Решение № 2685 от 30.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2685 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100509949 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес: гр. София, бул. **** срещу решение № 8525/25.07.2022г. постановено по гр.д. № 43031/2021г. по описана Софийски съд, 124 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от ЕС срещу Е. И. Н., искове с правно основание чл.51 ал.1 от ЗУЕС за сумите: 132,00 лв. – такса за управление на ЕС за периода 01.09.2019г.-30.06.2021г.; 132,00 лв. - вноска за поддържане на общи части – почистване – за периода 01.09.2019г.-30.06.2021г.; 120,00 лв. – вноски режийни разходи за ЕС за периода 01.09.2019г.-30.06.2021г.; 12,00 лв. – вноска извънредна дезинфекция на ЕС за периода 01.09.2019г.

– 31.12.2020г. и 3,39 лв. – вноска начислен дефицит за периода 01.10.2020г. – 31.10.2019г.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи относно наличието на основание за освобождаване от задължение за плащане на разходи за поддръжка и управление в ЕС по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗУЕС. Посочва, че собственикът не е изпълнил задължението си да подаде надлежна декларация до ЕС, че не ползва имота, което се вписва и в домовата книга, след което същия има основание да се позове на посочената разпоредба. При условие, че ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на горния факт, счита, че иска е основателен и доказан по основание и размер, поради което моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна Е. И. Н. депозира писмен отговор, в който изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Посочва, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в зависимост от твърденията на страните, съответно правилно е оценил доказателствената стойност 1 на събраните по делото доказателства – по отделно и съвкупно и е стигнал до обоснован извод за неоснователност на предявения иск. Счита, че е недопустимо за първи път във въззивната инстанция ищецът да навежда доводи за липсва на декларация от страна на ответника, от друга страна – твърди нередовност на домовата книга и неизготвянето й съобразно утвърдения образец и ред. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно наведените доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият състав намира следното:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Първоинстанционният със е сезиран с обективно кумулативно искове с правно основание чл.51 ал.1 от ЗЕУС вр. чл.6 ал.1 т.10 от ЗУЕС.

Следователно основателността на предявенте искове с правно се обуславят от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на сграда в режим на етажна собственост, ответникът да е собственик на самостотяелен обект в ЕС, надлежно взето решение на ОУ за определяне на размера на месечните вноски за поддръжка и управление на общите части на сградата.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че: не е спорно между страните, че ответника е собственик на самостоятелен обект – ап. ап.5, находящ се на трети етаж в жилищната сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, както и че са налице влезли в сила решения на ОС на ЕС обективирани в протокол от 26.07.2019 г. и т 24.09.2020 г., с които е определен размер на дължимите от етажните собственици месечни вноски за поддържане и управление на ЕС, а с решение от 24.09.2020г. приета сума дефицит в средствата набирани за поддържка и управление, разпределен между всички съсобственици в сградата.

Основният спор между страните, касаещ дължимостта на таксите за поддръжка и възстановяване, за разрешаването на който спорът е пренесен пред въззивната инстанция, е пребивавал ли е ответникът е първоинстанционното производство в процесния обект повече от 30 дни в рамките на една календарна година и дали ако е така, същото обстоятелство го експулпира от отговорността за заплащане на такси и разноски за процесния период.

Разпоредбата на на чл. 51 ал.2 ЗУЕС / в редакция преди изм. с ДВ бр.82/2023г. в сила от 29.09.2023г. / регламентира освобождаването от задължение за плащане на разходите по ал. 1 за собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Посочената разпоредба касае случаите, в които обектът, е необитаем за период повече от 30 дни в рамките на годината, като в този случай предвид характера 2 на разходите за поддържане и управление на общите части в сградата законът намира за необосновано заплащането им от този собственик, обитател или ползвател, който на практика не ползва общите части в сградата, респ. няма принос за увеличаване на тези разходи. Тълкуването на нормите на чл.51 ал.2 и ал. 3 ЗУЕС е еднозначно- решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения, каквото е това на чл. 51 ал.2 ЗУЕС, при което са освободени изцяло от всички разходи /разноски и такси/, във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части /арг. от чл.2 ал.2 ЗУЕС/. Предвид изложените съображения, независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51 ал.2 ЗУЕС, са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер.

