Решение № 16530 от 13.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16530 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110103154 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу К. С. С. за сумите от

251,55 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се ..............., ведно със законна лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 36,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., 31,63 лева,, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 6,31 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г.., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №50915/2022 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имота му ..............., като купувачът не заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата се цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо моли за уважаване на претенциите.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение, че между страните не е налице твърдяното облигационно правоотношение, което мотивира с конкретни твърдения, че не се доказва да е собственик 1 или ползвател на имота. Поддържа, че не е налице писмен договор за услугата дялово разпределение, поради което количествено и стойностно не се установявала доставената топлинна енергия. Прави възражение за неспазване императивните норми на ЗЗПотр. с конкретни доводи, че не е поръчвал доставката на топлинна енергия и не е одобрявал общите условия, поради което същите са неприложими спрямо него. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Техем сървисис“ ЕООД взема становище за основателност и доказаност на предявените искове. Твърди, че дяловото разпределение за имота е извършвано в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. 50915/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за индивидуализирани в достатъчна степен. Ето защо по предявените искове са редовни и допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства –договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 28.11.1968г., удостоверение за идентичност на имоти с различни адреси, издадено от ГИС София, декларация по чл. 14 ЗМДТ и признанието на ответника, че същият е единствен наследник по закон-низходящ от първа степен на Пенка Дойчинова С., починала през 1992г. следва извод, че за процесния период К. С. С. е бил в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството му на изключителен собственик по наследсвто на жилището, находящо се в гр. София, на адрес на адрес ул.

„Незнаен войн“, №9Б, бл. 2,, вх. Б, ет. 1, ап. 3. Съдът прецени признанието на ответника в контекста на събраните писмени доказателства и като намери, че същите го подкрепят, го ползва като основа при формиране на доказателствените си изводи за приетото за установено по делото. Ето защо по делото се приема за установено, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството му на 2 едиствен собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното 3 предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Техем сървисис“ ООД, който извод следва от представените със становището на третото лицепомагач писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното. По данни на ФДР дяловото разпределение в блока е извършвано след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите, За процесния период в имота на ответника ФДР е отчитала водомера в имота, при което с апопълнени документи за главен отчет. Вещото лице дава заключение, че отчетите са отразени коректно в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители. В имота се ползвала топла вода и имало водомер за топла вода, по който се отчитал разхода. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградна инсталация ТЕ, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответника съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Измервателните уреди са преминали изикуемата метерологична проверка. Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане. Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й.