Решение № 437 от 07.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000502652 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура РБългария срещу решение № 165/19.07.2022г. на ОС-Враца, постановено по гр.д. № 83/22г. в частта, в която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно в атакуваната него част поради противоречие на закона. Съдът не е съобразил тежестта на обвинението и на процесуалното развитие на делото, както и съдебното минало на ищеца. Последният е бил обвинен за леко престъпление, наложена му е най- леката мярка за неотклонение, която не е довела до ограничаване на правата му. Цялото наказателно производство е приключило в срок от 14 месеца, който е разумен. Обвинението не е оказало негативно отражение върху К. С., върху неговата личност, обществения и професионалния му живот. Затова счита, че размерът на определеното обезщетение несъответства на характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да намали размера на обезщетение 1 за неимуществени вреди.

К. С. не е депозирал писмен отговор и изразил становище по жалбата. в съдебно заседание не е

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата молба ищецът К. С. твърди, че на 08.09.2020г. е бил привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Наложена му е обезпечителна мярка „запор“ върху лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № ******** негова собственост и той е иззет. С обвинителен акт от 26.11.2020г. по ДП № Д-2130/20г. на РП- Плевен е предаден на съд и е образувано нохд № 259/20г. на РС- Кнежа. С присъда № 40/29.06.2021г. на РС-Кнежа е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

Тя е потвърдена с решение № 171/09.11.2021г. по внохд № 555/21г. на ОСПлевен. Воденото срещу него наказателно производство му е нанесло неимуществени вреди, изразяващи се в душевно безпокойство и психически стрес от възможността да попадне в затвора. В хода на наказателното производство е бил лишен от възможността да се разпорежда със собствения си автомобил, което му е създало затруднения. През това време е настъпило физическо изхабяване на МПС. На 02.09.2020г. му е наложена принудителна административна мярка като му е отнето и свидетелството за управление на МПС. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000лв., в едно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срок е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита го за неоснователен. Не оспорва, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и че е бил оправдан. Не са представени доказателства за твърденията в исковата молба. Неоснователно се претендира обезщетение от приобщаването на автомобила като веществено доказателство. Неоснователна е претенцията за обезщетение поради налагането на принудителната административна мярка. Тя е наложена със заповед на административен 2 орган и не е свързана с незаконното обвинение. Счита претенцията за завишена по размер. Ищецът е обвинен за леко престъпление, а наказателното производство е приключило за 14 месеца. Той е осъждан многократно преди настоящото обвинение, то справедливият размер на обезщетението е далеч под претендирания.

Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК

Досъдебното производство е било образувано на 02.09.2020г.

Съставен му е АУАН на 02.09.2020г. и му е иззето свидетелството за управление на МПС.

Със заповед за задържане на лице от 02.09.2020г. К. С. е бил задържан за 24 часа.

С постановление от 08.09.2020г. той е бил привлечен като обвиняем и му е определена мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата е бил разпитан в качеството му на обвиняем. С определение от 29.06.2021г. на РСКнежа мярката за неотклонение е отменена.

Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда и наказателното производство е приключило с оправдателна присъда по нохд. № 259/20г. на РС- Кнежа, потвърдена с решение на ОС-Плевен и влязла в сила на 09.11.2021г.

По делото са приложени досъдебното приключило на две инстанции. и съдебно производство,

ОС - Враца е уважил частично предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. Решението е влязло в сила в частта, в която той е отхвърлен до пълния предявен размер.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по 3 правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените вреди.

За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- К. С. е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение. Не е спорно, че срещу него е започнало наказателно преследване на 02.09. 2020г., бил е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Безспорно е, че наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда . Не се спори, че за времето от 08.09.2020г. до 29.06.2021г., т.е. в периода на водене на наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза той е бил с мярка за неотклонение „подписка“.

Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая такава мярка за неотклонение не е била взета по отношение на ищеца.

Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно производство, включително и инстанционния контрол на присъдата, решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на ЕСПЧ изискването наказателното производство да е разгледано в разумен срок се прилага от момента, в който лицето бъде засегнато от държавните 4 органи в резултат на подозрение, че е извършило престъпление. В случая ищецът е бил засегнат от действията на правозащитните органи на 02.09.2020г., когато е било образувано досъдебното производство.

Преценката дали едно дело е приключило в разумен срок зависи от няколко критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на страните, включително и на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено, поведението на държавните органи/съд, прокуратура, следствие, полиция/, значение на делото за лицето.

Пак според практиката на ЕСПЧ преценката дали делото е разгледано в разумен срок се прави спрямо броя на инстанциите, които са го разгледали. Крайният момент, спрямо който трябва да се изследва дали наказателното производство е разгледано в разумен срок, е влизане в сила на присъда или друг акт, с който то е приключило. По отношение на ищеца от образуването на досъдебното производство до приключване и на съдебно производство с влязло в сила присъда по оправдаването му е в рамките на 1 година. Т.е. наказателното производство е приключило в разумен срок съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ.

Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъденото обезщетение.

В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените вреди за него. В тази връзка не са ангажирани доказателства.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия, респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.

Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 1500 лв.

При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е 5 повдигнато едно обвинение, за което е оправдан. Престъплението, за което е обвинен е леко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и срокът на неоснователната наказателна репресия. Съдът съобрази съдебното минало на ищеца, което според представеното свидетелство за съдимост, приобщено в досъдебното производство, е на осъждан. Срещу него многократно е предприемано наказателно преследване, което завършвало с осъждане по повдигнатото обвинение. Наказателното производство, по което е оправдан, не е първото за престъпление по чл.343б от НК. Т.е. управлението на МПС след употребата на алкохол е многократно реализирано от ищеца и е рецидив. В тази връзка претърпените от ищеца стрес и душевно разстройство не са в такъв интензитет, както при лице, което не е осъждано.

В процеса не се доказаха трайни последици за живота и здравето му в резултата на наказателното преследване. Чувството на страх и притеснение от осъждане е обичайна и нормална последица от осъществената наказателна репресия.

Няма данни тя да е повлияла на обществения му или професионален живот, да се отразила негативно на личността му. Воденото срещу него наказателно производство не е повлияло на общественото мнение за него.

Няма доказателства за отрицателна оценка на личността му.

Налагането на обезпечителна мярка „запор“ върху лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № ******** не е причинила на ищеца неимуществени вреди доколкото той го е предал доброволно на разследващите органи с протокол от 02.09.2020г., а обезпечителната мярка е взета с определение на РС- Кнежа на 11.09.2020г. Същият не търпи неимуществени вреди и от отнемането на свидетелството му за управление на МПС, доколкото не е доказано, че това е препятствало той да упражнява труд.

При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди- 09.11.2021г. и минималната работна заплата към тази дата.

Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната.

Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът е уважен над 1500лв. до 3 000лв.

По разноските.