Решение № 16 от 05.02.2015, Районен съд - Бяла

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

Гр.Бяла,

05.02.2015г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Бяла, втори граждански състав в проведеното на четиринадесети януари, две хиляди и петнадесета година открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА

Секретар: М.Й., като разгледа докладваното от Съдията Гр.д. № 891 по описа на съда за 2013г., и за да се произнесе взе предвид следното:

С влязло в сила съдебно решение по настоящето дело е допусната делба между С.Д.М., ЕГН ********** *** и И.А.М., с ЕГН ********** ***, на следните недвижими имоти:

1.Дворно място с площ от 1040 кв.м., с неуредени сметни отношения за придаващите се по регулация 208 кв.м., заедно с построените в него жилище и навес с оградни стени, съставляващи парцел ХІІІ-229, в квартал 39, по регулационния план на село Дряновец, обл.Русе, при граници и съседи: улица, парцел ХІV-230, парцел ХV-230, парцел ІІ-232, парцел ХІІ-229;

2.Дворно място, незастроено с площ от 900 кв.м., с неуредени сметни отношения за придаващите се по регулация 492 кв.м., съставляващо парцел ХІІ-229, в квартал 39 по регулационния план на село Дряновец, обл.Русе, при граници и съседи: улица, парцел ХІІ-229, парцел ІІІ-233, парцел ХІ-228, при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от тях.

За поделяемостта и пазарната цена на имотите е допусната и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Вещото лице дава заключение, че всеки един от допуснатите до делба обекти е неподеляем в състоянието в което се намира към момента на огледа. Видно от същото е, че допуснатия до делба парцел ХІІІ-229, в квартал 39, по регулационния план на село Дряновец, с построената жилищна сграда при спазване изискванията на чл.40 ЗУТ е неподеляем, като при спазване изискванията на чл.19 от ЗУТ неподеляем е и втория допуснат до делба имот.

С депозирането на ИМ ищцата е направила искане за възлагане, като е заявила, че ще депозира изрична молба в производството по втора фаза на делбата.

Такава е представена на 14.01.2015г. във второто по ред съдебно заседание.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и приетото като неоспорено от същите заключение по допуснатата СТЕ, намира от правна страна следното:

Допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми, тъй като от тях не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Това обстоятелство не се спори между страните, които не са направили искане за реално поделяне на същите От друга страна съдът констатира, че не е налице своевременно заявено искане от страна на ищцата за възлагане на неподеляемото жилище в неин дял, като дори и да беше направено такова искане, то същото би било неоснователно. В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях способ. За претенциите за възлагане това съдебно заседание е преклузивен срока за предявяване. В случая първото с.з. по втора фаза на делбата е било проведеното на 03.12.2014г.За същото ищцата е била надлежно призована, чрез упълномощения си адвокат ,но не се е явила. Не се е явил и нейният процесуален представител. Заявеното искане по реда на чл.349,ал.1 от ГПК във второто съдебно заседание след допускане на СТЕ, като преклудирано по право е недопустимо.

Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки съделител да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗН. Той може да бъде реализиран както чрез теглене на жребий, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК , но не и чрез изнасяне на имота на публична продан. С разпоредбата на чл. 349,ал.1 от ГПК е уредена възможността един от бившите съпрузи да получи възлагане на съсобствения жилищен имот, ако жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод, както и на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и същият не притежава друго жилище.

Ликвидирането на съсобствеността по този ред предполага наличието на заявено в срок искане и осъществяване на законоустановените условия за всяко от тях. Съобразно т. 4 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че условията са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.

Същевременно съгласно т. 5 на същия тълкувателен акт непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по посочения текст, следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. Видно от представените по делото доказателства към датата на приключване на устните състезания детето Н.И.А., ЕГН ********** е навършила пълнолетие. От друга страна, предвид разясненията в Постановление № 7/1973 г. на ВС, жилищната нужда на съделителката не е критерий при преценката относно избора на способ за извършване на делбата. Незастроеният поземлен имот /дворно място/ не съставлява жилище по смисъла на чл. 349 ГПК.

Затова и не може да бъде предмет на възлагане. Съгласно чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или неудобно. В т. 5, б. “б” на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд е дадено тълкуване на двете предпоставки. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите при разпределението по чл.353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на спор обаче, за да е приложим способа на чл.353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество.

