Решение № 362 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300503099 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Г. Б. Б. с ЕГН:

**********, чрез особения му представител адв. Г. М. - К. против Решение №4167 от 26.09.2025г. постановено по гр.д.№14155/2024г. по описа на ПРС, пети гр.с., с което се признава за установено, че Г. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Пловдив, БУЛ.***, общ. Пловдив, обл. Пловдив дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 1688.71 лева /хиляда шестстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/ главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2021 г. – 31.10.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. ***, с ИТН: ***, ведно с обезщетение за забава за периода 02.07.2021 г. – 29.04.2024 г. в размер на 404.24 лева /четиристотин и четири лева и двадесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.04.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед 1 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7563/2024 г. по описа на ПРС.С постановения съдебен акт в полза на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, са присъдени разноски по съразмерност, както следва: сумата от 91,86 лв.- разноски по ч.гр.д. № 7563/2024 г. по описа на ПРС и сумата от 1175,70 лв.- разноски по гр. д.

№14155/2024 г. по описа на ПРС.. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли предявените претенции.

Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, включително и юрисконсулско възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

Настоящият съдебен състав след като прецени събраните по делото доказателства, направи следните правни изводи:

2

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на суми, съставляващи неплатена разпределена топлинна енергия и обезщетение за забавено плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срок е постъпило възражение от жалбоподателят – длъжник.

Основният повдигнат спор пред въззивната инстанция е установено ли е в производството при условията на пълно и главно доказване, че продавачът е доставил топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление и отдадена сградна инсталация при общите условия в твърдяното количество на купувача и дали претендираната сума, представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за сградна инсталация по процесните фактури е определена правилно.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ответникът през исковия период се легитимира като собственик на процесния обект в гр.***, с ИТН: ***.

От изготвената и приета пред първата инстанция СТЕ на вещото лице инж. В. Ш., която се възприема като обективна, компетентна и незаинтересована, се установява че в процесният период абонатната станция обслужваща сградата, в която се намира имота на ответника - гр.***,, е подавала топлинна енергия. В имота на ответника има едно отоплително тяло – тип радиатор присъединено към топлопреносната мрежа в блока, монтирано е едно водомерно устройство за отчитане на изразходвано количество топла вода за БГВ, като за отчет на същото не е осигурен достъп от м. октомври 2022г., след което устройството е подменно с такова за дистанционно отчитане. През имота преминава щранг лира, която не е снабдена с уред за отчет.

Експертизата установява, че отчетите са извършвани съобразно нормативните документи, като посочва и потребеното количество топлинна енергия по периоди, съгласно приложената към заключението таблица, неразделна част от същото..

Установява се от изготвената и приета пред първата инстанция, ССЕ на вещото лице С. К., че размерът на задължението за доставена топлинна енергия за процесния период 01.05.2021 до м.31.10.2023.2020г е общо в размер на 1 688.71лв, а обезщетението за забава възлиза на общото сума от 3

404.24лв.

При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото последният притежава имот в топлоснабдена сграда. Доказва се и че за исковия период в сградата е доставяна топлинна енергия. Качеството потребител на топлинна енергия се придобива по силата на закона от собственика на топлоснабден имот – разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ посочва, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за потребената топлинна енергия.

Установява се от двете приети по делото експертизи, че имотът е бил топлоснабден в процесния период и че е извършено реално и точно отчитане на топлинната енергия, като количество и като стойност.

Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни задълженията си, кредиторът може да иска изпълнение, ведно с обезщетение за забава. Ето защо и доколкото, ищцовото дружество е доказало, при условията на пълно и главно доказване - периода, количеството и стойността на доставената енергия, както липсата на плащане от страна на потребителя, то предявените искове се явяват основателни и доказани до пълните предявени размери.

Гореизложеното обосновава извода, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи, поради което първоинстанционния акт , следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски пред настоящата инстанция, а именно: юрисконсулско възнаграждение в размер на 102.26 евро и 204.52 евро – внесен депозит за особен представител или общо сумата от 306.78лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение №4167 от 26.09.2025г. постановено по гр.д.

№14155/2024г. по описа на ПРС, пети гр.с

ОСЪЖДА Г. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Пловдив, БУЛ.***, общ. Пловдив, обл. Пловдив да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 306.78 евро, представляващи направени пред въззивната инстанция разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5