Определение № 3108 от 01.10.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2715/2020
- Вид
- Определение № 3108
- Подписан
- 01.10.2020
- Състав
- Иванка Димитрова Дрингова, Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 3108
Окръжен съд – Варна
01.10.2020 г.
Град Варна
V състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100502715 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 262773/26.08.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу решение № 3585 от 30.07.2020г., постановено по гр.дело № 18212/2019г. на Районен съд – Варна, ,42-ри състав, с което въззивникът е осъден да заплати на С. В. М. , ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 1327.88 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 193 часа, за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.10.2019г. до окончателното изплащане на паричното вземане, на основание чл.178, ал.1, т.3 ,вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
1
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 262773/26.08.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу решение № 3585 от 30.07.2020г., постановено по гр.дело № 18212/2019г. на Районен съд – Варна, ,42-ри състав, с което въззивникът е осъден да заплати на С. В. М. , ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 1327.88 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 193 часа, за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.10.2019г. до окончателното изплащане на паричното вземане, на основание чл.178, ал.1, т.3 ,вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2715/2020г. на ВОС за 24.11.2020г. от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2