Решение № 104 от 18.05.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Елин Пелин, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Т.ка Евст. Г. като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20251820100580 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 477, ал.3 КЗ във вр. с чл.45 във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу застраховател на деликвент за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ПТП на 23.09.2024г., причинено от водач, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите, с цена на иска 10 000 лв. /десет хиляди лева/ - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 23.09.2024г., причинено при управление на застрахован при ответника влекач марка "Скания", модел „Р440“, с рег. № СВ2267ВА, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2024г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, an. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата; и сумата от 177.65 лв. /сто седемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, вследствие на ПТП от 23.09.2024г., причинено при управление на застрахован при ответника влекач марка „Скания“, модел „Р440“ с рег. № СВ2267ВА, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 04.10.2024г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 23.09.2024г. около 14.35ч. на път 1-6 с посока на движение от с. Долни Богров към с. Григорево се движил влекач марка „Скания“, модел „Р440“ с peг. № СВ2267ВА, управляван от А. И. Н. с ЕГН ********** (У1). Същият се движил по път 1-6, като в района на км. 139.050 м. при наличието на пътен знак „Г1 - движение само направо след знака“, без да подаде пътен мигач, предприема маневра ляв завой за навлизане в забранен път /обозначен с пътен знак „В 1 - забранено влизане“/, като по този начин 1 става причина и реализира ПТП с вече започналия да извършва маневра за неговото изпреварване на разрешена пътна маркировка мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 РР“, с рег. № РВ1891А, управляван от Н. П. Г., с ЕГН ********** (У2). Сочи, че при процесното ПТП е пострадала ищцата Е.

Н. К., ЕГН **********, в качеството си на пътник на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 РР“ с peг. № РВ1891А.

Твърди, че местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от 23.09.2024г., в който са описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента, като по случая е образувано ДП № 192/24г. по описа на РУ Елин Пелин.

Сочи, че вина за настъпилото произшествие има водачът на влекач марка „Скания“, модел „Р440“ с peг. № СВ2267ВА, който не е съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил чл.5, чл.6, чл.20 и чл.25 от ЗДвП.

Сочи, че с цел да получи своевременна медицинска помощ Е. Н. К. е откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с оплаквания от силна болка в областта на десния крак. След проведени изследвания и консултации със съответните специалисти й е поставена диагноза - травма на няколко мускула и сухожилия на ниво тазобедрена става и бедро. С оглед характера на нараняванията е взето решението за провеждането на консервативна терапия чрез постелен режим и лекарствени средства. Ищцата била изписана за продължаващо домашно лечение с дадени съвети за спазване на постелен режим, прием на лекарствени средства и криотерапия.

Сочи, че болките от получената при инцидента травма са били особено интензивни през първият месец от възстановителния период, който е продължил до края на календарната година. Твърди, че травмата на няколко мускула и сухожилия на ниво тазобедрена става и бедро са причинили трайни затруднения и невъзможност за използването на десния крак на ищцата, като тя не може да сгъва своето коляно и е принудена да държи своя крак в изпънато положение. Сочи, че ищцата е спазвала постелен режим през първите седмици от своя възстановителен период, като за задоволяване на ежедневните си нужди (хранене, обличане, тоалет) е разчитала на семейството си. Това допълнително засилило чувството за безпомощност и уязвеност в ищцата, като тя се считала за постоянно бреме за своите близки и роднини.

Сочи, че преди инцидента пострадалата не е имала такива проблеми и е била активен човек, като е водила нормален за годините си начин на живот. По отношение на психическите последици от самия инцидент сочи, че изпитва страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента ще остави болезнен отпечатък в съзнанието й завинаги оттук нататък.

Твърди, че във връзка с лечението си към този момент ищцата е извършила имуществени разходи на обща стойност 177.65 лв., които са пряка и непосредствена последица от травмите от ПТП и които моли да й бъдат присъдени.

2

Сочи, че по отношение на влекач марка „Скания“, модел „Р440“ с peг. № СВ2267ВА е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при “Застрахователна компания Лев Инс” АД със застрахователна полица № BG/22/124001944100 със срок от 25.06.2024г. до 24.06.2025г. Сочи, че ищцата е сезирала ответния застраховател с писмена претенция, изпратена по пощата на 04.10.2024г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, като липсвало произнасяне по претенциите й в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ).

По изложените твърдения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва обстоятелства и причините при които е настъпило ПТП-то. Оспорва механизма на ПТП.

Оспорвам наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахованият в дружеството водач. Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно - следствената връзка между деликта и претендираните от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

Оспорва процесното произшествие да е настъпило поради действията на водача на влекач марка „Скания”, модел „Р 440“, с peг. № СВ 2267 ВА.

