Определение № 1692 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1692 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002102259 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 260244/07.04.2025 г., подадена от Х. Д. А., чрез адвокат А. Х., срещу решение № 260000 от 26.02.2025 г. по гр. д. № 59/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 106 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 148/2019 г. на Районен съд - Пирдоп, като вместо това въззивният съд е отхвърлил исковете на Х. Д. А. срещу Н. Г. Н. и Н. Д. Н. за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като премахнат част от сграда „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор ***, в зоната с площ от 47.22 кв.м, оцветена в кафяв цвят и заключена между т. 16, 11, 13, 14, 15, 16, показана на комбинирана скица - приложение № 3 към допълнение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., на основание чл. 109 ЗС, като неоснователни.

Софийски окръжен съд е съобразил, че в исковата молба Х. А. твърди, че с нот. акт № 112, дело № 472/2017 г. закупил от Н. Ц. Г. недвижим имот - УПИ с площ от 398 кв.м, съставляващ парцел * в кв. 140 по плана на [населено място], заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м и едноетажна паянтова стопанска сграда. Съседният от изток УПИ * в кв. 140 по плана на [населено място] се обитава от ответниците, които държат в него постройка - сграда, част от която без законно основание е разположена в собствения на ищеца парцел върху площ от 47 кв.м, до границата между двата съседни имота. С това ответниците пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото му на собственост върху площта, заета от процесната сграда, попадаща в имота на ищеца, както и площ около 3 метра около нея, където югоизточното му изложение е закрито и в по-голямата част от деня попада сянка. Това обуславя и правния му 1 интерес да предяви искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, като премахнат частта от процесната постройка, разположена в собствения на ищеца УПИ * в кв. 140 по плана на [населено място]. От своя страна, ответниците оспорват изцяло исковете. Сочат, че по силата на дарение с нот. акт № 2, дело № 398/1969 г. придобили правото на собственост върху дворно място с площ от 740 кв.м, представляващо парцел * в кв. 140 по плана на [населено място], понастоящем УПИ * в кв. 140. Твърдят, че ищецът не е собственик на площта от 47 кв.м под постройката - сграда на допълващо застрояване, която се твърди да е разположена незаконно в имот на ищеца.

Описаната в исковата молба част от сградата попада в собствения на ответниците поземлен имот преди влизане в сила на действащия ЗРП на [населено място], одобрен през 1984 г.

Излагат, че приложение намира регулационният план от 1958 г., а дворищната регулация от 1984 г., според която от имота на ответниците се отнема площ от 45 кв.м и се придава към съседния имот, не е приложена поради незаплащане на обезщетение за отнетата площ.

Постройката е търпим строеж по смисъла на § 16 ЗУТ и не подлежи на премахване, тъй като е изградена през периода април - май 1980 г., а според цитираната допълнителна разпоредба на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им и съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване. Сроежът е изграден след дадено съгласие в нотариално заверена декларация № 761/26.12.1979 г. от Г. Ц. Г., собственик на УПИ * в кв.

140 по плана на [населено място] от 1958 г. за изграждането на стопанска сграда на калкан на границата на двата имота.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

С решение № 92/26.09.2022 г. по гр. д. № 224/2021 г. на РС - Пирдоп е признато за установено по отношение на Х. Д. А., че Н. Д. Н. и Н. Г. Н. са собственици на реална част от имот с площ от 45.84 кв.м., неправилно заснети в границите на поземлен имот № *** по КККР на [населено място], която реална част е показана между букви А-Б-В-Г-А на скицаприложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на в. л. В. Я., върху която площ е разположена част от сграда с идентификатор ***, като грешката се изразява в заснемане и отразяване на регулационната граница между двата имота съобразно неприложен регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № АБ-302/1984 г. на кмета на община Средногорие, в който е допусната грешка чрез изместване на границата между имотите на изток без основание, вместо съобразно приложения регулационен план, одобрен със заповед № 2385/21.04.1958 г. на кмета на община Пирдоп. Решението е потвърдено с решение № 345/05.06.2023 г. по гр. д. № 926/2022 г. на СОС, недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 26.08.2024 г.

Според показанията на свидетелката К., която познава имота на ищеца в [населено място], ответниците държат стопанска постройка в собствения на Х. А. имот, като стрехата е изцяло в неговия имот и по нея се стича дъждовна вода към имота на ищеца. Освен това сградата пречи на Х., тъй като засенчва двора му. Сградата пречи и на насажденията в мястото.

Съгласно показанията на свидетеля Н. в дъното на парцела на Х. има стопанска сграда на 2 съседите, която няма улуци и цялата вода от нея влиза в имота на ищеца, като освен това го засенчва. Свидетелката И. твърди, че ответниците придобили имота в съседство с този на Х. през 1969 г., като бащата на ответницата Г. Ц. дал съгласие да построят там стопанска сграда.

Ищецът Х. закупил бившата стара къща на Г. Ц., източно от която е процесната стопанска сграда, чийто покрив е с наклон към имота на ищеца. Свидетелят П. твърди, че през 1972 г. ответниците си построили жилищната сграда в имота в [населено място], а през 1982 г. направили стопанската сграда, за което получили разрешение от дядото на ответника. До стопанската сграда на Н. е имотът на ищеца - новият собственик на съседния от запад парцел.

Съгласно заключението на в. л. М. от 19.05.2020 г. покривът на процесната сграда е с наклон към имота на ищеца и няма поставени улуци на стрехата от страната на последния.

Със заповед № 209/05.04.2023 г. на кмета на Община Пирдоп е наредено на Н. Д. Н. и Н. Г.

