Решение № 130 от 28.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Варна, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Д. при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000064 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София, срещу решение № 260176 от 22.11.2021г. по търг.дело № 1766/19г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ИВ. Д. АНГ. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от съпричинени телесни увреждания

/разкъсване на далак до отстраняването му, контузия на бял дроб, контузия на главен мозък, травма на дванадесетопръстника, счупване на раменна кост и травма на радиален нерв, множество охлузвания/, допълнително развил се безвкусен диабет, наложилото се продължително лечение повече от година с три хирургични интервенции и рехабилитации до възстановяване на движения с изключение на дефицит при разгъване на китка, както и психически стрес, довел до разстройство на адаптацията и страдания поради битовите затруднения и ограничените социални контакти, резултат от нараняването на основание чл.499 ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за разликата над 20 000лв. до присъдените 80 000лв., ведно със законна лихва и в частта му досежно присъдените имуществени вреди, представляващи 1 разходи за лечение /закупуване на медицинско изделие, консумативи и медикаменти, изследвания, консултации, рехабилитации и терапии/ на същите съпричинени телесни увреждания, провокирано заболяване, психотерапии на основание чл.499 ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за разликата над 947лв. до присъдените 2 867.96лв., ведно с законна лихва.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснати процесуални нарушения, както и поради необоснованост.

Твърди че първоинстанционният съд не е определил какъв точно е размерът на справедливото парично обезщетение, което се дължи на пострадалото лице за компенсация на търпените от него телесни увреждания.

Твърди че при липса на определено общо обезщетение за неимуществените вреди не става ясно спрямо какъв размер е съотнесен приетия процент на съпричиняване.

Оспорва приетия от съда процент на съпричиняване в размер на 20 %, като твърди че реално той е не по-малко от 75 %. Твърди че механизмът на увреждането не е предпоставен в равна степен от субективните действия на водача и на детето, управлявало велосипед, защото поведението на последния е задействало механизма на увреждането поради неправилното пресичане и е станало непосредствена причина за ПТП. Твърди че съдът излага мотиви за вина и на двамата участници, но е останало неясно защо в процентно съотношение съдът е дал по-висока тежест на приноса на водача, спрямо тази на велосипедиста.

Твърди че пострадалото дете се е появило рязко и внезапно на пътното платно, в тъмната част от деня без светлоотразителна жилетка, поради което и водачът не е имал техническа възможност да съобрази действията си с велосипедиста като рисков фактор, доколкото велосипедистът изобщо не е бил видим за него до момента на възникване на опасността и не е представлявал видима и обективна заплаха за движението до момента, в който водачът е трябвало да реагира съобразно заключението на вещото лице за 1.1 секунди и да предотврати удара. Твърди че от значение за отговорността на водача е дали той своевременно е възприел пострадалото дете и имало ли и фактори, ограничаващи възприемането на опасността.

Оспорва извода на съда, че определеното време за реакция на водача от 1.1 2 секунди е било достатъчно за предотвратимостта на ПТП. Твърди, че съдът не е кредитирал показанията на водача и неговия спътник, според които ударът е бил непредотвратим, защото водачът не е могъл обективно да забележи велосипедиста и да предвиди че траекторията му на движение ще бъде пресечна странично от него. Твърди че при анализа на релевантните факти и събрания доказателствен материал съдът е подходил избирателно, не е обсъдил обективно обстоятелствата по случая, поради което и е формирал грешни правни изводи относно съпричиняването на пострадалия.

Твърди че постановеното съдебно решение не отразява общественото разбиране за справедливост и не може да го удовлетвори. Твърди че присъдения размер 80 000лв. е самоцелно и необосновано завишено, не кореспондира с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и на икономическата конюнктура в страната към момента на причиняването на вредата.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което предявените срещу застрахователя искове над 20 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди и над 947лв. за имуществени вреди да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за две инстанции. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ИВ. Д. АНГ., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда решението в обжалваната от застрахователя част да бъде потвърдено.

Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя части.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от ИВ. Д. АНГ. срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие на 25.02.2018г., причинено виновно от П Н П при управление на лек автомобил с рег.№ В 8563 ВК, при 3 сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до присъдените 80 000лв. и обезщетение за имуществени вреди за разликата над 947лв. до присъдените 2 867.96лв. Първоинстанционното решение в частите му, с които исковете са уважени до размера на сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и до размера на сумата 947лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди е влязло в сила.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 25.02.2018г., вината на водача П П и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от П вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на обезщетението:

Не са спорни установените от първата инстанция травматични увреждания, получени при пътно-транспортното произшествие и причинената комбинирана травма – черепномозъчна, гръдна, коремна и крайници. От приетото от първата инстанция заключение на съдебномедицинската експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, въззивният съд приема че А. е получил контузия на гръден кош и контузия на белите дробове, контузия на корема, разкъсване на слезка, контузия на задстомашна жлеза, кръвонасядания в стената на дванадесетопръстника и тънки черва.

4

Разкъсването на слезката в целия и обем е наложило нейното отстраняване. В причинна връзка с разкъсването на слезката е установен кръвоизлив в обем около 700мл., причинил кръвоизливна анемия. Счупването на лявата раменна кост е лекувано хирургично, като е поставена заключваща плака. Във времето се е наложила продължителна имобилизация на левия горен крайник, последващо лечение за отстраняване на синтезиращия материал, комплексно медикаментозно лечение, физиотерапия и рехабилитация. Затрудненията в движението на левия горен крайник е обусловила и контузията на нерви на нивото на счупването, като периодът на затруднение е в порядъка на една година. Установено е че при постъпване в болница след инцидента А. е бил с категорични клинични и параклинични данни за Безвкусен диабет, като след изписване от болницата лечението на заболяването е продължило около една година с приемане на медикамент. От експертите е прието и наличието на травма на главен мозък – контузия на мозъка на ниво мозъчни структури – хипоталамус и хипофиза. От заключението на експертите, съдът приема за установено че такава комбинирана травма обуславя значителни по интензитет и продължителност болки и страдания, свързани с продължително лечение – хирургично, множество манипулации, които сами по себе си обуславят болкови синдром, неудобство и дискомфорт. Посочено е от експертите, че доколкото са засегнати множество органи и системи, включително централна нервна система, пострадалият се е нуждаел от продължително обгрижване както в болнични, така и в домашни условия, за период не по-малък от една година. Установено е при преглед от експертите, че към момента общото състояние на А. е добро. Налице са оперативни белези в областта на лявата мишница и корема, както и малък дефицит в разгъването на лявата длан на ниво гривнена става, който най-вероятно ще остане завинаги. Основаният обем на движения на левия горен крайник е възстановен.

От приетото като доказателство по делото експертно заключение на съдебно-психиатричната експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за установено, че в периода на възстановяване А. е развил разстройство в адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция. Състоянието му се е характеризирало в тревожни и депресивни симптоми, като потиснато настроение, нарушен нощен сън, депресивни идеи за безпереспективност, малоценност, неизлечимост, понижена мотивация. Състоянието е преодоляно 5 в рамките на около половин година, като са провеждани психотерапевтични сеанси. Към момента не се установяват трайни последици върху личността, няма наличие на психична травма и А. е психично здрав.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М И А.а, майка на въззиваемия и Б Д Д, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, тези на майката, кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че Иван след инцидента е бил в много тежко състояние, престоял в болница 15 – 16 дена, първоначално в реанимация, а после в детска хирургия. През цялото време е бил със силни болки, като не е можел да спи. През целия престой в болницата е имал придружител. Отслабнал е с 10 -12 кг. Слез изписването му у дома първите два месеца е трябвало постоянно да бъде обгрижван и да има човек до него, като първия месец не е могъл дори да ходи до тоалетна. Наложило се е да спазва шест месеца диета поради посттравматичен панкреатит, имал е затруднено дишане от интубирането, често е имал силни болки. Изпаднал е в депресия, считал е че живота няма смисъл. Заради травмите не е ходил на училище до априлската ваканция, като му се е наложило да наваксва пропуснатото. Било му е трудно в училище. След шест – седем месеца е започнал да мърда пръстите на ръката, а след година и няколко месеца вече е можел да я ползва напълно. Правил е рехабилитации и физиотерапии. След година или година и половина след произшествието, според съученика му е започнал да се чувства по-добре, да има надежда за възстановяване, излязъл е от депресивното състояние, започнал е отново да тренира, като се налага да пази повече ръката.