Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 16.03.2023, Районен съд - Мездра

Съд
Районен съд - Мездра
Дело
Административно наказателно дело 56/2023
Вид
Решение № 30
Подписан
16.03.2023
В сила
11.05.2023
Състав
Анелия Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.10 и 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.10 и 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.63 · Закон за движението по пътищата
  • чл.30 ал.3 · Закон за измерванията
  • чл.30 ал.5 · Закон за измерванията
  • чл.43 · Закон за измерванията
  • чл.80 ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.81 ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е.Г. Й. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20231450200056 по описа за 2023 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5572259/31.01.2022 год. на ОД на МВР гр.Враца, с който на нарушителя П. Л.

Т. от гр.Враца, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА , за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

П. Л. Т. от гр.Враца, е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5572259/31.01.2022 год. на ОД на МВР гр.Враца Жалбоподателката редовно призована, не се явява, нито пък се представлява. В Писмени бележки по делото се поддържа жалбата, като се моли Електронния фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като жалбоподателката не е извършила нарушението, за което й е наложена глоба.

Акцентува се, че Електронния фиш е издаден извън сроковете по чл.34 ал.1 и чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Ответникът ОД на МВР гр.Враца редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.01.2022 год. в 10:25 часа в област Враца, община Мездра, главен п ъ т I-1 /Е-79/, км.162+000 – извън населено място, с посока на движение гр.Враца – гр.Ботевград, с въведено ограничение на скоростта от 40 км с пътен знак В26, служителят на РУ гр.Мездра свидетелят Б. В., с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-M-515” заснел МПС „Ауди А4”, вид лек автомобил, с рег.№ хххххх със скорост от 78 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч. Същата не е спряна, като автомобила е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр. Враца в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателката. Свидетелят уточнява, че работи по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на 2 скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитания свидетел Б. В., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5572259 от 31.01.2022 г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система под рег.№ 300р-1250 от 31.01.2022 г., 3 броя снимки на нарушението от TFR1-M-515 № 23382 от 2022 г., Карта на мястото на нарушението № 23382, радар № 515, Разпечатка на заснетите нарушения на максимално разрешената скорост от TFR, касателно 31.01.2022 г., Протокол № 6-13-21 от 08.12.2021 г., Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г., ведно с образец на Електронен фиш, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Председателя на Български институт по метрология, Справка от АИС-КАТ, касателно МПС с рег.№ ххххх, Справка от АИС-АНД, касателно МПС с рег.№ ххххх, Справка за нарушител/водач, Справка от Директора на ОПУ гр.Враца под вх.№ 918 от 06.03.2023 г., ведно със Схема на организацията на движението на път I-1 в района на км.162+000, актуална към 31.01.2022 г. и Схема на организацията на движение на път I-1 в района на км.162+000, актуална към 31.01.2022 г., Справка от Началника на РУ гр.Мездра под вх.№ 922 от 06.03.2023 г., ведно с Инструкция за експлоатация и техническо описание на техническо средство TFR1-M-515 и Разписка от връчен Електронен фиш серия К, № 5572259/2022 г.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото Справка от Началника на РУ гр.Мездра, ведно с Разписка от връчен Електронен фиш, се установява, че последният е връчен на 30.01.2023 г., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана пред ответника на 06.02.2023 г.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Жалбоподателката не се е възползвала от правото си на възражения по ЕФ по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а е обжалвала същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от 3 представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 23382 с техническо средство радар № 515. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената скорост извън населено място за превишаване от 31 км/ч до 40 км/, водачът се наказва с глоба 300 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателката административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила 4 наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага найнапред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателката и застъпената теза относно приложението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе ел.фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш 5

– от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателката тълкуване на закона.

От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 31.01.2022 год. в 10:25 часа, с техническо средство радар № 515, било заснето движение на МПС „Ауди А4“, вид лек автомобил, с рег.№ ВР 1702 ВР със скорост от 78 км/ч над разрешената за движение в извън населено място 40 км/ч., каквото ограничение е било въведено с пътен знак В26 и е посочено отклонение от 38 км/ч.

Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в Електронния фиш е отразено, че същото е извършено в област Враца,Община Мездра на път I-1/ Е-79/ , км.162+000 – извън населено място, с посока на движение от гр.Враца към гр.Ботевград, но следва да се отбележи, че Електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност, относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.