Решение № 571 от 30.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Б., 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500391 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Срещу Решение № 748/21.12.2022г., постановено по гр.д. № 1566/2021г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от адв. М. А., като пълномощник на П. Х.

А., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С.“, бл. № *, ет. *, ап. *, насочен срещу първоинстанционното решение в частта му с която е определен режим на лични контакти между бащата- П. Х. А., ЕГН **********, и детето А. П. А., ЕГН **********, както и в частта на обжалваното решение, с която бащата П. Х. А., ЕГН **********, е осъден да заплаща на малолетното си дете- А. П. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка- К. П. А., ЕГН **********, издръжка която е увеличена от съда от 100 на 220лв. месечно, считано от датата на исковата молба/10.12.2021г./, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и в частта му за разноските.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на РС Б. в обжалваната му част. Оплакването е за необоснованост на същото от събраните доказателства пред първоинстанционния съд. Навадени са и оплаквания за противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила.

1

Навадено е с жалбата оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уредени в чл. 236 ал.2 от ГПК и чл. 172 от ГПК. Мотивира се, че съобразно разпоредбите на чл. 235. ал. 2 и чл. 236. ал. 2 ГПК, съдът е бил длъжен като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани от исковата молба и отговора на ответника, и от насрещната искова молба и от отговора на ответника по нея, но в случая не е сторил това.

Съставът на ОС Б. е бил длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи.

Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, но това не е сторено от съда. Поддържа се от въззивната страна, че липсва връзка между фактическите констатации на съда и изведените от него правни изводи.

Оспорва се решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е определен режима на лични контакти на бащата с детето, като се поддържа че в тази част мотивите на съда са фаргментарни и непоследодателни. Мотивира се с жалбата, че след като правилно е стигнал до извода че контактите на бащата с детето А. П. А., ЕГН ********** следва да са поинтензивни, то съдът е постановил решение с което е разширил същите в минимален размер.

Определения режим на виждане в събота и неделя не само не е разширен, а всъщност е намален, тъй като бащата е задължен да връща детето на майката всяка първа и трета неделя от месеца, вместо в 18.30ч.- в 17.30ч. като съдът не е обосновал този си извод и какви интереси на детето налагат това. Оспорва се и начина на определяне на режима на виждане на бащата с детето през лятото, като са наведени доводи, че съставът на РС Б. е процедирал в нарушение на разрешението дадено с Решение № 50288 от 12.01.2023г. на ВКС по гр.дело №1753/2022г., IV г.о., ГК, в което е прието, че съдът следва да определи точните параметри на личните контакти. Поддържа се, че с обжалваното решение, първоинстанционният съд без ясна причина не е уважил искането на бащата да измени утвърденото споразумение като определи режим на лични отношения, при който той да има право да общува с дъщеря си ежедневно по вайбър, скайп и т.н.

Предлага се с въззивната жалба, съдът да определи следния режим на лични контакти между бащата и детето: бащата да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19.30 часа в петък до 19.00 часа в неделя /с преспиване/, като вземането и връщането да става на адреса на майката; бащата да взема детето при себе си всяко лято за период общо от 25 дни, разпределен в граници, както следва: непрекъснато и с преспиване при него от 09.00 часа, на 15.07/ петнадесети юли/ до 19.30 часа на 30.07 /тридесети юли/ и непрекъснато, и с преспиване при него от 09.00 часа на 20.08. /двадесети август/ до 19.30 часа на 30.08. /тридесети август/. Бащата да взема детето при себе си всяка четна година първите пет дни в 09,00 часа в първия ден от зимната ваканцията и да го връща в 19,30 часа на петия ден от зимната ваканция, всяка нечетна година - последните пет дни от зимната 2 ваканцията в 09,00 часа и да го връща в 19,30 часа на последния ден от зимната ваканцията;

Бащата да взема детето при себе си всяка нечетна година -първите пет дни в 09,00ч на първия ден от пролетната ваканцията и да го връща в 19,30 ч на петия ден от пролетната ваканция, всяка четна година -последните пет дни от пролетната ваканцията в 09,00 часа на първия ден и да го връща в 19,30 часа на последния ден от пролетната ваканцията; Бащата да взема детето всяка нечетна година за Великден, като го взема в 19.00 часа на Велики четвъртък и да го връща в 19.30 часа на Свети понеделник след Великден; Бащата да взема детето всяка година за неговия рожден ден в 10.00 часа на 01.11 /първи ноември-неучебен ден/ и да го връща в 16.00 часа на същата дата; Бащата да взема детето при себе си на рождения ден на бащата на 07.07 от 10.00 ч. и да го връща на майката на 07.07. до 17.00 часа; Бащата да взема детето в петите седмици в съответните месеци в годината за времето от 19.30 часа на петъчния ден до 19.00 часа в неделя; Бащата да има право да контактува с детето си по мобилен телефон, скайп, вайбър, който ползва детето, всеки делничен ден до 19:30 часа и всички празнични и почивни дни до 20:30 часа, като майката се задължава да уведомява бащата за актуалния телефонен номер и настоящ адрес на детето. Режимът на лични контакти през лятото и през празничните периоди изключва прилагането на обичайния режим на лични контакти, определен за всяка първа, трета и пета седмица от месеца.