Оспорва твърденията за механизмът на процесното произшествие, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача на влекач марка „Скания”, модел „Р 440“, с peг. № СВ 2267 ВА. Оспорва твърдението, че действията на водача на влекач марка „Скания”, модел „Р 440“, с peг. № СВ 2267 ВА са допринесли за настъпване на произшествието, доколкото същият нито не е имал възможност, нито е бил длъжен да предвиди поведението на другия водач, както и да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар помежду им.

Оспорва твърдението, че водачът на влекач марка „Скания”, модел „Р 440“, с peг. № СВ 2267 ВА е предприел непозволена маневра за ляв завой за навлизане в забранен път, както и че не е подал светлинен сигнал за намеренията си да извърши подобна маневра.

Поддържа, че вина за настъпване на транспортния инцидент има единствено водачът на мотоциклет марка „Хонда”, модел „ЦБР 600 РР”, с per.

№ РВ 1891 А, който е управлявал превозното средство с превишена скорост, несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението, в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Сочи, че независимо от възприетата от достатъчно разстояние маневра, изпълнявана от водача на влекач марка „Скания”, модел „Р 440“, с peг. № СВ 2267 ВА, мотоциклетистът е продължил да се движи с несъобразена скорост, не е реагирал своевременно и се е поставил в невъзможност да предотврати транспортния инцидент, което поведение е единствена причина за настъпване на процесното произшествие, с което поведение е допуснал нарушение и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, както и 3 правилата на чл. 36 и 37 от ЗДвП. Сочи, че мотоциклетистът е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал причина за осъществяването му. Твърди, че произшествието е било предотвратимо за мотоциклетиста, включително чрез намаляване и спиране преди достигане на мястото на удара, в случай на управление на превозното средство със съобразена с пътните условия скорост и навременна реакция. Сочи, че мотоциклетистът не се е съобразил с конкретната пътна обстановка и извършваната от водача на влекач марка „Скания”, модел „Р 440“, с peг. № СВ 2267 ВА маневра, което поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент, тъй като мотоциклетистът е могъл да спре движението на управляваното от него превозно средство преди достигане на мястото на удара или да предприеме спасителна маневра при своевременна реакция, поради което заявените телесни увреждания са настъпили единствено поради неговото противоправно поведение.

Твърди, че е налице причиняване на вредоносния резултат от страна на мотоциклетиста и поради извършено нарушение на чл. 15 от ЗДвП, тъй като същият не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение, в който случай двете превозни средства биха се разминали.

При условията на евентуалност, правя възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на мотоциклетиста поради неспазване на цитираните правила за движение по пътищата.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и настъпилите травматични увреждания, като оспорва провеждането на лечението и неговата продължителност.

Оспорва твърдението, че вследствие на пътнотранспортното произшествие и към момента е затруден нормалният начин на живот на ищцата поради травмата, настъпила при инцидента. Оспорва твърдението, че ищцата е била зависима от своите близки и не е могла да се обслужва самостоятелно, като се е нуждаела от чужда помощ. Оспорва твърдението, че ищцата е изпитвала и останалите описани в исковата молба оплаквания и затруднения. Оспорва твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил.

Оспорва твърдението за настъпили психологически и емоционални последици от инцидента. Сочи, че не са ангажирани медицински документи от прегледи и изследвания, констатиращи настъпването на психологически изменения.

Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление.

Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва предявения иск за имуществени вреди по основание и размер.

4

Оспорва твърдението ищцата да е извършила плащане на суми, съответстващи на претендираните имуществени вреди, или описаните разходи да са сторени чрез разходване на собствени парични средства.

Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихва по претенцията за вреди като неоснователен.

Оспорва дължимостта на законната лихва, претендирана от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие по аргумент на чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ. Сочи, че с молбата за изплащане на обезщетение не са били предоставени документи, необходими за установяване механизма на произшествието. Същите не са представени и след допълнителното им изискване с писмо до пълномощника на ищцата. Поради изложеното поддър‐ жа, че установеният от чл. 496 от КЗ срок не е започнал да тече, поради липса на обективни данни, въз основа на които да е възможно произнасяне по основанието на извънсъдебно предявената претенция, с оглед на което претенцията за присъждане на лихва е неоснователна. На следващо място, сочи, че видно от приложената към исковата молба обратна разписка, от‐ ветното дружество е получило доброволната претенция на 08.10.2024г. При условията на евентуалност, сочи, че застрахователят дължи обезщетение за забава с изтичането на три месеца, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 2 вр. чл. 496 от КЗ. При условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за забава с изтичането на 15 работни дни, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 1 от КЗ.