Решение № 260250 от 08.09.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260250/08.09.2020 г. гр. В.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6711 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „В. и К. - В.”

ООД,

ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 436,89 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1344265 за периода 12.09.2016 г. до 10.01.2019 г. за обект, находящ се в гр. В., жк.Вл.В.бл. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 43,22 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 29.01.2017г. до 05.02.2019 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.

В исковата и уточняващата молба ищецът „В. и К. - В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответницата Д.А.А. за имот, находящ се в гр. В., жк.Вл.В.бл. *. Твърди, че съгласно общите условия на дружеството потребителите на ВиК услуги следва да ги заплащат в тридесетдневен срок след датата на фактуриране, след което изпадат в забава. Сочи се, че ответницата не е изпълнил задължението са заплаща потребените ВиК услуги, които се отчитат по партида с абонатен № * и изпаднал в забава. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, за дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта, която била връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Д.А.А., чрез назначения от съда особен представител адв. П.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени като неоснователни. Оспорено е реалното доставяне на ВиК услуги за процесния имот, както и ответницата да е потребител по смисъла на ОУ. Поддържа се, че дружеството иска да извлече изгода от неизпълнение на задължението си да извършва редовен отчет на СТИ.

Оспорена е и доказателствената стойност на справката за недобора. Направено е възражение за погасяване на сумите по давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Пламенка Василева, а ответницата от назначения от съда особен представител адв. П.Д.. Процесуалните представители поддържат изразените позиции по спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „В. и К. - В.” ООД и решения на ДКЕВР от 11.08.2014 г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено приемане от потребителите.

Съгласно предоставените справки за недобора се установява, че при ищеца титуляр на партида с абонатен и клиентски № * се води ответницата Д.А.А. за обект на потребление гр.В., жк. „Вл.

В.“ бл. *.

Като доказателство по делото са представени неоспорени карнетни листи за отчитане на потреблението на ВиК услуги по партидата на частен абонат № * за водомер № * за адрес в гр.В., жк. „Вл. В.“ бл. *, с потребител Д.А.А., ЕГН **********, за периода от 12.04.2016 г. до 12.02.2019 г.

Карнетите съдържат отразяване в графа „забележка“ за 11.05.2016 г., че „нямат водомер“, както и подпис на абоната при отчитането от 10.10.2017 г.

В справка от Имотния регистър към Агенцията по вписванията е видно, че върху собствена на ответницата ½ ид.ч. от апартамент с идентификатор * и адрес гр. В., ж.к. „Вл.В.“ бл. * са наложени възбрани през 2015 г. и 2018 г., в полза на „Ен.-

Пр. Пр.“ АД и на „В. и К. - В.” ООД.

Като доказателство по делото е прието удосотверение от Район „Вл. В.“ на адрес гр. В., ж.к. „Вл.В.“ бл. * по постоянен адрес са регистрирани девет лица, а по настоящ осем.

Ищецът е ангажирал и гласни доказателства по делото, а именно показанията на свидетелката Р. Ив.Б.

Свидетелката сочи, че работи при ищеца на длъжност инкасатор плащания и отчита процесния обект на потребление от 2014 г. Сочи, че е влизала няколко пъти в имота, но не е виждала водомер. Излага, че в обетка живее един човек. Съседи ѝ обяснили липсата на водмер като резултат от авария с гръмнал бойлер преди години.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л., което съдът кредитира като обективно, мотивирано и компетентно дадено, се установява, че общият размер на служебно начислените месечни задължения за заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № * за периода 12.09.2016 г. – 10.01.2019 г. възлиза на 436,89 лв. , при обезщетение за забава от 43,37 лв. изчислено от датата на падежа на всяко от задълженията до 05.02.2019 г. Установено е съответствие между начислените суми и отразяванията в карнетите за потребени количества консумирана вода. Вещото лице сочи, че не е успяло да влезе във водоснабдения имот, който по сведения на домоуправителя не се обитавал от няколко месеца като в о.с.з. излага, че доколкото знае в апартамента живее синът на ответницата. Експертът сочи, че до датата на изготвяне на експертизата не са извършвани погашения по фактурите издадени за установените задължения.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за забава върху просрочените месечни задължения на абоната.

За успешното провеждане на исковата защита ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект, 2) че ищецът е предоставил твърдяното количество ВиК услуги на обекта за посочения период, 3) изпадането на ответника в забава, 4) размера на претенциите.

