Решение № 934 от 13.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501888 по описа за 2023 година

С решение № 2252 от 03.05.2023г. постановено по гр.д. № 12875 по опис на СГС за 2021 г. , първоинстнационният съд

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. М. Л., иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 258 от ЗЗД срещу „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД, ЕИК 204431886, за реално изпълнение на задължение по договор 2060118 от 14.11.2018 г. по т.2 от същия, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. М. Л. иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД срещу „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД, за сумата от 1 250 лв. - обезщетение за обезценка на лек автомобил „Мерцедес - Бенц“ с рег. № ******** в периода 16.11.2018 г. - 24.10.2021 г., частична претенция, при пълен заявен размер от 11 000 лв., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. М. Л., иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД срещу „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД за сумата от 45 300, 71 лв. - обезщетение за пропуснати ползи, представляващи стойността на замяна на двигателя на лек автомобил „Мерцедес - Бенц“ с рег. № ******** като неоснователен.

ОСЪЖДА В. М. Л. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с 1 чл. 266 от ЗЗД на „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД сумата от 107, 28 лв. неплатено възнаграждение по договор 2060118/14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 572, 68 лв. като неоснователен, както и на основание чл.

86 от ЗЗД сумата от 22, 52 лв. - обезщетение за забава в периода 28.11.2019 г. 21.12.2021 г. и за горницата до пълния предявен размер от 120, 26 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА В. М. Л. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД на „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД, сумата от 12 315 лв. неплатени паркинг такси в периода 01.09.2019 г. - 30.11.2021 г. по договор 2060118/14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 183, 01 лв. - обезщетение за забава в периода 28.11.2019 г. - 22.12.2021 г.

ОСЪЖДА В. М. Л. ДА ЗАПЛАТИ да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД сумата от 2 629, 08 лв. - съдебни разноски по първоначалните искове, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 413, 34 лв. - съдебни разноски по насрещните искове.

О С Ъ Ж Д А СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на В. М. Л. сумата от 59, 52 лв. - разноски по насрещните искове.

Въззивното производство е образувано възоснова на въззивни жалби, подадени и от двете спорещи страни, както следва:

Въззивна жалба с вх. Рег. № 50179 от 26.05.2023 г. подадена от „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“, с която решението е обжалвано в частта, в която съдът е отхвърлил частично насрещните искове за горницата над присъдените 107,28 лева, представляващи неплатено възнаграждение по договор 2060118/14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението до пълния предявен размер от 572, 68 лв.ведно със законна лихва върху тази сума считано от 22.12.2021г. и за разликата над присъдените 22, 52 лв. обезщетение за забава в периода 28.11.2019 г. - 21.12.2021 г. до претендирания размер от 120, 26 лв. като неоснователен.

2

В жалбата се излага, че решението в тази част е неправилно и необосновано, защото е постановено в нарушение на основни принципи на ГПК свързани с диспозитивното начало и вътрешното убеждение на съда.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество на спора, с което насрещните искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер.

Ответникът по насрещния иск, а именно В. М. Л. , чрез пр. представител писмено е отговорил на въззивната жалба. В отговора с вх. Рег.

№ 63682 от 04.07.2023г. е изложил становище за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на съдебния акт в обжалваната част.

Въззивна жалба с вх. Рег. № 54764 от 08.06.2023г . подадена от адв.

Д., пр. представител на В. М. Л., с която решението е обжалвано в частта, в която съдът е отхвърлил предявените главни искове и съответно , в частта в която е уважил насрещните искове.

В жалбата се излага, че решението в тази част е неправилно и необосновано. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени, а осъдителните претенции на ответника отхвърлени изцяло.

В писмен отговор с вх. Рег. № 62584 от 30.06.2023г. „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ от 04.07.2023г. е оспорил въззивната жалба като неоснователна и е особновал искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

В съдебно заседание, страните чрез пр. представители поддържат жалбите и писмените отговори, както и обоснованите с тях искания отправени към въззивния съд.

Обосновават и претенции за разноски, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК.

С разпореждане № 3126 от 27.07.2023г. съдът е приел въззивните жалби и отговорите към тях като процесуално допустими.

След служебна проверка на решение № 2252 от 03.05.2023г. постановено по гр.д. № 12875 по опис на СГС за 2021 г. въззивният съд го приема за изцяло валидно и за допустимо в обжалваните части.

По въпросите за правилността и обосноваността на решението, поставени във въззивните жалби, приема следното:

3

От фактическа страна, страните не спорят че В. М. Л. е собственик на лек автомобил „Мерцедес-Бенц“, модел „GLK220 CDI 4MATIC“ с рег. № ********. Закупил е вещта извън територията на Р България и първата му регистрация е на територията на Руската Федерация. Не се спори, че към датата на дефектиране на двигателя - 14.11.2018 г. е изтекъл срока на производствената гаранция. Не е спорно, че вещта не е била в производствена гаранция дадена от производителя, нито е била обект на друг вид правоотношение със ответника, по силата на който, той да е имал задължението за текущо обслужване на автомобила. Не е спорно, че по повод на дефект, настъпил извън сервиза, на 14.11.2018 г. ответникът е приел автомобила, с обяснението на собственика, за странен шум, идващ от двигателния, изтичане на голямо количество моторно масло и неработещ двигател. При приемането в сервиза е съставен договор за поръчка с описание на дейностите, които сервизът следвало да извърши по повод поставената задача „има теч на масло от двигателя“, а именно - „извършване на кратък тест“, „загуба на масло при двигателя установяване“, „демонтаж, монтаж на всички компоненти на шумозаглушителната кора на двигателя долу“. Поръчката била потвърдена от възложителя, а срокът за нейното изпълнение бил фиксиран на 16.11.2018 г. до 17.00 часа. След констатацията, че източникът на теча на масло е следствие от дефект в уплътнителя на масления обтегач на ангренажната верига на автомобила, обтегачът е демонтиран и поставен нов. За извършения труд и материали, сервизът издал проформа фактура с дата 10.12.2018 г., в която била отразена подмяната на обтегача. Независимо от извършената замяна на дефектиралата част с нова, двигателят на автомобила продължавал да не работи. Проверката за причините продължила. Фотографски материали на двигателя били изпратени в централния офис на ответника в гр. София и в централата на производителя. Установено било, че причината за неработещия двигател е загубата на голямо количество моторно масло – 5 от необходимите 6.5 л., което било несъвместимо с работата на двигателя и той следвало да бъде подменен изцяло.

