Решение № 244 от 13.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Велико Търново, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА П. при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500306 по описа за 2023 година С решение № 37/15.03.2023 г. по гр.д. № 337/2021 г. по описа на съда Габровският ОС е осъдил на основание чл. 59 от ЗЗД всеки от ответниците Д.

В. М. и К. Ц. Ц. и двамата от гр. Трявна да заплати поотделно на Община Габрово парична сума в размер на 4,29 лв. за ползването на части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Габрово, който е общинска собственост за периода 01.01.2019 г. – 01.02.2019 г. и е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу всеки от тези ответници за разликата над присъдения размер от 4,29 лв. до предявения размер от 168,21 лв. за този период.

Със същото решение Габровският ОС е отхвърлил предявените от Община Габрово против всеки от ответниците Д. В. М. и К. Ц. Ц. искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 32,71 лв., представляваща претендираната лихва върху главницата от 168,21 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 10.08.2021 г..

Със същото решение Габровският ОС е осъдил на основание чл. 59 от ЗЗД Ц. П. М. с посочени ЕГН и адрес в гр. Трявна да заплати на Община Габрово парична сума в размер на 218,58 лв. за ползването на части от ПИ с 1 идентификатор *** по КККР на гр. Габрово, който е общинска собственост за периода 01.02.2019 г. – 31.12.2020 г. и е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу тази ответница за разликата над присъдения размер от 218,58 лв. до предявения размер от 43 934, 94 лв. за този период.

Със същото решение Габровският ОС е отхвърлил предявения от Община Габрово против ответницата Ц. П. М. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 4 255,02 лв., представляваща претендираната лихва върху главницата от 43 934, 94 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 10.08.2021 г..

Със същото решение Габровският ОС присъдил разноски по делото, както следва:

Осъдил е Община Габрово да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на всеки от ответниците Д. В. М. и К. Ц. Ц. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 489,32 лв.,

Осъдил е Община Габрово да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК общо на ответниците Д. В. М., К. Ц. Ц. и Ц. П. М. сумата от 497,66 лв. за направени разноски за възнаграждение на вещо лице по назначена експертиза;

Осъдил е Община Габрово да заплати на основание чл. 38 от ЗАадв. на адвокат Р. Р. сумата от 1 939,14 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ответницата Ц. М.,

Осъдил е Д. В. М., К. Ц. Ц. и Ц. П. М. да заплатят общо на основание чл.

78 ал. 1 от ГПК на Община Габрово сумата от 53 лв. за разноски по делото.

С определение № 327/22.05.2023 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК Габровският ОС изменил решение № 47/15.03.2023 г. по делото в частта относно разноските, като е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Община Габрово да заплати допълнително за разноски по делото на Д.

В. М. сумата от 529 лв., а на К. Ц. Ц. сумата от 779 лв..

Недоволна от постановеното решение, в частта, в която са отхвърлени частично предявените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и изцяло предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД е останала въззивната Община Габрово, представлявана от кмета Т. Х.а, която чрез пълномощника си юрисконсулт Р. К. го обжалва в законния срок с оплаквания за 2 неправилност, незаконосъобразност и необоснованост в обжалваната част.

Според въззивника безспорно от представените по делото писмени доказателства се установява, че в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Габрово, който е общинска частна собственост е поставено слънцезащитно съоръжение, което първоначално е било собственост на „Пазари“ АД, гр. Габрово до 10.12.2018 г., след това с договор, отразен в нотариален акт № 89 от същата дата е продадено като ДМА на първите двама ответници Д. В. М. и К. Ц. Ц., а в последствие собствеността върху него е прехвърлена на ответницата Ц. П. М. с договори за продажба на движими вещи от 01.01.2019 г. с нотариална заверка на подписите на страните. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства за изграждането на слънцезащитното съоръжение де е учредено право на строеж и да е сключен договор, който да дава право на собствениците на съоръжението да ползват общинския терен под него с площ 377 кв.м., както и се е доказало, че ответниците са били разположили маси върху общинската земя през процесния период. Поддържа се, че при липса на договор за наем на общинска земя и издадено разрешение за ползване на терена ответниците ползват земята под слънцезащитното съоръжение без правно основание и дължат обезщетение за неоснователно обогатяване в размерите, определени по тарифите на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 23/17.03.2005 г. на ОбС – Габрово. Поддържа се, че ответниците са се обогатил като са спестили разходите за ползването на имота, а Общината се е обеднила с тези средства, които би получила за собствения си терен от наем. Поддържа, че с писма с изх. № от 28.05.2020 г. и 09.07.2020 г. ответникът Д. В. М. е уведомен за размера на дължимия наем за земята и е поканен за сключване на договор, но съгласие между страните не е постигнато. Поддържа като се основава на цитирана съдебна практика, че във всички случаи когато ответникът ползва имота без правно основание за същият възниква отговорност да обезщети собственика с наема, който би плащал за ползване на същия имот и обедняването на собственика е в същия размер - наема за процесния имот, който последният би получил за спорния период, като ирелевантен е начинът на ползване, респ. неизползването на вещта и дали чрез същата са генерирани приходи от ответника – държател и е достатъчно тя да се докаже,че се намира без правно основание във фактическата му власт, е което е създадена реална 3 възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване.

