Решение № 248 от 13.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. П., 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20221720105693 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Е. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., 2300, ул. „Ш.“ **, против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****. район "Л.”, ул. Д.Х. № ****, представлявано от В.А.Г. - изпълнителен директор и Н.Г.С. - изпълнителен директор, като се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че клаузата на чл.

7.1 от Договор за потребителски кредит №

7001159248.24.02.2022г., сключен между страните, представляваща

"Еднократна такса за оценка на риска", е нищожна на основание чл. 21. ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10а. ал. 2 ЗПК, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се установява, че на 24.02.2022г. ищцата е сключила с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, в качеството му на Кредитор, договор за потребителски кредит № 7001159248, по силата и съгласно условията на който Кредиторът е предоставил на ищцата потребителски кредит за общо ползване в размер на 3000.00 лв. със задължение за погасяването му на 48 равни месечни вноски, всяка една от които в размер на 172.89, съгласно погасителен план, неразделна част от договорът за кредит, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита от 33,67%, като общата сума, подлежаща на връщане е 8313,22 лв. и при годишен процент на разходите - ГПР от 48.08%.

Съгласно чл. 7.1 от договорът за потребителски кредит, общият размер на кредита е 1

4537,33 лева, формирани от главница по кредита в размер на 3000 лева, застрахователна премия за застраховка BANK Защита на Кредита в размер на 1051.19 лева и еднократна такса за оценка на риска в размер на 486,14 лева.

Съгласно договорът за кредит, таксата за оценка на риска е дължима от ищцата в денят на подписване на договора за кредит, същата се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя е дължимите месечни вноски съгласно погасителния план неразделна част от договорът за потребителски кредит. При окончателното издължаване на кредита, ищцата е заплатил на ответната банка и дължимата се еднократна такса за оценка на риска в размер на 486,14 лева.

Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Настоящият състав счита също, че допълнителната услуга- еднократна такса за оценка на риска, следва да се счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави. Цената на допълнителната услуга - еднократна такса за оценка на риска, не оправдава разходи за ответника и предложена цена при размера на заема. Подобни клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение на правилата на ЗПК. Посоченатат допълнителна услуга всъщност е част от ДПК, тъй като се заплаща предварително и се заплаща със всяка месечна вноска . По този начин се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по- голям от петкратния размер на законната лихва. Посочената допълнителна услуга на практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на кредита.

На следващо място посочената в чл. 7.1 на Договор за потребителски кредит № ***************г. еднократна такса за оценка на риска е нищожна, договорена е в нарушение на материалният закон - Закона за потребителския кредит /ЗПК/. а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Клаузата на чл.7.1 от процесният договор за кредит не поражда права и задължения между страните. Това е така. тъй като тя е установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а. ал.

2 ЗПК. съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска, представляват разходи, свързани с усвояване на кредита. Оценката на риска е задължение на кредитните/финансовите институции, уредено в чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г. поради което кредиторът не предоставя на кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на която се дължи насрещна парична престация. Доколкото извършването на оценката на риска, предхожда сключването на договора, както и с оглед на чл. 16. ал. 1 ЗПК. който посочва, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява 2 кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава, представена от потребителя, в процесния случай се касае за осъществяване на същинска и присъща на банката дейност, за вземане на решение и даване на съгласие ("одобрение") за отпускане на кредита, а не предоставяне на допълнителна услуга. В този смисъл, доколкото оценката на риска ("одобряването на кредита") предхожда сключването на договора, тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което обаче в чл. 10а. ал. 2 ЗПК е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за тези действия.

Предвид всичко изложено, така предявения иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 50.00 лева а на адв. Б. Б. Б., сумата от 400.00 лева адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА, Ответната страна е направила възражение прекомерно изплатено адвокатско възнаграждение, която е несъстоятелна доколкото такова не е било изплащано.

С оглед изложеното Пернишкият районен съд :

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № ***************г., сключен между Е. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., 2300, ул. „Ш.“ **, и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****. район "Л.”, ул. Д.Х. № ****, представлявано от В.А.Г. изпълнителен директор и Н.Г.С. - изпълнителен директор, представляваща "Еднократна такса за оценка на риска" на стойност 486,14 лева.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****. район "Л.”, ул. Д.Х. № ****, представлявано от В.А.Г. изпълнителен директор и Н.Г.С. - изпълнителен директор, да заплати на Е. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., 2300, ул. „Ш.“ **, сумата от 50.00 лева направени разноски по делото а на адв. Б. Б. Б. от САК, сумата от 400.00 лева адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3