Протокол № 17201 от 29.06.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 17201 гр. София, 29.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110119367 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:45 часа се явиха:

МОЛИТЕЛЯТ П. Л. Тошков, редовно призован, явява се лично и с адв. Т., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНКЪТ С. Й. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. с пълномощно по делото.

Пълномощниците на страните (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва молба становище от адв. Т. от 25.05.2023 г.

СЪДЪТ докладва своето разпореждане от 26.05.2023 г., с което е разпоредено да бъде връчен препис от становището на другата страна.

СЪДЪТ докладва становище от адв. А. от 13.06.2023г. с приложено СМУ.

Адв. Т.: Водим допуснатите ни свидетели.

Адв. А.: Водим допуснатите ни свидетели.

1

СЪДЪТ намира, че следва да разпита доведените днес свидетели и ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА до разпит доведените свидетели.

СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ.

К Й. С., 25 г., неосъждан, без дела и родство със страните.

Ц. Л. Н., 23 г., неосъждан, брат на молителя, в дела с ответника.

С. Г. Г.–П., 53 г., неосъждана, без дела и родство със страните.

В. И. И., 52 г., неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ разясни на св. Н. правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.

Св. Н.: Желая да свидетелствам.

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 НК, свидетелите обещаха да кажат истината.

От залата се изведоха всички свидетели с изключение на св. С..

Свидетелят С. на въпроси на адв. Т.: П. го познавам от ученическите ми години, учили сме в 42 СОУ, познаваме се от квартала, до 30.03.2023 г. Не съм познавал С. С., никога не го бях виждал лично, чувал съм и знам, че живеят на семейни начала с майката на П. в с. Драгичево. П. живее в София. На 30.03.2023 г. около 20:00 ч. получих обаждане от моя приятел П. и той ми сподели, че майка му е претърпяла травма, изпаднала е в безсъзнание и не си спомняла кой ден и час е и че ще бъде настанена в болница в Перник.

Беше много притеснен по телефона и не беше в състояние да шофира и ме помоли мен, аз бях в близост до входа, качихме се на неговата кола и тръгнахме към болницата. По пътя той получи обаждане от С., който звучеше пиян, не чух всичко, но чух „ей, боклуче, ще те смачкам“ аз шофирах, а П. говореше със С. по телефона, С. се обади на П., П. не го е провокирал, даже мълчеше и не след дълго затвори, около 20:00 ч. пристигнахме в болницата „Рахила Ангелова“ в Перник, където бяха настанили майка му на 2рия етаж. Аз в последствие разбрах, че с линейка е закарана майка му в болницата. Качихме се на втория етаж, заварихме там Ц., непознат мъж и С.. В момента, в който С. видя П., директно му налетя на бой, С. беше с доста зачервени очи, изглеждаше много пиян, без повод се нахвърли на бой на П., към другите хора С. не е проявил агресия, С. веднага скочи на бой на П., аз и Ц. се втурнахме да издърпаме С., непознатият мъж също беше хванал С. и му казваше „успокой се, какво правиш“, това беше въпрос на секунди, С. физически не успя да 2 удари П., пак се хвърляха обиди „боклуче, ще те смачкам“, беше много пиян, не му се разбираше, заваляше думите, миришеше на алкохол. След като издърпахме С., П. директно избяга надолу, тъй като се уплаши, аз го последвах, а С. остана на същия етаж, аз и П. слязохме на партера и П. говори с охраната да му сподели за нападението, господина каза, че няма с какво да помогне и да извикаме полиция, П. се обади на полицията по телефона.

По-късно същата вечер дойде полицай, след това слязоха по стълбите С. и непознатия мъж и когато С. видя П. пак започна с вулгарните обиди. С. пак хвърляше заплахи с това, че ще го смачка към П., ние като слизахме Ц. още беше горе, когато започна С. да крещи непознатия мъж го хвана през тялото и се опитваше да го успокои, казваше му спокойно недей да скачаш, не след дълго той успя да се отскубне от ръцете на непознатия мъж и побегна към П. и П. побегна, не след дълго слезе и Ц., гонката започва на партера, аз и Ц. побягнахме след С. и П. и те се гонеха до входа на болницата. Аз и Ц. ги догонихме, озовахме се пред болницата, тогава С. се нахвърляше на П., тогава С. прехвърли агресията си върху Ц., хвана го с лявата ръка за гърлото. В нито един момент С. не успя да удари или закачи физически П.. Аз успях да отскубна Ц.. Ц. стана много емоционален и каза какво правите събрали сме се тази вечер за здравето на майка ми и тръгна да влиза обратно в болницата и аз и П. останахме отвън да чакаме полицаи. Непознатия мъж мисля, че си е останал на партера той не излезе с нас отвън. Когато се случи това бяхме аз, П., С. и Ц..