Първоинстанционното решение на РС Б. се обжалва и в частта му в която съдът е изменил определената с предходно съдебно Решение № 2893/16.04.2014г. по гр.д. № 448/2014г. по описа на РС Б. издръжка, като е увеличил същата от 100лв. на 220лв., тъй като в тази му част не става ясно как съдът е стигнал до решението за определяне на нов размер на издръжката, както и каква част от необходимата месечна издръжка на детето следва да бъде поета от майката и каква от бащата. В тази връзка цитирана се съдебна практика- Решение №154 от 16.07.2013г. на ВКС по гр.дело №1435/2012г., III г.о., ГК, в което е прието че „При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определената от съда издръжка по член 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.“ Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно размера с който издръжката следва да бъде увеличена, от една страна поради това че съдът не е съобразил че доходът на майката надвишава в пъти този на бащата, който е в минимален размер. Оспорва се съдебното решение на РС Б. в частта му в която съдът е определил издръжка от 220 лева, считано от 10.12.2021г., при условие, че в периода от 10.12.2021г. до 21.12.2022г.(датата на постановяване на съдебното решение) е налице динамично изменение на размера на минималната работна заплата за страната, която в периода от 10.12.2021г.

До 31.03.2022г. е 650 лв., в периода от 01.04.2022г. до 31.12.2022г. е 710 лева, а в периода от 01.01.2023г. до 09.01.2023г. е 780 лева. Това съдът не е съобразил като не е съобразил още че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че бащата за релевантния период е получавал месечно работна заплата в размер, равен на минималната работна заплата. В този смисъл поддържа се от въззивната страна необоснованост на извода, че след 3 като бащата е в трудоспособна възраст и може да реализира доход, следва да заплаща издръжка над минималния размер, като същият е и в противоречие с материалния закон член 142, ал.1 от СК. Този извод е в дисонанс с възможностите на ищцата по насрещния иск с правно основание чл.150 от СК. Предвид на това, че нейният месечен доход е в пъти поголям от този на бащата, тя следва да участва в общия размер месечна издръжка за детето с по-голяма сума.

С въззивната жалба се поддържа, че ако счете че са налице основанията за промяна на издръжката досежно нейния размер, съдът следва да определи размера на същата за периода от 10.12.2021г. до 31.03.2022г., от 100лв. на 162.50лв., а за периода от 01.04.2022г. до 31.12.2022г., от 100лв. на 177.50лв., а за периода от 01.01.2023г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, от 100лв. на 195лв.

Във връзка с твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, наведено като оплакване с въззивната жалба, мотивира се от въззивната страна че съдът не е съблюдавал правилото на член 172 от ГПК, при дължимата преценка на показанията на свидетелите, доведени от ищеца, като необосновано е отказал да кредитира показанията на свидетелите Т.

Д. А. (майка на ищеца) и С. Х. Т. (племенница на ищеца), които сочат че детето се чувства прекрасно когато е със своя баща, въпреки че те кореспондират на казаното от детето при изслушването му по реда на член 15 от Закона за закрила на детето.

Поддържа се и оплакване за неправилност, наведено с въззивната жалба, основано на доводи че първоинстанционният съд не е спазил материалния закон- макар да е приел че е налице промяна в обстоятелствата, съдът не е определил адекватен режим на лични отношения между бащата П. Х. А. и детето А. П. А., в нарушение на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 51 ал. 4 от СК, като съставът на РС Б. не е определил достатъчен по времеви периоди режим на лични отношения между бащата и детето, като така постановеното решение не е в интерес на детето, съобразно определението дадено в § 1. т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за събиране на нови доказателства. Иска се от въззивния съд да приеме като писмени доказателства по делото: разпореждане № 011-00-134-3 от 30.12.2022г., издадено от Териториално Поделение- Б. и справка за срещи с трудов посредник, от които е видно, че въззивникът П. Х. А. е регистриран като безработен. Искането се мотивира с доводи, че така посочените писмени доказателства са допустими, тъй като са нововъзникнали по смисъла на чл. 266 ал.2 т. 2 от ГПК.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от адв. Ц. Р., като пълномощник на К. П. А., с който се иска от състава на ОС Б., да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното решение на РС Б..

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че пред първоинстанционния съд са допуснати и събрани множество писмени и гласни доказателства, като съдът правилно е постановил 4 увеличаването на издръжката която бащата да плаща на детето си от 100 на 220лв. месечо.

Пълномощникът на въззиваемата се мотивила, че съдът в тази част на обжалваното решение е съобразил както възрастта и порасналите нужди на детето, така и възможностите на бащата, като на практика съставът на РС Б. е присъдил минималната предвидена за страна издръжка за този период, която е увеличил само с 23лв. Навеждат се доводи за укоримо поведение на бащата, който многократно е сменял работата си, особено в период когато е ответник по иск за издръжка, когато е напускал по- високо платена работа и се е премествал на по- ниско платена такава. Отделно твърди се, че две години назад, бащата е прехвърлил всичкото си недвижимо имущество което е притежавал, за да се окаже че е без налично имущество и да не разполага с такова към момента на разглеждането на делата за определяне по съдебен ред размера на издръжката. Застъпва се тезата от въззиваемата страна, че бащата от една страна претендира да упражнява родителските права по отношение на детето, а от друга заявява че не разпорага със средства за неговата издръжка.