Решение № 37 от 14.02.2020, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 37 гр.

Шумен, 14.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:М.Маринов

Членове:1.Р.ХаджиИ.

2.мл.с.С.Стефанова при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ. в.гр.дело №282 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение

№191/27.02.2019г., допълнено в частта за разноските с определение №1857/24.06.2019г. по гр.д.№1922/2018г., ШРС е признал за установено по отношение на С.С.С., Д.И.Д. и С.И.Д., че

Ц.Ц.Ц., П.П.П., О.П.П., С.С.С.,

П.С.Б., С.Ц.М., Д.Ц.С., Л.Г.Б., Р.В.С., Г. В.С., В.И.Ц. и Г.И.И., са собственици по силата на наследствено правоприемство общо на 26/36 ид.ч. от имот с идентификатор *** по скица на поземлен имот на

СГКК – Ш., с площ от 3742 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: недифиниран, находящ се в местността

„Ч..“ по плана на гр.Ш., при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, като на основание чл.108 от ЗС, С.С.С., Д.И.Д. и С.И.Д. са осъдени да предадат владението върху 26/36 ид.ч. от гореописания недвижим имот на ищците. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № .....в частта, в която ответникът С.С.С. е признат за собственик на 26/36 ид.ч. от имот с идентификатор

*** по скица на поземлен имот на

СГКК – Ш..Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали отвениците С.С.С., Д.И.Д. и С.И.Д., които го обжалват изцяло. Намират същото за неправилно и незаконосъобразно. Изводите на съда не съответствали на събраните по делото доказателства, включително на заключението на СТЕ. Изложени са оплаквания относно преценката на съда за достоверност на част от показанията на разпитаните свидетели. Същевременно в мотивите не бил извършен анализ на отговорите на въпросите, дадени от ищците П.Б. и Л.Б. по реда на чл.176 от ГПК. Възразява се срещу извода на съда, че жалбоподателят С.С. се явявал владелец на своята идеална част и държател по отношение идеалните части на ищците, както и че не се е доказало в производството да е изменил основанието на владението си по отношение идеалните части на ищците. В подкрепа на направените доводи са изтъкнати подробни съображения. Моли решението изцяло да бъде отменено и посатновено друго, с което бъдат отхвърлени изцяло заявените искове.

В срок e депозиран отговор на въззивната жалба, с който въззиваемите вземат стонивище по неоснователността й.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

Съгласно удостоверение за наследници

№2314/09.07.2013г. и № 1451/14.05.2018г., издадено от община Ш., Г.(Г.) М.Н. е починала на 13.03.1981г., като оставила наследници по закон: пет дъщери-Ц.Ц.Ц., Г.Ц.П., В.Ц.Р., И. Ц.С. , Р. Ц.Б., както и двама внуци-В.И.Ц. и Г.И.а И., деца на починалия преди наследодателката неин син И.Ц.И./поч. на 31.05.1972г./. Г.Ц.П. е починала 10.09.1994г., като е оставила за свои наследници: П.С. П./починал на 23.04.1996г./ и трима сина-П.П.П., О.П.П. и Ж.П.С., последният починал на 18.03.2016г., оставил за свои наследници двамата си братя /удостоверение за наследници №918/21.03.2016г./. И. Ц.С. е починала през 2007г. и е оставила за свои наследници: съпруг- С.С.С., син-С.С.С. и дъщеря-А.С.И..

В.Ц.Р. е починала на 10.05.2005г. и е оставила за свой наследник низходящ от втора степен-В.Р.Р., дъщеря на починалият преди Р. неин син- Р. Г.Р.. Видно от удостоверение за наследници №73/08.01.2014г., Р. Ц.Б. е починала на 16.04.1999г., като е оставила следните наследници: син Ц.С.Б., починал на 28.10.2007г. и оставил наследници: съпрута П.С.Б. и низходящи от първа степен- С.Ц.М. и Д.Ц.С., както и син В.С.Б., починал на 18.03.2012г. и оставил за свои наследници съпруга Л.Г.Б. и двама сина: Р.В.С. и Г.В.С..

Съгласно удостоверение изх.№ УТ-37-152 от

21.07.2017г., издадено от община Шумен, бивш имот № 43, 44 и 45 от Кадастрален план на местността изработен през 1987г. е със записан собственик по парцелния списък – наследници на Г.М.Н., като имотът бил идентичен с имот с идентификатор *** с площ 3 742 кв.м., като към удостоверението е приложено копие от кадастралния план за местността

„Ч..“ за 1987г. и от съответната страница на парцеларния списък.

Представена е декларация по чл.14 от ЗМДТ от 17.06.2012г., с партиден № 5003180538002, съгласно която ищцата Л.Г.Б. е декларирала процесния имот, както и приходни квитанции за платен данък за имота за 2013г. от Л.Б. и Р.В.С. от от 08.01.2014г.. Настоящата инстанция намира, че описаните декларация и квитанции касаят процесния имот. Действително, установи се по делото, че сочените лица имат права по отношение и на друг имот в м.“Ч..“, но същите са декларирали два имота в м.“Ч..“, съответно са заплатили данък за двата имота.

Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №...., на 15.11.2013г., ответникът С. С.С. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, гр.Ш., местността „Ч..“ с площ 3742 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, с недефиниран начин на трайно ползване. С нотариален акт за дарение с последващ номер -№...., от същата дата на нотариус с рег.№024, дарил имота на на своите внуци ответниците по ревандикационните претенции - Д.И.Д. и С.И.Д..

Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на гр.Ш. е идентичен с имоти с номера № 43, 44 и

45 по кадастралния план на местността

„Ч..“ от 1987г., като не се включва в очертанията на имот № 42 по кадастралния план на местността

„Ч..“ от 1987г.. В периода от 1999г. до 2005г., имотът бил записван в плановете за земеразделяне, като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, а към момента като поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване.

Съдебно-техническа експертиза е назначена и в хода на въззивното производство, заключението на която сочи, че към момента на завеждане на исковата молба процесният имот с идентификатор *** по актуалната кадастрална карта е с предназначение на територията „урбанизирана територия“. От масовизацията до одобряване на кадастралната карта същият се е ползвал за жилищни нужди, поради което е представлявал урбанизирана територия. Липсвали данни имотът да е одържавяван, съответно възстановяван по реда на някои от реституционните закони. В съдебно заседание вещото лице добави, че процесният имот към момента на масовизацията е бил урбанизирана територия. Имотът бил ограден по следния начин: от югоизток към пътя бил ограден с паянтова ограда от градинска мрежа, от югозапад половината от дължината на границата била оградена с градинска мрежа, останалата-с телена ограда на бетонни колове. От северозапад и североизток бил силно обрасъл с храсти и дървета и не бил ограден В имота съществувала двуетажна паянтова сграда. В югозападния край съществувал паянтов навес, покрит с ламарина и частично оградено място с градинска мрежа на бетонни стълбове. Това оградено място било частично изорано и подготвено за земеделски култури. Извън него, в югоизточния край имало допълнително изорана площ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум, съдът намира, че предмет на спора са установителни претенции, предявени от ищците Ц.Ц.Ц., П.П.П., О.П.П., С.С.С., П.С.Б., С.Ц.М., Д.Ц.С., Л.Г.Б., Р.В.С., Г. В.С., В.И.Ц. и Г.И.И., да бъде признато за установено по отношение на ответника С.С.С., че се явяват собственици по силата на наследствено правоприемство и давност общо на 26/36 ид.ч. /Ц.Ц.Ц. – на 6/36ид.ч., П.П.П.- на 3/36ид.ч., О.П.П.- на 3/36ид.ч., С.С.С.- на 2/36ид.ч., П.С.Б.- на 1/36ид.ч., С.Ц.М.- на 1/36ид.ч., Д.Ц.С.- на 1/36ид.ч., Л.Г.Б.- на 1/36ид.ч., Р.В.С.-на 1/36ид.ч., Г. В.С.- на 1/36ид.ч., В.И.Ц.- на 3/36ид.ч. и Г.И.И.– на 3/36ид.ч./, от имот с идентификатор *** по скица на поземлен имот на СГКК – Ш., с площ от 3742 кв.м., съответно ревандикационни претенции с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от ищците само срещу Д.И.Д. и С.И.Д., да бъде признато за установено по отношение на последните, че ищците се явяват собственици общо на

26/36ид.ч. от гореописания имот , като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху същите. Поискана е и отмяна, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, на констативен нотариален акт №....

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата инстанция констатира, че в случая ревандикационни претенции са били предявени само срещу втория и третия ответник, не и срещу първия, поради което и решението в частта с която С.С.С. е осъден да предаде на ищците владението върху процесния имот следва да бъде обезсилено. Налице е произнасяне на първоинстанционния съд свръх петитум в тази част.

Касателно допустимостта на установителните претенции: Допустимостта на установителните искове за собственост е обусловена от наличието на правен интерес, като същият следва да се изследва конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор, като такъв интерес ще е налице, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Възможно е, въпреки че е бил налице при завеждане на даден установителен иск, правният интерес да отпадне и в хода на производството. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза. Видно от удостоверение за наследници №1837/13.06.2019г., в хода на въззивното производство е починал ответникът по установителните искове С.С.С./на 21.05.2019г., като негови наследници по закон се явяват С.С.С.-един от ищците по делото/ и А.С.И.. Предвид това и доколкото същият, въпреки че се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота, е прехвърлил правата си на ответниците по ревандикационните искове, липсва правен интерес за ищците от предявяване на установителни искове за собственост срещу наследниците му. След като първоначалният ищец е оспорил правата им, липсва правен интерес от установяването им по отношение на наследниците му, при положение че първоначалният ищец е прехвърлил правата си по отношение на имота не на наследниците си, а на трети лица-ответниците по ревандикационните искове. Именно в процеса на разглеждане на тези ревандикационни претенции ще се установят действителните права на страните.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника С.С.С., че ищците се явяват собственици по силата на наследствено правоприемство общо на 26/36 ид.ч.

/Ц.Ц.Ц. – на 6/36ид.ч., П.П.П.- на 3/36ид.ч., О.П.П.- на 3/36ид.ч., С.С.С.- на 2/36ид.ч., П.С.Б.- на 1/36ид.ч., С.Ц.М.- на 1/36ид.ч., Д.Ц.С.- на 1/36ид.ч., Л.Г.Б.- на 1/36ид.ч., Р.В.С.-на 1/36ид.ч., Г. В.С.- на 1/36ид.ч., В.И.Ц.- на 3/36ид.ч. и Г.И.

И.– на 3/36ид.ч./, от процесния имот.

По отношение на ревандикационните претенции с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от ищците срещу Д.И.Д. и С.И.Д., да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници, че ищците се явяват собственици на общо 26/36ид.ч. от процесния имот, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху същите:

За уважаването на ревандикационен иск е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответниците, и на трето - да се владее от тях без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на ответниците-че владеят на правно основание.В случая ответниците признават, че владеят имота, като спор е налице оп отношение на другите две предпоставки.

Разпечатката съдържа 47 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f1d6525-02ee-4f7a-8180-2f815a99f74b