Решение № 824 от 11.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000501143 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.02.2024г, постановено по гр.д. № 5802/2023г СГС, ГО, І-22 състав е осъдил Г. Ц. Ц. и Н. Л. Ц. да заплатят на Р. С. М., на осн. чл. 93, ал.2 от ЗЗД сумата от 20 000евро, задатък в двоен размер , съгласно чл.93,ал.2 от ЗЗД вр. чл.10 и чл.15 от предварителен договор от 17/16.02.2023г, сключен между страните, ведно със законната лихва върпу главницата. С решението си съдът е възложил разноските по делото, съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС се обжалва с обща въззивна жалба от ответниците Г. и Н. Ц., изцяло, като неправилно. Въззивниците поддържат, че решението е неправилно, тъй като съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон при допускане и събиране на доказателствата. Поддържат, че са предприели действия по изпълнение на поетите по договора задължения , но са били обективно възпрепятствани от административни органи- СГКК. Поддържат още, че са били в невъзможност да изпълнят задължението си за прехвърляне на имота, тъй като не е бил определен нотариус за изповядване на сделката, който да провери нейната законосъобразност. Молят въззивния съд да отмени решението на СГС, ведно със законовите последици от това.

1

Ищецът Р. С. М., въззиваем пред настоящата инстанция, представляван от адв. К., е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Възразява на твърдението, че СГС е допуснал нарушение на процесуалния закон, като сочи, че ответниците са направили неясни доказателствени искания и не са ги конкретизирали в рамките на производството. Възразява, че твърдяните от ответниците факти подлежат на доказване с писмени, а не с гласни доказателства. Възразява, че решението на СГС е съобразено с материалния закон. Оспорва твърдението на ответниците, че са предприели действия по изпълнение на поетите с договора задължения. Възразява, че по делото е налице признание на неизгоден факт от страна на ответниците с даденото съгласие за връщане на полученото капаро в еднократен размер. Възразява още, че ответниците не са изправна страна по договора. Моли решението на СГС да бъде потвърдено.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивниците Г. и Н. Ц. се представляват от адв. М., който поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата.

Въззиваемата страна Р. М. се представлява от адв. К. , която оспорва жалбата по съображения изложени в отговора на ВЖ.Възразява,че решението на СГС е мотивирано и правилно. Моли въззивния съд да потвърди решението на СГС.

Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият М. е депозирал писмена защита по делото, в която развива съображения, че ответниците не са изпълнили поетите по договора задължения, че самоият той е бил изправна страна по договора. Поддържа, че поетите по договора задължения не са изпълнени и до този момент. Поддържа, че с оглед неизпълнение на поетото задължение за отделяне на реална част от имота на ответниците е било безпредметно да кани ответниците за сключване на окончателен договор. Поддръжа, че ищецът се е отказал от договора и има право да получи платеното капаро в двоен размер. Поддържа още, че доказателствата , искани от ответниците са били неясни и недопустими. Поддържа, че решението на СГС е правилно, обосновано и мотивирано.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този 2 смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Ищецът твърди, че на 17.02.2023г е сключил предварителен договор с ответниците с предмет – реална част от имот с идентификатор ***. с площ на реалната част от 4500кв.м, заедно с построените в реалната част сгради с идентификатор *** и ***. Твърди, че продавачите е следвало да предадат на купувача владението върху имота до 16.04.2023г . Твърди, че в същия срок е договорено сключването на окончателен договор. Твърди, че е заплатил капаро по сметката на Г. Ц. в размер на 19558.30лв. Твърди, че страните са се договорили прехвърлянето на имота да стане след изменение на КККР в АГКК в срок от два месеца от подписването на договора- 18.04.2023г. Твърди, че продавачите са поели задължение да извършат изменение на кадастралната карта.Твърди, че ответниците не са изпълнили поетите задължения и че проект за изменение на КК е внесен в СГКК на 16.03.2023г, по който проект са дадени указания на заявителите.

Твърди, че след указанията ответниците са ес отказали от последващи действия.Твърди, че ответниците не са приели предложение за прехвърляне на идеални части от мястото, не са осъществили договореното изменение на КК, не са искали удължаване на срока. Твърди, че ответниците дължат връщане на получия задатък в двоен размер.

В отговора на исковата молба ответниците възразяват, че не са били канени да сключат сделката и не е представил доказателства, че разполага със средства за закупуването на имота. Признават, че страните са сключили предварителен договор за продажна цена от 510 000евро, от които 10 000евро- капаро. Възразяват, че не е спазено договореното за заплащане на 10% капаро, че ищецът не е изпълнил задължението си да учреди ипотека върху имота, че са били готови да прехвърлят имота, но ищецът загубил интерес.

Фактическата обстановка е правилно установена в обжалваното решение.