Поддържа се, че неправилно ОС Габрово е определил размерът на дължимите обезщетения от ответниците без да съобрази, че съгласно чл. 14 ал. 8 от ЗОС наемните цени на общинските имоти се определят от Общинските съвети, а съгласно чл. 19 ал. 1от цитираната по- горе Наредба, дължимата наемна цена за ползваната без основание част от общинския имот за периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. е в размер на 48 591,80 лв., съответстваща на претендиранат от ответниците сума и счетоводната справка, приложена с ИМ. Поддържа, че искът е доказан по размер с оглед заключението на приетата съдебноикономичска експертиза, изготвена от вещото лице Ивелина Кръстинкова.

При тези доводи се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на Габровския ОС в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове против ответниците, като присъди в полза на въззивника направените по делото деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК са подадени отговори на въззивната жалба от въззиваемите К. Ц. Ц. чрез пълномощника й адвокат Г. Г. от ВтАК и Д. В.

М. чрез пълномощника му адвокат Е. К. от ГАК, с които се оспорва основателността на въззивната жалба в частта й срещу тези ответници.

Според въззиваемите не са налице основанията на чл. 59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в полза на въззивната Община, тъй като ответниците са ползвали процесната метална конструкция на законово основание. Поддържа се, основавайки се на заключението на вещото лице инж. Б., че металната конструкция представлява законен строеж, отговаря на изисквания на §5 т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е трайно прикрепена към земята, не е преместваема, теренът под нея е придобил обслужващо предназначение и при условията на чл. 64 от ЗС собственикът на постройката има право да ползва земята под нея. Възразяват, че към датата на изграждане на металния навес от Община Габрово върху общинския имот не е било необходимо да бъде учредено право на строеж за този обект, тъй като строежът е извършен от собственика на имота и построеното е станало по приращение собственост на собственика на земята. Твърдят, че доказателство за статута на построеното е обстоятелството, че за преустройството на конструкцията е издадено последващо разрешение за строеж и от момента на неговото проектиране и изграждане до настоящия момент същото е третирано 4 като строеж. Твърдят, че Община Габрово е апортирала металния навес в капитала на „Пазари“ АД, което дружество от своя страна го е продало на ответниците, поради което същите имат право да ползат както конструкцията като законен строеж без да дължат обезщетение на собственика на земята.

Поддържа се, че собственикът на земята е длъжен да длъжен да зачита правомощията на титуляра на правото на строеж, което е реализирано с построяването на строежа от собственика на земята и не може да иска премахването му. Алтернативно се възразява, че Община Габрово не се обеднила от поставянето на маси върху общинския терен, тъй като не е била лишена от възможността да реализира граждански плодове от собствената си земя, а напротив - за целия исков период тя е събирача таксата за ползване на земята под навеса и единствената площ, която не е могла да ползва, е площта, заета от конструкцията на навеса. Поддържа се също, че правилно Габровският ОС е приел, че цената на наема не следва да се определя по тарифите на Наредбата, посочена от Общината поради липса на предвидена в нея такса за поставяне на подобен вид съоръжение и правилно обезщетението е определено по средна пазарна цена на подобен вид имоти. Въззиваемите оспорват да са изпаднали в забава по отношение на заплащането на обезщетението за периода, за които се претендира обезщетение, като твърдят, че към датата, на която въззиваемият Д. М. е поканен да заплаща наем – 29.05.2020 г. същият не е бил собственик на металната конструкция, а законът изисква връчване на писмена покана за изпадане в забава по отношение на заплащането на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. Позовават се на цитирана практика на ВКС в този смисъл. Молят съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, като присъди на всеки от ответниците направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и от въззиваемата Ц. П. М. чрез пълномощника й адвокат Р. Р. от ГАК, инкорпориран в насрещната въззивна жалба на същата страна, с който се оспорва основателността на въззивната жалба на Община Габрово. Поддържа се, че въззивната Община е събирала наеми от земята си, а въззиваемата не й пречела по какъвто и да е начин да ползва земята си. Моли съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в тази обжалвана част, като присъди в полза на пълномощника на въззиваемата адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА за 5 оказана безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба срещу решението от въззивницата Ц. П. М. чрез пълномощника й адвокат Р.

Р. от ГАК, с която се обжалва решението на Габровския ОС в частта, в която въззивницата е осъдена да заплати на Община Габрово обезщетение по чл. 59 от ЗЗД в размер на 218,58 лв., както и разноски по делото. Оспорва се въззивницата да се е обогатила за сметка на Община Габрово и се твърди, че напротив Общината се е обогатила за нейна сметка, тъй като на търговците са осигурявани ток, вода и защита от атмосферните условия, без които П. Ш. мост не може да функционира. Поддържат се доводите на въззиваемите, че от представените по делото доказателства се установява по делото, че металната конструкция е построена от Община Габрово след издадено разрешение за строеж № 216/02.10.2000 г. от главния архитект на Общината за извършване на предвидените в одобрените проекти на 08.09.2000 г. „Преустройство, реконструкция и модернизация на общински пазар „Шиваров мост“, с корекция от 29.09.2000 г., след което е въведена в експлоатация като сграда с разрешение за ползване № 360/17.01.2001 г., издадено от Началника на РДНСК - Габрово, съгласно което строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти от 29.09.2000 г., разрешение за строеж № 216/02.10.2000 г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво от 03.10.2000 г..

Разпечатката съдържа 32 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f1b5cfd-10ff-498f-8575-1226c6454911