Съгласно Решение № 102 от

19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК обстоятелството, че имотите са от различен вид, не изключва принципа за предоставяне, при възможност, на дял в натура на всеки съделител, нито нарушава равноправието между съделителите. Не са налице предпоставките за изнасяне на имотите ,предмет на делбата на публична продан ,с оглед депозираното заключение на ВЛ за неподеляемастта на всеки един от тях ,т.к. този способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато съответния имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете.

Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял, а настоящи казус не е такъв.

До делба са допуснати два недвижими имота; съделителите са двама, с равни дялове - по 1/2 ид. ч., а стойността на имотите е почти еднаква.

Обстоятелството, че имотите са от различен вид: дворно място с построено жилище и незастроен поземлен имот не отменя, обаче, принципа за предоставяне, при възможност, на дял в натура на всеки съделител.

По делото няма данни, а липсват и доводи, в имота да са извършени значителни подобрения, преустройства и др. п., така че възлагането чрез жребий да породи значителни имуществени спорове между съделителите.

С оглед на всичко изложено законосъобразният способ за извършване на делбата е тегленето на жребий. По изложените съображения и на основание чл.350 от ГПК съдът намира, че следва да обяви за окончателен предявеният проект за разделителен протокол, както следва:

Дял І-ви на обща стойност по проект 4914.00 лв, включващ: .Дворно място с площ от 1040 кв.м., с неуредени сметни отношения за придаващите се по регулация 208 кв.м., заедно с построените в него жилище и навес с оградни стени, съставляващи парцел ХІІІ-229, в квартал 39, по регулационния план на село Дряновец, обл.Русе, при граници и съседи: улица, парцел ХІV-230, парцел ХV-230, парцел ІІ-232, парцел ХІІ-229;

Дял ІІ-ри на обща стойност по проект 2600.00 лева, включващ: Дворно място, незастроено с площ от 900 кв.м., с неуредени сметни отношения за придаващите се по регулация 492 кв.м., съставляващо парцел ХІІ-229, в квартал 39 по регулационния план на село Дряновец, обл.Русе, при граници и съседи:/ улица, парцел ХІІ-229, парцел ІІІ-233, парцел ХІ-228, при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от тях.

След влизане в сила на решението по разделителния протокол, съделителите следва да теглят жребие за придобиване в собственост на допуснатите до делба имоти, обособени по дялове.

Съобразно правата си в съсобствеността, страните дължат заплащане на държавна такса за извършване на съдебна делба в размер на 4% от стойността на дяловете си.

В разноските дължими в делбеното производство, които са определят във втората фаза на делбата не се включват адвокатските възнаграждения, които остават за страните както са направени. Предвид характера на делбеното производство, в което всяка страна е и ищец и ответник направените разноски за адвокатско възнаграждение са за сметка на съделителите, а останалите разноски се разпределят съобразно дяловете на страните.В случая дяловете на страните са равни. С оглед разпоредбата на чл.355 ГПК ответника следва да заплати на ищцата сумата от 100 лева – направени по делото разноски за изготвяне на СТЕ, съобразно стойността на дяловете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за окончателен разделителния протокол, както следва:

ДЯЛ І – ви на обща стойност по проект 4914.00 (четири хиляди деветстотин и четиринадесет) лева, включващ: Дворно място с площ от 1040 кв.м., с неуредени сметни отношения за придаващите се по регулация 208 кв.м., заедно с построените в него жилище и навес с оградни стени, съставляващи парцел ХІІІ-229, в квартал 39, по регулационния план на село Дряновец, обл.Русе, при граници и съседи: улица, парцел ХІV-230, парцел ХV-230, парцел ІІ-232, парцел ХІІ-229;

ДЯЛ ІІ – ри на обща стойност по проект 2600.00 (две хиляди и шестстотин) лева, включващ: Дворно място, незастроено с площ от 900 кв.м., с неуредени сметни отношения за придаващите се по регулация 492 кв.м., съставляващо парцел ХІІ-229, в квартал 39 по регулационния план на село Дряновец, обл.Русе, при граници и съседи: улица, парцел ХІІ-229, парцел ІІІ-233, парцел ХІ-228.

След влизане на решението в сила дялове подлежат на разпределение чрез жребие от страните съделители.

ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер в размер на 150.28лв.(сто и петдесет лева и 28 стотинки) съобразно стойността на дела й.

ОСЪЖДА И.А.М., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 150.28лв.(сто и петдесет лева и 28 стотинки) съобразно стойността на дела му.

ОСЪЖДА И.А.М., с ЕГН ********** *** да заплати на С.Д.М., ЕГН ********** *** сумата от 100.00(сто лева)) – направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/