Ищецът се снабдил с информация от информационен бюлетин на производителя, че автомобили, произведени в периода м. февруари - месец ноември 2014 г, са с производствен дефект, за който е необходимо провеждане на сервизно мероприятие - безплатна подмяна на уплътнител на маслен обтегач на ангренажната верига. Възоснова на тези данни, ищецът твърди, че 4 те изключват експлоатационния характер на възникналата повреда и са индикация, че причината за неработещия двигател е фабричен дефект.

Исковата си претенция ищецът основава на твърдението, че оторизирания сервиз е бил длъжен да информира възложителя - ищец за наличния производствен дефект и връзката му с повредата, което той не сторил.

Ищецът изпратил писмо до официалния представител на „Даймлер“ АГ в Москва, с което обяснил възникналата авария. В отговор, му било посочено, че ищецът не е представил доказателства за съществуващ производствен дефект, поради което му било отказано безплатно отстраняване на възникналите последици от инцидента. Ищецът поискал от ответника да му издаде съответния документ, но ответникът бездействал да му представи официална информация за причината за загуба на масло, поради което ищецът изпратил покана до ответника с искане да му бъде предоставена информация за причините за загубата на масло. Процесното МПС останало в държане на ответника.

Исковата си претенция ищецът, основава на твърдението, че ответникът не е изпълнил възложената му задача по т. 2 от поръчката, като не му е предоставил информация за причината за повредата, а именно производствен дефект. Така имуществото му се обезценило с 11 000 лв., а за него е възникнала пряка имуществена вреда, изразяваща се в пропуснати ползи вследствие отказа на „Мерцедес- Бенц РУС“ в писмото от 19.11.2018 г. за безплатно отстранение на възникналата повреда като размерът на причинената вреда като аритметичен израз възлизала на сумата от 45 300, 71 лв., съставляваща цената на подмяната на двигателя.

Ищецът е поскал от съда да осъди ответното дружество да изпълни задължението си по договора за поръчка по т.2 от същата, да му заплати сумата от 1 250 лв. - стойността на амортизация на автомобила в периода 16.11.2018 г. -25.10.2021 г., частична претенция, при пълен заявен размер от 11 000 лв., както и сумата от 45 300, 71 лв. - стойността на замяна на двигателя на процесния автомобил, като е претендирал и направените в производството разноски.

Ответникът „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАДпред първата и пред въззивната инстанция, оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че е извършил възложеното по договора за поръчка. От своя страна, твърди че не е получил цената по договора и претендира с насрещен осъдителен иск от 5 възложителя, да заплати 572, 68 лв., дължими по поръчка 2060118/14.11.2018 г., 120, 26 лв. - обезщетение за забава в периода от 28.11.2019 г. - 24.10.2021 г.

Също твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да приеме ремонтирания автомобил, поради което собственикът бил задължен за паркинг услуга за 01.09.2019 г. - 30.11.2021 г. в общ размер на 12 315 лв., съобразно издадени фактури и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на издаване на фактурите.Ответникът по насрещните искове В. М. оспорва исковете като неоснователни с правоизключващи възражения, които поддържа и във въззивната жалба.

За да се произнесе по спора, въззивният съд следва да даде отговор на въпросите, длъжен ли е ответникът „ Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, да даде на възложителя информация за съществуването на уведомителна кампания за производствени дефекти, когато в сервиза постъпи автомобил посочен по марка, модел и дата на производство, за който производителя е признал производствен дефект. Част ли е това задължение от договора за поръчка и следва ли то от него или е задължение, което се изпълнява по поръчение на производителя, независимо дали автомобила е в гаранция или не е. Отговорен ли е сервиза за вреди, които биха били обезщетени от производителя, ако собственика беше уведомен писмено от сервиза в съответствие с информационната кампания на производителя. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че спорещите страни са в договорни правоотношения. На сервиза е възложено да констатира причините за дефектирал двигател и да ги отстрани. Дефектът е установен, частите са подменени. Автомобилът не е предаден на ход. Договорът не е изпълнен в цялост. Причината за неизпълнение не е по вина на изпълнителя. Двигателят е повреден поради теч на масло от дефектиралата част на автомобила и макар да е била подменена, поради повреда на двигателя автомобилът не може да се придвижва на собствен ход. От правна страна, първоинстанционният съд е приел, че договора е изпълнен според неговото съдържание, но за да се подмени двигателя е необходим нов договор. Настоящият въззивен съд споделя правните изводи на първоинстанционния. Претенциите на ищеца, не произтичат от договора за поръчка, а от договорни отношения между производителя и оторизираните сервизи, и поетите помежду им задължения.