Въззивният съд намира, че за доказване основателността на заявената искова претенция и с оглед разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС, при съобразяване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, следва да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че ответникът ползвал /пребивавал в / процесната сграда- етажна собственост повече от 30 дни в рамките на една календарна година, тъй като това е положителен факт, от който черпи благоприятни за себе си последици. Доказателства в тази насока не са представени, като присъствието на общо събрание на етажните собственици, не доказва факта на ползване на имота.

Същевременно ответникът е представил доказателства, от които се установяват и то при пълно доказване, че за процесния период същия не е обитавал ап.5 за процесния период, а именно: показания на свидетеля Г., който е категоричен, че неговия апартамент в процесната ЕС е ап.8, който се намира над апартамента на ответника – ап.5 и ответника не е обитавал собствения си апартамент за процесния период; удостоверения за настоящ и постоянен адрес на ответника, от които е видно че същият живее на адрес: ж.к. ****; удостоверение от председателя на ЕС в гр.

София, ж.к. ****, че ответника реално пребивава в ап.60 и заплаща режийните разходи, както и издака- копие от сметовдните записвания ва в същата етажна собственост, видно то които ответникът заплаща ежемесечно такси и разноски за поддържане и управление на ЕС, в процесния е период, ;извлечение от сметки за електрическа енергия и Вик услуги за процесния период за ап.5 в гр. София, ул. ****, от които е видно, че са му начислявани суми около 3,00 лв. за електрическа енергия, както и сумите от 2,58 лв. и 2.93 лв. за вода, което недвусмилено установява липса на ползване.

Отговор на въпроса обусловено ли е прилагането на нормата на чл.51 ал.2 ЗУЕС /преди изм. от 2023г./ от подаването на декларация за обстоятелствата по чл.51 ал.2 ЗУЕС и вписването на тези обстоятелства в книгата на етажната собственост е даден в решение № 93 от 6.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 395/2022 г., I г.о., ГК, в което е прието, че нормата на чл.51 ал.2 ЗУЕС е императивна правна норма /в какъвто смисъл е решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о./, поради което етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако по делото е установено условието на чл.51 ал.2 ЗУЕС /фактическо обитаване до 30 календарни дни/, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл.51 ал.2 ЗУЕС и да не е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи. Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл. 7 ал.2 т. 5 ЗУЕС , но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на императивната разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС.

В обобщение, в конкретния случай е установено, че ответникът в първоинстанционното производство не е пребивавал в имота т.е. налице и хипотезата за обитаване на имота по- малко от 30 дни за една календарна година, което обуславя извод, че на основание чл.51 ал.2 от ЗЕУС /редакция преди 2023г./ същия не дължи заплащането на такси и разноски за поддържане и 3 управление на ЕС.

Следователно исковете първоинстанционният съд. като неоснователни, правилно са отхвърлени от

Предвид гореизложеното и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 изр.1 предл.1 от ГПК.

По разноските

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК на ответника й се дължат разноски, които съобразно представен списък по чл.80 от ГПК са в размер на 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за плащане съобразно т.1 от ТР № 6/11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС – договор за правна защита и съдействие от 15.09.2024г. с отбелязване за извършено плащане в брой на сумата – л.20 от въззивното дело.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8525/25.07.2022г. постановено по гр.д. № 43031/2021г. по описана Софийски съд, 124 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, гр. София, бул. **** срещу Е. И. Н. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр. София, бул. **** – адв. Ц. К. с правно основание чл.51 ал.1 от ЗУЕС за следните суми:132,00 лв. – такса за управление на ЕС за периода 01.09.2019г.-30.06.2021г.; 132,00 лв. - вноска за поддържане на общи части – почистване – за периода 01.09.2019г.-30.06.2021г.; 120,00 лв. – вноски режийни разходи за ЕС за периода 01.09.2019г.-30.06.2021г.; 12,00 лв. – вноска извънредна дезинфекция на ЕС за периода 01.09.2019г. – 31.12.2020г. и 3,39 лв. – вноска начислен дефицит за периода 01.10.2020г. – 31.10.2019г.