Решение № 2068 от 26.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2068 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110110774 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени о т Б. А. Ч., ЕГН **********, с адрес *********************, действащ чрез адв. П. Н. срещу „И.Ф. ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление ***************** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата в размер на 532.50 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по чл.3, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №******* от *************, както и сумата в размер на 421.66 евро, представляваща лихва по Договор за потребителски кредит №******* от *************, поради нищожността на Договор за потребителски кредит №******* от *************, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: на ************* между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*******, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 2000 лева, който следвало да бъде върнат в срок до ***********., при годишен лихвен процент 40.15 % и ГПР 48.44 %. Сумата, която следвало да върне възлизала 2824.69 лв. /главница и лихва/, като при непредставяне на обезпечение по чл.3, ал. 1 от Договора и изплащане на погасителните вноски в срок, се дължали 3866.17 лв.. Посочено е, че по Договора за кредит, потребителя се задължава да представи в срок до 5 (пет) дни, считано от датата на сключване на Договора едно от следните обезпечения: 1 .банкова гаранция в полза на Кредитора за общия размер на всички плащания със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 2. две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.Ф. ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банки и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по лош от 401 „Редовен”; да подпишат договор за поръчителство. В случай при непредставяне на обезпечение по чл.3, ал. 1 от Договора, към първите шест (6) вноски се добавя сумата в размер на 173.58 лв. неустойка, като падежът на вноските се запазва. Общата сума заплатена от ищеца за погасяване на задължението по Договор ******* от ************* е в размер на 2062 лв., с която счита, 1 че е изплатил изцяло главницата по договора за кредит в размер на 2000 лв.. Счита, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като е налице значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради противоречие със закона. Излага се, че договарянето, че кредитополучател ще заплати горепосочената неустойка противоречи на закона, внасяйки неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Посочва, че в случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било сторено. В този смисъл сочи наличието на нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че неустойката по договора е уговорена извън присъщата й обезщетителна функция. Посочва се, че неустойката е предвидена да се кумулира с погасителната вноска по кредита, което води до скрито оскъпяване на заема, а от там и до неоснователно обогатяване за сметка на потребителя, което е в противоречие с добрите нрави. Позовава се и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. Искането е за уважаване исковите претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Признава иска. Сочи, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение при признание на иска и за приложение на чл.78, ал.2 ГПК.

В съдебно заседание, ответникът чрез процесуален представител поддържа изявлението си за признание на иска.

Ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли с оглед изявлението на ответника за постановяване на решение по делото при признание на иска.

СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на иска и искането на ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.

По разноските:

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Това разрешение е дадено в Решение № *************** година на ВКС по гр.д.№. ************* година на ІV - то Г.О. В случая не може да се приеме, че са налице и двете предпоставки, при условие наличие на признание на иска. Не е налице предпоставката, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, при съобразяване с претендираните по договора за потребителски кредит суми. Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на исковото производство от ищеца. На чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски в общ размер на 311.13 евро/заплатени държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/. Съдът счете, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца Б. А. Ч., ЕГН **********, с адрес ********************* и ответника „И.Ф.

ЕООД,

ЕИК

*************, със седалище и адрес на управление

*************************, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 532.50 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по чл.3, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №******* от *************, както и сумата в размер на 421.66 евро, представляваща лихва по Договор за потребителски кредит №******* от *************, поради нищожността на Договор за потребителски 2 кредит №******* от *************, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „И.Ф. ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление ********************** да заплати на Б. А. Ч., ЕГН **********, с адрес ********************* сумата от 311.13 евро, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3