Около 21.00 ч. пристигнаха двама полицаи, разговаряха с П. и със С. после видях, че и двамата подписват предполагам протоколи, след полицията дойде сестрата на майката на П. с приятеля си и двамата им синове(братовчедите на П. и Ц.), пристигнаха и бившата жена на С. и син на С., аз тези хора не съм ги познавал преди това, не знам кой ги е извикал тези хора, след като полицаите написаха протоколите майката на П. я преместихме към Пирогов, Ц. беше през цялото време с майка си, всички тръгнахме за Пирогов както и С., но не сме пътували заедно. С. дойде с бившата си жена и детето в Пирогов, мисля, че е пълнолетен сина му, не го познавам. В Пирогов диагностицираха И. с мозъчно сътресение, доколкото чух е била бутната от С. и си е ударила главата. Както казах аз и П. отидохме с колата в Перник. Горе на втория етаж в болницата не помня да е имало жена. Не съм видял на втория етаж Ц. да упражнява някаква агресия върху С. и двамата се стреснахме за П. и гледахме да го дръпнем на страни. П. е крехко момче, С. е едър, а и беше пиян и агресивен. Не си спомням П. да е имал лютив спрей.

Адв. Т.: Нямам повече въпроси.

Свидетелят С. на въпроси на адв. А.: Доколкото помня, първо П. разговаря с полицаите, обясни им ситуацията и после говориха със С.. Не съм обръщал внимание пред полицаите да са си разменяли реплики, Ц. беше вътре с майка си тогава. По мое знание не са се качвали полицаите горе на втория етаж, после лекарите преместиха И. от втория на първия етаж. Към Пирогов тръгнахме същия ден може би към 22:00ч. Мен полицаите не са ми разпитвали, не съм ходил да им обяснявам нищо. Не знам дали Ц. е видял да има 3 полицаи. Не знам какво е споделял П. на полицаите за случката с Ц.. Не съм чул П. да е споменавал на полицаите за Ц.. Аз после в Пирогов видях, че около гърлото на Ц. има съсирек, предполагам от случката, в Пирогов. Бяхме изцяло за здравето на И., Ц. е мъжко момче, авиомеханик е.

Адв. А.: Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля Сивеонов и го освободи.

Свидетелят Н. на въпроси на адв. Т.: Познавам С. С., майка ми и той бяха започнали живот на семейни начала април 2020г., живяха в Драгичево до 30.03.2023г. когато майка ми беше ударена от С.. Аз живея в Хаджи Димитър в София. Знам, че С. е ударил майка ми от майка ми. На 30.03.23г. бях при приятелката ми и получих обаждане от майка ми, тя ми каза „Ц.е ела до Драгичево не си спомням къде съм , какво, защо и как“, бях тогава в София в кв. Левски. Мисля, че около 19:30 ч.ми се обади майка ми, запалих колата и тръгнах към Драгичево сам, разстоянието до Драгичево е около 20км, за около 40 мин бях там, тръгнах – при стигането ми там видях как В. – свидетеля заедно с когото ни беше снета самоличността днес се качва, той е съсед на С. в Драгичево, качваше се по стълбите на двора на С., мисля, че С. е собственик на тази къща, в този момент засичам Т. – съседката, жената на В. която седеше пред оградата подминах я отидох да видя как е майка ми, при пътуването ми от София до Драгичево звънях на С. няколко пъти, чакахме около 10 мин линейката а преди това майка ми не знаеше къде се намира, питаше коя дата сме и т.н.

