Решение № 125 от 18.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Кърджали, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200392 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 17.06.2026 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 204.52 евро/400.01 лева на Б.

Б. Б. от *********, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Жалбоподателят Б. Б. Б. твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон. Сочи, че разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въвеждала задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Р.България. Когато превозното средство се управлява без да е регистрирано, то трябвало да се търси отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а не за двете нарушения едновременно.

Автомобилът „***********“ бил с прекратена регистрация, при което отпаднали предпоставките по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Моли съдът да отмени атакуваното постановление, както и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез упълномощен адвокат е представил молба по делото, в която излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли за неговата отмяна, както и за разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се 1 явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.06.2026 г. свидетелите В. Т. и Е. К. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали и изпълнявали служебните си задължения съгласно утвърден график.

Около полунощ те се намирали в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, до бензиностанция „****“, където в 00.10 часа на 02.06.2026 г. спрели за проверка лек автомобил „***********“ с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя Б. Б. Б.. При проверката служителите установили, че нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, като същото не било негова собственост. Освен това, при направена справка контролните органи констатирали също, че автомобилът „***********“ е с прекратена регистрация още от по-ранна дата именно заради липсата на валидна застраховка. По този повод на 02.06.2026 г. срещу жалбоподателя на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, който той подписал и получил без възражения. Въз основа на така съставения акт, на 17.06.2026 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Б. Б. Б. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 204.52 евро/400.01 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, а именно за това, че като лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

От приетата справка по история за ПС с рег.№ **** е видно, че на 05.05.2026 г. в 04.40 часа е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на застраховка „Гражданска отговорност”. Регистрацията на автомобила е възстановена след уведомление от ГФ за валидна „Гражданска отговорност” на 02.06.2026 г. в 11.50 часа, което следва установяването на процесното нарушение.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. Т. и Е. К., Акт за установяване на административно нарушение от 02.06.2026 г.; справка по история за ПС с рег.№ ****; справка за собственост на МПС с рег.№ ****; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; заверено копие на Акт за установяване на административно нарушение от 02.06.2026 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

2

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е реализирана административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Посочената разпоредба предвижда да се наказва с „глоба“ от 400 лева лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Необходимо е да се посочи, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е задължително при управление на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, който извод следва от съдържанието на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. За да възникне задължението за сключване на застраховката „Гражданска отговорност“ трябва да са налице и двете предвидени от закона предпоставки в условията на кумулативност. Превозното средство трябва да не е спряно от движение, но освен това и да е регистрирано. Ако регистрацията на автомобила е била прекратена /както е в случая/, то не е налице задължение да се застрахова, тъй като по правило не се допуска такова МПС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Когато превозното средство се управлява без да е регистрирано, то следва да се прецени налице ли е друго правно основание за реализиране отговорността на нарушителя – евентуално по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Прочее, срещу жалбоподателя на процесната дата и място е съставен акт за нарушение по този текст от ЗДвП, което е видно от писмените доказателства, а и от показанията на разпитаните свидетели. От доказателствата по делото се установява, че въпросният лек автомобил „***********“ с рег.

№ **** за периода от 04.40 часа на 05.05.2026 г. до 11.50 часа на 02.06.2026 г. е бил с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. При това положение към посочения период е отпаднала една от задължителните предпоставки по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Изложеното до тук води до извода, че незаконосъобразно, неправилно и необосновано е ангажирана отговорността на жалбоподателя с атакуваното постановление, което като правна последица обуславя неговата отмяна.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая 3 е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС. Възнаграждението е съобразено с предвиденото в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, с фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото и предвид отмяната на обжалвания акт, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 17.06.2026 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 204.52 евро/400.01 лева на Б.

Б. Б. от *********, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Б. Б. Б. от *************, с ЕГН **********, сумата от 240 евро, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4