Съгласно

§. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на

ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.2 от ОУ на ищеца.

В случая с отговора на исковата молба ответницата, чрез особения си представител е оспорила съществуването на облигационно отношение между него и ВиК оператора, наличието на което обаче съдът намира за доказано от коментираната по-горе доказателствена съвкупност, в частност от предоставената справка от Имотния регистър от партидата на ответницата, сочеща че върху собствената ѝ ½ ид.ч. от апартамент с адрес гр. В., ж.к. „Вл. В.“ бл. *, съответстващ на адреса на процесния обект на потребление, са наложени възбрани през 2015 г. и 2018 г. Доколкото на основание чл. 6, ал.2 вр. чл. 2, ал.2, т.3 от ЗКИР вписването в Имотния регистър има доказателствено значение относно обстоятелството, че ответницата притежава посоченото процентно участие в съсобствеността на процесния имот, наред с което не са представени доказателства разколебаващи данните от вписването, то и съдът намира за установено именно от справката, че ответницата като съсобственик на процесния имот е в договорни отношения с ищеца по доставка на ВиК услуги по партида с абонатен № *. Същевременно предвид липсата на императивни норми или договорни клаузи уреждащи възникването на солидарна отговорност между всички собственици на водоснабдения обект, то и всеки един от тях отговаря за задълженията за ВиК услуги по партидния номер до размера на квотата си в собствеността, в случая до ½ ид.ч.

Спорен по делото на следващо място е въпросът осъществена ли е реална доставка от ВиК оператора, респективно дали е осъществен фактическият състав необходим за служебно начисляване на суми за ВиК услуги, които обстоятелства са възложени в тежест на доказване на ищеца.

В тази връзка следва да бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, уреден в Наредба * г., както и в служебно известните на съда ОУ за предоставяне на ВиК дружеството.

Съгласно чл. 39, ал.1 от

Наредбата изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35, който сочи, че показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.

В чл.39, ал.5 от Наредбата е предвидено, че по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а според ал.6 при етажна собственост, определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.

Във връзка с горното съдът намира за установено по делото, че спрямо процесния обект на потребление е приложима методиката в чл. 39, ал.5 от Наредбата предвид липсва на монтиран индивидуален водомер на адрес гр. В., ж.к. „Владсилав Варненчик“ бл. 303, вх.7, ет.1, ап. 83, което обстоятелство се доказва най-вече от събраните гласни доказателства чрез разпита на инкасатора обслужващ процесния имот от 2014 г. В показанията си свидетелят сочи, че при посещенията си в обекта никога не е виждал водомер, който според съседи липсвал след инцидент с гръмнал бойлер.

Действително свидетелят е служител на ищцовото дружество, поради което от една страна показанията му следва да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК, но от друга сведенията дадени от него кореспондират на отразяването в представения карнетен лист от дата 11.05.2016 г., че в имота няма водомер. Доколкото карнетът е подписан от потребителя на дата 10.10.2017 г. и не е оспорен своевременно, то и съдът приема, че подписът изразява съгласие на потребителя както с начисленото от ищеца-търговец до тази дата включително количество консумирана вода, така и с констатациите в документа, които са с по-ранна дата от подписа, следователно и тази за липса на СТИ от 11.05.2016 г. Така полагайки подпис под посочените обстоятелства абонатът и ВиК операторът са признали количеството и размера на доставените услуги по договора за периода 12.09.2016 г. – 10.10.2017 г., поради което за потребителя е възникнало задължение за заплащането им именно в този размер, фиксиран по волята и консенсуса постигнат от насрещните страни по правоотношението.

От 10.10.2017 г. настне при липсата на твърдения както и на доказателства установяващи, че потребителят е монтирал индивидуален водомер в имота си в изпълнение на задължението му по доставка, монтаж, проверка, поддържане и ремонт на СТИ вменено с чл. 11, ал. 5 от Наредбата, то приложима при изчисление на консумираните количества вода от абоната е била методиката на чл. 39, ал.5, повеляваща начисляване на 5 куб. за всеки обитател на процесното жилище, за което няма данни да е топлофицирано.

Видно от вписванията в карнета за последните три месеца преди 10.10.2017 г., които са валидирани с подписа на потребителя, както и последващите вписания, на процесния обект на потребление е начислявано количество консумирана вода от по 6 куб.м. месечно, което съдът намира, че съответства, както на правилото в чл.