Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 259 от 11.11.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 1182/2020
Вид
Решение № 259
Подписан
11.11.2020
Състав
Христо Василев Симитчиев, Анна Тодорова Трифонова, Димитър Миков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

Номер 259

11.11.2020 г.

Град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Стара Загора

Iа Търговски състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Димитър М. Христов

Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев

Стойка И. Нанева като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20205501001182 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ТПК.

Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК: *** против Решение №407/20.03.2020 по гр.д. №3769 /2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора, в частта му, с която се отхвърля иска за главница над сумата от 900 лв до пълния претендирай размер от 2415,84 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. № 3795/2018г. по описа на PC - Стара Загора, като неоснователен.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка.

Направено е искане да се отмени решението и да се уважи иска изцяло.

В законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Предмет на делото е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. 9, ал.1 ЗПК за установяване съществуването на вземането на ищеца срещу ответника за главница по договор за потребителски кредит № 3024899416 / 26.10.2017 г. в размер на 2415,84 лв лева.

Видно от заявлението на ищеца по чл.410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 3795/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, „П.К.Б.” ЕООД е претендирало и съдът 1 е издал в негова полза срещу М. Д. Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумата в размер на 2415.84 лева - главница по договор за потребителски кредит № 3024899416 / 26.10.2017 г., сумата в размер на 30 лева - такси за извънсъдебно събиране на вземането и за сумата от 6,04 лева - лихва за забава, ведно със законна лихва върху главницата от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането.

В настоящото производство, ищецът претендира установяване дължимостта на сума за главница по договора в размер на 2415,84 лв лева, в какъвто смисъл е и формулирания петитум на ИМ, като посочва, че няма да претендира останалите суми, посочени в заявлението. Нито заявлението по чл. 410 ГПК, нито в заповедта за изпълнение обаче не е претендирана и съответно присъдена възнаградителна лихва, както и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за каквито се споменава в обстоятелствената част на ИМ.

Производството по чл. 422 ГПК обаче се явява продължение на заповедното производство и съвпада по предмет. Поради това, въззивният съд приема, че е надлежно сезиран само с иск за установяване на главницата по горепосочения договор за кредит и в посочения в Им размер, но не и с искове за установяване на дължимата възнаградителна лихва по договора, както и неизплатеното задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В тази връзка, видно от представеното по делото извлечение от сметка, дължимата главница е в размер на 900 лв., за която към момента на приключване на съдебното дирене не са представени доказателства за заплащането й. От гореизложеното следва, че искът за заплащане на главница по процесния договор е основателен само до размера на 900 лева, като над този размер, до пълния претендирай размер от 2415,84 лв лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Изложените в жалбата възражения касаят непредявени и неразгледани от първата инстанция искове, поради което се явяват ирелевантни и не следва да се обсъждат.

С оглед горното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, с която се отхвърля иска на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК: *** за установяване съществуването на вземането му за главница по договор за потребителски кредит № 3024899416 / 26.10.2017 г., над сумата от 900 лв, до пълния претендирай размер от 2415,84 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. № 3795/2018г. по описа на PC - Стара Загора, като неоснователен.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №407/20.03.2020 по гр.д. №3769 /2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора, в частта му, с която се отхвърля иска за главница над сумата от 900 лв до пълния претендирай размер от 2415,84 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. № 3795/2018г. по описа на PC - Стара Загора, като неоснователен.

Решението не подлежи на обжалване. В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3