Н. да премахнат строеж - масивна едноетажна сграда с предназначение лятна кухня и стопанска сграда с идентификатор *** - едноетажна постройка на допълващо застрояване, разположена в ПИ *** (стар УПИ * в кв. 140), тъй като сградата е опасна, негодна за използване по предназначение и е застрашена от самосрутване. С решение № 243/26.02.2024 г. по адм. д. № 1111/2023 г. на АССО е отменена заповед № 209/05.04.2023 г. на кмета на Община Пирдоп. Съдът е приел за недоказано по делото, че процесният строеж не може да бъде заздравен. Напротив, въз основа на заключение на вещо лице е прието, че сградата е в добро състояние, функционира по предназначение и може да бъде укрепена и да продължи да функционира. Същата не е самосрутваща се.

Във въззивното производство е прието заключение на инженерно-техническа експертиза на в. л. В., според което процесната постройка е покрита с двускатен дървен покрив. На западния скат на покрива са монтирани улуци, които чрез водосточна тръба отвеждат атмосферните води в двора на Н., където има изградена ревизионна канализационна шахта, в която е заустена водосточната тръба. От шахтата в двора чрез тръбна връзка водите се отвеждат в уличната канализация.

При така установената фактическа обстановка въззивният съдебен състав е направил следните правни изводи:

Предявените негаторни искове имат за предмет осъждане на ответниците да премахнат част от сграда, която пречи на ищеца Х. Д. А. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като премахнат частта от сградата - „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор ***, с твърдения, че същата попада незаконно в поземления имот на ищеца в зоната с площ от 47.22 кв.м, оцветена в кафяв цвят и заключена между т. 16, 11, 13, 14, 15, 16, показана на комбинирана скица - приложение № 3 към допълнение на СТЕ на вещото лице инж. Л. М., както и поради това, че засенчва имота на ищеца и го наводнява поради липсата на улуци, които да отвеждат атмосферните води в уличната канализация. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. В случая предпоставка за уважаването на исковете е 3 ищецът да докаже, че създаденото състояние в резултат на съществуващата постройка на границата между двата съседни имота създава реални пречки за упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем. Със сила на пресъдено нещо между страните по воденото преюдициално производство по гр. д. № 224/2021 г. по описа на ПРС е установено, че именно ответниците Н. Д. Н. и Н. Г. Н. са собственици на реалната част с площ от около 46 кв.м, върху която е разположена процесната част от сграда с идентификатор ***, като тази площ неправилно е заснета в границите на поземлен имот № *** по КККР на [населено място], собственост на Х. А., като грешката се изразява в заснемане и отразяване на регулационната граница между двата имота съобразно неприложен регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № АБ-302/1984 г. на кмета на община Средногорие, в който е допусната грешка чрез изместване на границата между имотите на изток без основание, вместо съобразно приложения регулационен план, одобрен със заповед № 2385/21.04.1958 г. на кмета на община Пирдоп.

От така изложеното, Софийски окръжен съд е направил извод, че на първото основание, посочено в исковата молба, негаторните искове се явяват неоснователни, тъй като не се установява процесната част от сградата да се намира в имот, собственост на ищеца.

Същевременно въззивният съд е намерил, че по делото не са доказани и останалите основания на исковете, а именно - не се установява да е налице опасност от самосрутване на постройката, последната да засенчва имота на ищеца до степен да го прави неизползваем по предназначение или да създава предпоставки за наводняване на имота на Х. А.. Напротив, съгласно приетото във въззивното производство заключение на инженерно-техническата експертиза на в. л. В., процесната постройка е покрита с двускатен дървен покрив; на западния скат на покрива са монтирани улуци, които чрез водосточна тръба отвеждат атмосферните води в двора на Н., където има изградена ревизионна канализационна шахта, в която е заустена водосточната тръба; от шахтата в двора чрез тръбна връзка водите се отвеждат в уличната канализация. Установява се също така от решение № 243/26.02.2024 г. по адм. д. № 1111/2023 г. на АССО, че процесният строеж не подлежи на премахване, тъй като независимо от наличието на някои пукнатини по фасадата, същата може да бъде поправена и заздравена, като въз основа на заключение на вещо лице е прието, че сградата е в добро състояние, функционира по предназначение, може да бъде укрепена и да продължи да функционира. По никакъв начин от доказателствата по делото не следва изводът, че същата е самосрутваща се или опасна. Според Софийски окръжен съд за уважаване на предявения негаторен иск не е достатъчно единствено да се констатира липсата на строителни книжа и неизпълнението на някои технически изисквания за съответния тип сграда. В своята практика ВКС не приема липсата на редовни строителни книжа като безусловно основание за уважаване на негаторния иск, а изисква да бъде установено, че строежите изобщо или с оглед състоянието, в което са извършени, са нетърпими от закона, тъй като нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи. Дори при констатирано нарушение, търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се 4 ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Ако нарушението се изразява в изграждането на постройка или съоръжение и по делото се установи, че е налице възможност същите да бъдат преустроени при спазване на строителните правила и норми, то съдът следва да постанови осъждане на ответника да извърши това преустройство, вместо да постанови цялостното им премахване, ако с тези действия ще бъде прекратено неправомерното въздействие върху вещното право на собственика. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението, следва да се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай. Въззивният съд е заключил, че по делото пред него безспорно е установено, че търсената от ищеца защита - премахване на част от постройка, находяща се в имота на ответниците, е неприложима с оглед нейното предназначение, както и с оглед обстоятелството, че ищецът не е провел пълно главно доказване, че същата му създава пречки, надхвърлящи необходимите ограничения, свързани с правото на ответниците да ползват сградата по предназначение - за стопанска сграда и лятна кухня.