Бяхме аз, майка ми, С., Т. и В.. Линейката дойде и аз се качих в линейката, останалите се качиха отзад в колата, С. и В. бяха пияни особено С. - Т. шофираше след линейката – съседката, която е свидетел по делото, шофираше. Отидохме в болницата в Перник в спешното на първия етаж, останахме около 15тина минути докато насТ.т майка ми, качихме се на втория етаж, видяхме П. и К, той ми е приятел и на мен от 15г. го познавам. Видяхме, че идват и аз тъкмо излизах и там С. налетя на П. с думите „педалче, сега ще те убия“, не знам защо беше тази агресия към брат ми, от там ние успяхме да спрем С. да не го бие и П. се затича надолу, не помня кой задържа С. ние с К задържахме П., П. не налиташе на бой, не сме го задържали точно, но бяхме по средата, след което той хукна надолу. С. остана на втория етаж, тогава аз със сестрите и майка ми отидохме на първия етаж в спешното, като слязохме с асансьора помогнах да изкарат майка ми и чух думите на С. към П., че ще го убие и ще лази на колене и аз се запътих към коридора, не знам къде е бил в този момент К свидетеля, като чух крясъка отидох към партера на същия етаж на спешното – не видях С. и П., обърнах се към главния вход на болницата, пред вратата виждам как С. гони П., аз тръгвам по стълбите и се затичах да спася брат ми. С обидни думи и заплахи за убийство се отправяше С. към П., затичах се към С., той се обърна към мен хвана ме за гърлото с лявата ръка, държеше ме около минута, дясната ръка беше вдигната горе за да ме удари, К ме хвана 4 и ме издърпа от хватката на С., аз после се върнах да видя майка ми как е. После разбрах, че брат ми е извикал полиция, понеже охраната е казала, че няма какво да направи по въпроса.

Друго не се е случвало тогава. С. мисля, че остана на партера, не знам точно, аз се прибрах при майка ми, с полицаите аз си размених само бързи думи, не съм им се оплаквал защото ме интересуваше здравето на майка ми. Приеха я в болницата, ние решихме обаче да я преместим в Пирогов защото не мислехме, че е адекватно да не помни нищо, в Пирогов и казаха, че е с комоцио церебри, средна степен мозъчно увреждане. Дойдоха двамата ни братовчеди Д. и Д. малко по-късно, дойдоха леля ми нейния приятел, бившата жена на С. и синът на С. И., мисля, че той е с 2 години по-голям от мен – 25г. Не знам кой е повикал бившата жена на ответника и детето. Не съм стоял много отвън повечето време бях при майка ми, единственото, което помня е, че като излязох да пуша цигара чух, че дори пред полицаите С. заплашваше П. с убийство, П. тогава беше там. Не арестуваха С. тогава. П. дойде само с К тогава само двамата бяха, дойдоха с автомобила на П.. На втория етаж пред рентгена не е имало жена, бяхме аз П., К и В. и медицинските сестри, те не взеха участие в случката. Не помня точно дали са били в коридора мед сестри. В. и жена му са в много добри отношения със С., С. им направи терасата и други неща в дома им без пари, доколкото знам преди случката с майка ми С. е обещал на В. да го направи съдружник в неговата фирма – „Интерстрой Корект“ – строителни дейности, виждат се всеки ден В. и С. и пият във В.. Виждал съм снимка на брат ми с автомат, това беше детска играчка, купена от мен. На шега сложихме тази снимка.

Адв. Т.: Нямам други въпроси.

Свидетелят Н. на въпроси на адв А.: Мисля, че някъде в къщата на Драгичево се мярна и майката на С., не знам на колко години е, възрастна е, мисля, че се казва Малинка, видях я за момент, после отиде на някъде. Аз съм си складирал мотора в гаража на В. – мотора е Ямаха, този мотор беше продаден, аз го продадох на един приятел, около 3 месеца си съхранявах мотора в гаража на В. не съм му плащал. Разстоянието между къщата на С. и на В. е около 100м. От П. са снемани данни за съдебномедицинското удостоверение на майка му. П. е дал тези показания защото тя тогава не знаеше къде се намира. Аз имам 2 съдебни дела със С. едното е тъжба, другото е домашно насилие, тъжбата е в Перник, а домашното насилие е тук. Известно ми е колко дела общо имаме, аз имам 2 дела, взаимни свидетели сме си – М е приятелката на П. от която има общо дете. П. има едно дело със С. и едно дело има майка ми срещу С.. Преписките са от М към П. прокурорските. Един път съм викан в полицията на разпит в Перник.