Разпореждане № 21354 от 23.05.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21354 гр. Варна, 23.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Частно гражданско дело № 20253110103866 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадено от „С. К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ….., бул. „……“ № …., ет. …., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника Р. Ц.

М., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, за сумите, както следва:

- 800,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 690459 от 10.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2025 г., до окончателното погасяване на вземането;

- 88,47 лева – възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 690459 за периода от 13.06.2022 г. до 11.11.2022 г.;

- 354,79 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит

13.06.2022 г. до 11.11.2022 г.;

№ 690459, дължима за периода от

- 223,79 лева – законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 690459 за периода от 01.08.2022 г. до 01.10.2024 г.;

- 200,00 лева – еднократна неустойка за забава, начислена на 01.04.2023 г.

Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 30,85 лева за заплатена държавна такса, както и 260,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл.

410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3, и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и чл. 410, ал. 3 ГПК.

Вземането, предмет на производството, е за парични суми, за които искът е подсъден 1 на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1, вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК.

Съдът, след извършена служебно проверка по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК, намира че делото му е местно подсъдно; съгласно справка в Национална база данни „Население“, регистрираният настоящ адрес на длъжника-потребител попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Съобразно т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ВКС, доколкото в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства и не може да прави изводи въз основа на представени такива, редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение се обуславя от точната индивидуализация на вземането по основание и размер. Съдът намира, че в разглеждания случай твърденията, изложени в т. 9, т. 12 и т. 14 от заявлението, както и в уточняващата молба, индивидуализират в достатъчна степен претендираните вземания за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава, като за същите са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Освен проверка на формалната редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, както и с императивните правилата за защита на потребителите.

С оглед на последното, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя.

Относно претенцията за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от Договора в размер на 354,79 лева:

Уговорената в чл. 11 на Договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 5 на същия съдът счита за противоречаща на добрите нрави. Съгласно чл.

92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В мотивите на т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК е разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В конкретния казус неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение и не е предвидена като обезщетение в случаите на просрочие и неизпълнение на същото - т. е. няма предвидените в чл. 92 ЗЗД функции, в какъвто случай вредите от неизпълнението не е нужно да се доказват. Тя е представена от заемодателя като санкционна - при неизпълнение на договорно задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение, дължи се и когато такива няма и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.

Същевременно предвидената неустойка от 442,53 лева, съпоставена със заемната сума, възлиза на 55,32% от последната, което я прави необосновано висока в нарушение на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Освен това, уговарянето на съответната клауза с многобройни, най-малкото трудно изпълними изисквания (за безусловна банковата гаранция, обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти общата сума за главница и лихви по договора за кредит за срок от сключването му до 6 месеца след падежа на последната вноска; за размер на заплата на един поръчител поне 7 пъти по-висок от минималната такава, а на двама, за всеки от тях, поне 4 пъти по-висок от 2 минималната заплата), свързани с набавянето на ред документи, с изключително кратък тридневен срок за изпълнение, създава само по себе си предпоставки за неизпълнението на поставените изисквания от кредитополучателя и начисляване на неустойката, която се явява сигурна печалба за кредитора. Включена към погасителните вноски, въпросната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита при заобикаляне на императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР, като съдът намира, че именно последното е и целта, с която клаузата за нея е въведена в договора.

С оглед на изложеното, тази клауза се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

1 от ЗЗП, както и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което е нищожна. Ето защо, заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено, на осн. чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Относно претенцията за присъждане на еднократна неустойка за забава в размер на 200 лева:

Недопустимо е кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения. Същото е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, съгласно които при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В т. 12 от заявлението изрично е посочено, че претендираната неустойка е във връзка с разходите на кредитора за извънсъдебно събиране на вземанията, като същата е регламентирана в Тарифата за таксите на „Сити кеш“ ООД в размер на 25% от размера на главницата. Претенцията за неустойка за разходи за извънсъдебно събиране на кредита обаче пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на просрочени вноски безспорно е действие по управление на лош кредит.

На осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заявлението в частта за неустойка за забава следва да бъде отхвърлено.

Относно съдебно-деловодните разноски:

В полза на заявителя следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от заявлението, а именно: 22,25 лева за държавна такса и 36,06 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „С. К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

3

С., район ….., бул. „……“ № …., ет. …., срещу длъжника Р. Ц. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, за сумите, както следва:

- 800,00 лева (Осемстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 690459 от 10.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2025 г., до окончателното погасяване на вземането;

- 88,47 лева (Осемдесет и осем лева и 47 ст.), представляваща възнаградителна лихва п о Договор за потребителски кредит № 690459 за периода от 13.06.2022 г. до 11.11.2022 г.;

- 223,79 лева (Двеста двадесет и три лева и 79 ст.), представляваща законна лихва за забава върху главницата п о Договор за потребителски кредит № 690459 за периода от 01.08.2022 г. до 01.10.2024 г.;

- както и за сумата о т 58,31 лева (Петдесет и осем лева и 31 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението.

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 и/или чл.

414а ГПК.

ОТХВЪРЛЯ, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявление с вх. № 27658/26.03.2025 г. на заявителя „С. К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ….., бул. „……“ № …., ет. …., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Ц. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, в частта за сумите, както следва:

- 354,79 лева, претендирана като неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № 690459, дължима за периода от 13.06.2022 г. до 11.11.2022 г.;

- 200,00 лева, претендирана като еднократна неустойка за забава, начислена на 01.04.2023 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от уведомяването на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната част, делото да се докладва за даване указания на заявителя относно възможността да предяви осъдителен иск за вземанията по заявлението, на основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4

5