, вр.чл.5 от Общите правила за условията за доставяне 5 на пощенските пратки и пощенските колети, в актуална към датата на извършване връчването редакция, с посочване имената на лицето получател, относно което се сочи от процесуалния представител на въззиваемия, че е натоварено с получаване на пратки от името на дружеството.

Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че по силата на чл.18, ал.5 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела, като в конкретния случай връчването се е осъществило по реда на чл.44, ал.2, предл. посл. ГПК – по пощата и е удостоверено с обратна разписка, оформена по правилата за връчване на пощенски пратки, посочени по-горе.

Ето защо, неоснователни са оплакванията за недоказване връчване по законоустановения ред, както и за приложимост на чл.50, ал.3 ГПК.

Независимо от горното, от приложеното към настоящото в препис изпълнително дело № *** на ЧСИ Х.С. е видно, че на 28.01.2025 г. управителят на дружеството Ш. е получил по негова молба, отправена до ЧСИ, препис от изявлението на взискателя П. за прекратяване участието на съдружника П. в дружеството.

По отношение на оплакването, поддържано в жалбата, че непредставянето по делото на оригинала от изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника П. във въззиваемото дружество дисквалифицира надлежното връчване, апелативният състав отбелязва, че оригиналът на изявлението на взискателя има своето място в изпълнителното дело, а значимото за настоящия спор обстоятелство относно неговото достигане до адресата се установява неоспоримо с отбелязването на управителя по изпълнителното дело, че е получил изявлението.

От данните по делото става ясно, че след узнаване на искането, управителят е предприел, на 20.02.2025 г., внасяне на равностойността на дружествения дял на въззивницата по сметката на ЧСИ, като е представено платежно нареждане за сумата от 7222 лв.