Видно от представения в препис предварителен договор от 17.02.2023г , сключен между Г. и Н. Ц. като продавачи и Р. М. като купувач страните са постигнали съгласие продавачите да прехвърлят на купувача реална част от ПИ с идентифииатор № ***, област София с площ от 4500кв.м., заедно с пострените в реалната част сгради срещу заплащане на сумата от 510 000 евро, дължима на следните вноски - 10 000 евро при подписване на предварителния договор (чл. 2, б. а), 140 000 евро при нотариалното прехвърляне (б. Б), 120 000 евро до 16.02.2024г (б. В), 120 000 евро до 16.02.2025г. (б. Г) и 120 000 евро до 16.02.2026г. (б. Д). Съгласно чл.3 от договора при 3 сключването на договора купувачът изплаща 10 000евро- задатък. Договорено прехвърлянето на имота пред нотариус след изменение на КК в АГКК-гр. София в срок от 2 месеца от подписването на договора (чл. 6). Продавачите са се задължили при неизпълнение на договора да върнат на купувача капарото в двоен размер(чл.10).

Съгласно договореното в чл. 11 продавачите се задължават със свои сили и средства да извършат изменениена КККР в срок от два месеца от подписването на договора, в което изменение да е отразена новообразуваната реална част от ПИ от 4500кв.м.

Съгласно чл.13 от договора купувачът се задължава да извърши прехвърлянето след получаване на необходимите документи от продавачите в срок до 16.04.2023г.

Договорът е двустранно подписан и подписите не са оспорени.

Не се спори, а и се установява от представеното платежно нареждане, че на 17.02.2023г ищецът е заплатил по сметка на ответника Ц. сумата от 19558.30лв с вписано основание- капаро по договор от 17.02.2023г. Сумата е левова равностойност на 10 000евро.

Видно от покана от 20.04.2023г, отправена от Р. М. до Г. и Н. Ц., връчена на 26.04.2023г на Г. Ц., ищецът след изтичане на срока за прехвърляне на правата върху гореописания НИ иска връщане на платеното капаро в двоен размер.

Със заявление до ЧСИ П. относно изпратена им покана от 20.04.2023г ответниците с а изразили готовност да заплатят на ищеца капаро в размер на 10 000евро.

Представено е уведомление от ответниците Ц. до ищеца от 18.04.2023г, с което купувачът е уведомен ,че на осн. чл.14 от договора същият е прекратен.

Представен е отговор на уведомлението, изходящ от Р. М., с който същият заявява, че е получил уведомлението на 24.04.2023г, че ответниците нямат основание да прекратят договора, тъй като те са в неизпълнение и че договорът може да се счита прекратен, но по вина на продавачите, както и че дължат връщане на заплатеното капаро в двоен размер.

Видно от представеното уведомление, изходящо от АГКК, службата по ГККСофия е била сезирана на 27.02.2023г с проектно решение за разделяне на ПИ с идентификатор ***, което не е отговаряла на изискванията на чл.59,ал.1,т.1 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, за което са дадени указания.

Представени са доказателства – НА № 84, н.д. № 258 от 16.05.2023г по описа на нотариус Ф. с район на действие СРС, от който се установява,че Р. М. е закупил недвижим имот за сумата от 80 000лв.

С въззивната жалба ответниците са поискали събирането на доказателства в подкрепа на техните възражения за това, че са спазили своите договорни задължения за отделяне на собствеността си и други факти , но въпреки даденаната им възможност 4 не са навели твърдения, въз основа на които съдът да направи извод за допустимост , относимост и необходимост на доказателствените си искания, поради което същите са оставени без уважение.

Съгласно чл.93, ал.1 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Съгласно ал. 2 на същия член ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Доколкото от представения по делото договор е видно, че страните не са уговорили други функции на задатъка, следва да се приеме,че съгласно цитираната разпоредба той има гаранционна и обезщетително-наказателна функция. Тя се изразява в правото на изправната страна да иска в двоен размер дадения от нея задатък, ако получилата го страна е неизправна, което право изправната страна може да упражни само след като се откаже или развали сключения договор, по който е даден задатъка.

За успешното провеждане на иска за заплащане на двойния размер на дадения задатък е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък, неизпълнение от страната, която е получила задатъка – продавача, отказ /разваляне/ от договора от другата страна – тази, която е дала задатъка и изправност на тази страна , като под изправност се разбира да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира.

По делото няма спор, че сключеният между страните договор от 17.02.2023г валидно обвързва страните с поетите по него права и задължения. За обезпечаване изпълнението на договора страните в чл.3 са постигнали съгласие за предоставяне на първата платена вноска от цената по договора в размер на 10 000евро на функции на задатък. В този смисъл съдът тълкува записаните договорни клаузи, уреждащи при подписването на договора купувачът да заплати сумата от 10 000евро, част от цената от 510 000евро и съгласно чл.3 – с функции на задатък. Договорните клаузи , на осн. чл.20 от ЗЗД , следва да се тълкуват като се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните права и задължения на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение от тях се очаква да имат и как да упражняват правата си и да изпълняват задълженията си. Съобразявайки изложеното съдебният състав приема, че договорките на чл.2”а” и чл.3 от договора следва да се тълкуат съвместно като се приеме,че страните са постигнали съгласие плащането от 10 000евро да има значение на плащане на част от цената и да гарантира и обезпечава изпълнението на 5 договорните задължения. В този смисъл е и тълкуването на договорните клаузи , поддържано от страните в исковата молба и в отговора на ИМ. В отговора на ИМ изрично ответниците заявяват, че част от цената е договореното капаро или задатък.