Решение № 3973 от 22.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3973 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110210914 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.“ ООД, ЕИК - хххххххх със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя И. С. М. с ЕГН :

********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 23 – 2200256 от 06.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.София към Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.5, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004 г./, във вр. с чл.14, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

1

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита. В тази връзка се сочи, че в акта за установяване на административно нарушение липсва ясно описание на процесното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от издаденото наказателно постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на работодател, но никъде не е отразено въз основа на какви факти и обстоятелства е направен този извод. Не е посочено също така дали жалбоподателят притежава качеството на възложител спрямо подизпълнителите „П. Т.“ ЕООД и „Н. 83“ ЕООД. Отделно от това се сочи, че правната квалификация на нарушението е неточна, което допълнително затруднява правото на защита на жалбоподателя, както и че наложеното наказание е несправедливо. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт се сочи наличието на друго наказателно постановление, издадено за същото нарушение.

Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.София към Главна Дирекция Инспектиране на труда чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № 23-2200256 от 16.05.2022 г., съставен от гл.инспектор в Д „ИТСО“ в резултат на извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 04.05.2022 г. на място в строителен обект: „Жилищни сгради с изгребни ями“ в УПИ Х-3 за жс, кв.

90, находящо се в с. Бистрица, район Панчарево и на 16.05.2022 г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище 2 гр.София, бул.“Витоша“ №6 е установено, че Възложителят „К." ООД, възлагайки изготвянето на План по безопасност и здраве /ПБЗ/, не е спазил задължението си да изиска от проектант или координатор по безопасност и здраве за етапа на проектиране, ПБЗ да съдържа списък на отговорните лица (име, длъжност, работодател) за провеждане на контрол и координиране на плановете на отделните строители за местата, в които има специфични рискове, съгласно изискването на чл.10, ал.1, т.7 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр.37/2004 г.).

Извършилият проверката инспектор при Д „ИТСО“ приел, че с посоченото по-горе, жалб. „К." ООД с ЕИК - хххххххх е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във връзка с чл. 6 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн. ДВ бр.37/2004 г. ), във връзка с чл. 14, ал. 2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 23 – 2200256 от 06.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.София към Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.5, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004 г./, във вр. с чл.14, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

При преглед на цялата административно-наказателна преписка наказващият орган приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките, посочени в чл.415в, ал.1 от КТ за квалифициране на нарушението като маловажно. Предвид характера и тежестта на нарушението, както и с оглед постигане на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, административното наказание било определено над минимално предвидения размер за извършеното нарушение.

3

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М. М. М. – В., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и кореспондиращи на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от компетентен орган.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Наказващият орган ясно и точно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, което напълно съответства на правната квалификация, дадена в АУАН и в наказателното постановление.

Като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, наказващият орган е посочил разпоредбите на чл.5, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004 г./, във вр. с чл.14, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи 4 контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя.

В чл. 6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004 г./ е предвидено, че възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и 11.

Според разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗЗБУТ юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. В ал.2 е предвидено, че лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.

Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.

Анализът на посочените норми води до извод, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, може да се извърши само от особен субект - работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, според която разпоредба „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по 5 трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. За целите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд / § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ /, по приложението на който е издадена Наредба № 2/2004 г. за нарушение на чл. 6 от която Наредба е издадено процесното НП, „работодател“ е всяко лице, което: 1. има това качество по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, както и 2. всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. От посочената разпоредба във втората й част е видно, че качеството на работодател има и възложителя на работа в рамките обаче на предприятието му. В конкретния случай видно от събраните по делото доказателства не e установена трудовоправна връзка между санкционираното дружество и лицата, които са извършвали дейности на строителния обект. В тази връзка жалбоподателят има качеството на възложител на работата спрямо работниците, чийто живот и здраве охранява, с оглед разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, като носи отговорност за работата на дружествата изпълнители, по силата на сключените договори за СМР. Отговорността за предприятията на дружествата - възложители е на самите тях, включително отговорността за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд по отношение на наетите лица по граждански или трудово-правни договори. Отговорността за чуждо предприятие, включително за осигуряване на безопасни условия на труд по отношение на работници или служители на чуждо предприятие e възложена на юридическото лице - възложител, с което дружествата изпълнители, се намират в облигационна връзка. С гореизложеното настоящият състав намира, че административно-наказващият орган законосъобразно е приел, че жалбоподателят е субект на нарушението. В този смисъл възраженията на жалбоподателя са неоснователни. С неизпълнението на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, както и на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ жалбоподателят е осъществил състава на чл. 413, ал.

2 от КТ.

Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН обективна отговорност.

Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на 6 здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”. Правата и задълженията на работодателите, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са уредени в специалния закон със същото наименование – ЗЗБУТ. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., близък до минимално предвидения за извършеното нарушение. Съдът намира, че така определената санкция, с оглед засегнатите обществени отношения, съответства на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.